Борбата срещу ИДИЛ беше символична, докато Русия се намеси

Юлия Ал-Хаким е родена на 21 април 1985 г. в София. Фамилията й идва от рода на дядо й, който е от Ирак. Завършила е бохемистика (чешка филология) в СУ "Св. Климент Охридски". В момента е редовен докторант по западноевропейска литература в същия университет по темата "Авторските приказки във викторианската епоха". Има публикации в "Литературен вестник", сайта "Поглед.инфо" и други.


- Как ще коментирате случващото се в Близкия Изток? Как всъщност възникна "Ислямска държава"?
- "Ислямска държава" възникна на базата на екстремистката сунитска организация "Ал-Кайда" в Ирак през 2006 година, като своеобразен протест срещу американската инвазия. Гръбнакът й се състои от офицери от армията на Саддам. След падането на режима редица военни са уволнени, оставени без препитание и са социално маргинализирани. Това в известен смисъл ги подтиква да потърсят своеобразен реванш под черните знамена на уахабитите. Но ситуацията се усложнява значително няколко години по-късно, когато Башар Ал-Асад подписва исторически договор за построяването на газопровод през Ирак, Иран и Сирия, като по този начин ощетява интересите на Турция, Катар и Саудитска Арабия. Петролните шейхове от Персийския залив решават да използват бунтовниците за своите геополитически и икономически цели, като започват да ги снабдяват с оръжия и със съвременна военна техника от САЩ, с тойоти и с щедри парични субсидии, като наливат масло в огъня на гражданския конфликт в Сирия. Така терористичната групировка получава шанс да се превърне в "държава", т.е. да започне да контролира територии, а не просто да нанася хаотични удари върху цивилно население, както прави "Ал-Кайда" например. В Турция има центрове за обучение на джихадисти, оттам те се и превъоръжават, да не говорим, че семейството на Ердоган е замесено пряко в търговията с краден петрол. Т.е. не става въпрос за война между различни религиозни идеологии. От Асад чисто и просто се очакваше да подпише договора през 2009 година за газопровод, който да преминава през Турция, Катар и Саудитска Арабия и когато той отказва, внезапно се превръща в "тиранин", "кръволок", "идеологически противник", "омразен алевит", с две думи, става неудобен. И тук е ролята на "Ислямска държава" и останалите групировки, те получават задача да свалят Асад, за да бъде поставен някой по-послушен и изпълнителен на негово място, каквито например са някои български политици или както има приет евфемизъм за такива случаи - в името на демокрацията.
- Успяха да си отвоюват големи територии. Извършиха атентати в целия свят. Засилва ли се заплахата?
- Вижте, аз вярвам, че определени кръгове в САЩ искат да спрат "Ислямска държава". Неслучайно Ердоган, който тези дни бомбардира кюрдите в Сирия, считани за ценни съюзници срещу ИДИЛ, рязко си влоши отношенията със САЩ. Даже бих казала, че това е един от редките моменти, в които САЩ и Русия застъпиха обща кауза. Руските военновъздушни сили осигуриха солидна подкрепа на войските на Асад и разчистиха терена пред тях, така че по всичко личи, че Великите сили са се договорили да приключат проекта ИДИЛ. По-тревожното обаче е, че причините за социално недоволство, усещането за безнадеждност и буквално за свършек на света у мнозина, живеещи в Близкия изток, ще остане и гневът на тези хора ще продължи да акумулира нови войни, нови атентати. Една голяма част от последователите на ИДИЛ са млади и необразовани момчета, които нямат работа, финансови средства и никакви переспективи, често са и наркозависими, а както знаете, терористичната организация плаща по няколкостотин долара заплата на всеки редови боец, предлага му и достъп до наркотици. Затова смятам, че на "Ислямска държава" и на останалите производни от нея групировки времето е преброено, но тероризмът няма да бъде изкоренен така лесно като явление, доколкото има своите икономически, социални и психологически предпоставки. Както казва Башар Ал-Асад: "Ал-Кайда" е състояние на ума." Същото важи за "Ислямска държава".
- Адекватна ли е борбата с ислямистите от страна на Запада?
- Честно казано, смятам, че борбата на Запада срещу "Ислямска държава" беше съвсем символична и едва когато Русия се намеси в Сирия миналата година, американската коалиция започна да нанася по-сериозни удари срещу ИДИЛ, за да може да участва наравно с Русия в преразпределянето на баницата. По време на Втората световна война възниква идентична ситуация - Сталин води сам три години война срещу нацистка Германия и чак когато става ясно, че Хитлер губи войната, САЩ отварят втори фронт, за да спрат настъплението на Сталин към Европа. Всички войни се водят за влияние и за пари. Но да се върнем на текущите събития, как можем да говорим за адекватна борба, когато канцлерът на Германия Ангела Меркел отива на посещение в Турция и заявява, че руските бомби причиняват страдания на хората в Сирия, а пропуска да повдигне въпроса за това как турската армия извършва системен геноцид над кюрдското население? Германия легитимира престъпния режим на Ердоган, а осъжда Асад. При това Турция си позволява да изнудва ЕС за все по-големи суми, а да защитаваш собствения си палач е демонстрация на печална липса на здрав разум.
