15 Ноември 2024петък18:27 ч.

Живка Иванова:

Ако си гъвкав, позитивен и упорит, ще успееш

Не ми харесва, че в България срещам навъсени и угрижени погледи, казва българката, която от няколко месеца живее и работи в Испания

/ брой: 244

автор:Деси Велева

visibility 3992

Живка Иванова е на 31 години. Родена е в Плевен. Завършила е бакалавърска степен по агрономство в Лесотехническия университет в София и магистратура по икономика и управление на туризма в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Сега работи в сферата на частния бизнес във Валенсия, Испания. Мечтае за собствен малък хотел с екологично предоставени продукти. Има дъщеря на 3 години.

Цитати
"Победата за всички българи ще настъпи с промяна - в системата, в начина на мислене, управление и поведение"
"В чужбина ме привлича по-спокойният начин на живот, усмивките по лицата на хората"

 

- Живке, ти живееш от няколко месеца в Испания. Какво те отведе там? Може ли да се каже, че си поредният български емигрант по неволя?
- Решението да напусна България взех окончателно в началото на тази година, когато неочаквано бях съкратена от длъжността, която заемах. Работех в престижна международна компания, в която вярвах, че мога да се развивам. Но плановете ми не се осъществиха и реших да се възползвам от предложението на мои роднини, които живеят във Валенсия, с намерението да помагам в частния им бизнес. В този момент за мен това бе най-правилното решение, защото изведнъж се оказах безработна самотна майка. Единственото колебание дойде от притесненията дали дъщеря ми Севдалина ще се адаптира в новата среда и как ще й се отрази промяната. Все пак не бих казавла, че съм емигрант по неволя.
- За първи път ли търсиш препитание извън родината си?
- Не, за първи път излязох от България още през 2001 г. Тогава бях второкурничка в специалността агрономство в Лесотехническия университет в София. Записах се на студентска бригада за една година в Холандия. Целта ми беше да натрупам опит, да науча чужд език и да подложа себе си на изпитание, за да видя дали ще се справя. Живеех в холандски семейства, като първите шест месеца работех в оранжерия за хризантеми, а следващите - в компания за семена. Това беше първата работа в живота ми изобщо. Най-голямата полза бе, че се научих да работя като холандците - организирано, дисциплинирано и в екип.
Две години по-късно отново се върнах в Холандия, но този път със стипендия за тримесечно обучение в местен колеж. След завръщането си вече бях убедена, че не искам да живея в България. Бях много разочарована, обидена и ядосана, защо и с какво българският студент е по-различен от студентите в Европа. Питах се защо не му се предоставят най-новите и съвременни издания и литература в библиотеките на университетите, защо системата ни на образование е толкова закостеняла и тромава...
- С какви чувства напусна България. Можеш ли да кажеш, че си разочарована от държавата и условията, в които те е поставила?
- Напуснах страната най-вече с тъга за родителите и приятелите. Аз съм израснала в задружно и сплотено семейство и всички ми липсват много.
България е красива страна, но аз не се чувствам щастлива в нея. Не ми харесва да срещам навъсени и угрижени погледи, да бъда обиждана, докато шофирам например, да се блъскам в градския транспорт, да се чувствам безсилна, когато виждам как страдат възрастните хора, да съм постоянно нащрек дали приближаващото бездомно куче няма да нападне детето ми или мен, да търся здрава пързалка или люлка и да живея в постоянен страх и притеснение. Победата за всички българи ще настъпи с промяна - в системата, в начина на мислене, управление и поведение. Въпросът е кога ще започне тя. Мисля, че ни очакват интересни и трудно предвидими 3-4 години.
- Ти си самотна майка, усещала ли си социалната роля на държавата тук?
- Не бих казала, че съм я видяла. Единствената полза беше, че дъщеря ми бе приета с предимство в детските ясли