- Изострянето на отношенията между Русия и Турция до какво ще доведе?
- Мисля, че на Ердоган времето му като президент на Турция е преброено. Свалянето на руския самолет беше отчаяна реакция на истерик, който губи позициите си. Четох интересна версия по въпроса, която обаче не е лишена от логика - че Ердоган е бил подхлъзнат да мисли, че ако провокира Русия, НАТО ще застане на негова страна. Според мен Ердоган се изплъзна от контрол и стана неудобен на всички.
- Случващото се как влияе на България?
- В България винаги сме били по-католици от папата, затова си мисля, че до последно ще наблюдаваме антируски реакции, а после всички, които са громили Путин, ще станат първи русофили. Ще се окаже, че не сме ги разбрали правилно, че те винаги са искали България да поддържа пълноценни отношения с Русия. Това даже започна да се случва вече, тези дни Реформаторският блок предложи да съдим Русия за спирането на "Южен поток". Представяте ли си, същите хора, които неистово се деряха, че е по-добре да дупчим Добруджа за шистов газ и да отровим житницата на България, само и само да сме енергийно независими от Русия (тук се позовавам на изказване на Иван Костов), сега се сърдят за спирането на "Южен поток". Пълен абсурд. Предстои такова рязко обръщане на палачинката, че свят ще ни се завие. Понеже тези хора по природа са потресаващо безпринципни, затова могат да се отмятат като фурнаджийски лопати колкото си искат. Иначе смятам, че за целия свят, в това число и за България, е добре, че с еднополюсния модел на управление е свършено, за което събитията в Сирия пряко свидетелстват. На САЩ й е нужна Русия, а защо не и Китай, за да я балансират и да ограничават влиянието й, както и обратното.
- Докторант сте по западноевропейска литература? Защо избрахте това?
- Завърших славянска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", като в продължение на пет години изучавах литературите и езиците на славянските народи, предимно чешки, словашки и руски. Написах дипломна работа върху критическите есета на Оскар Уайлд, които са слабо познати и неизследвани в България и дипломният ми ръководител, проф. Боян Биолчев, остана силно впечатлен и ме насърчи да помисля за научна кариера. Сега работя над дисертацията си, този път върху приказките на Оскар Уайлд, Чарлз Дикенс, Уилям Такъри, Брам Стокър и още десетина знайни и незнайни викториански автори. Много ми е интересно, макар че наскоро изпаднах в комична ситуация, срещнах своя съученичка и на въпроса с какво се занимавам, бях принудена да отговоря, че правя проучване върху драконите и феите във Викторианската литература. А иначе, ако трябва да съм честна, в най-смелите си мечти съм си представяла как преподавам Гьоте, Шилер, Юго, Шекспир, Вирджиния Улф. Помните ли филма "Обществото на мъртвите поети", където Робин Уилямс изигра великолепна роля на енигматичен учител по английска литература. Той се изправи срещу консервативните обществени порядки, като научи учениците да ценят живота и литературата отвъд стереотипите, клишетата, готовите шаблони. Истината е, че обожавам Европа на бунтарите, на несъгласните, Европа на неспокойните души и на търсещите умове. Именно тази Европа никой не може да ми отнеме, никакви пожари, наводнения, финансови и бежански кризи. Това е моят цивилизационен избор, въпреки че не мога, а и не искам да се отказвам както от славянските, така и от арабските си корени и културна идентичност. В 21 век можеш да бъдеш всичко, включително и българка с арабски произход, завършила славянска филология, която преподава Байрон.
- Смятате ли, че културата може успешно да бъде използвана като инструмент за социална промяна днес?
- Проблемът е, че хората, които са достойни да се занимават с политика, предпочитат да я избягват, а тези, които се занимават с нея, не са достойни да управляват. Но пък ето Чехия даде блестящ пример на света как един качествен интелектуалец може да се превърне в политическа икона и идеал, какъвто беше Вацлав Хавел, първият демократично избран президент на страната. България също има своите примери, като Блага Димитрова, Чавдар Добрев, Стефан Данаилов. Имам много университетски преподаватели, които ми се е искало да видя на ръководни постове в държавата, но те отказват да вземат участие в твърде комплицираната политическа обстановка и за себе си вероятно са прави. Протестите от лятото на 2013 година бяха преломен момент, в който може би за първи път интелигенцията в България се раздели на два лагера и докато едните окупираха университети и протестираха с Конституцията в ръка по жълтите павета, то другите посрещнаха с огромни опасения завръщането на одиозния режим на Бойко Борисов. И до днес не съм сигурна коя власт беше по-малкото зло, но ми прави впечатление, че интелектуалният елит на нацията е много по-чувствителен и критичен към грешките на левите правителства и много по-трудно и резервирано заклеймява престъпното управление на партии като ГЕРБ, титулувани като десни. Тази тенденция не говори добре за въпросните интелектуални кръгове, даже бих казала, че свидетелства за политическа неграмотност. Мисленето през призмата на фобиите и призраците от миналото е отказ от мислене върху настоящето, това е липса на трезв поглед върху реалността. Светът се променя изключително динамично и истинският интелектуалец е длъжен да напипва пулса на епохата, а не да живее с допотопни клишета.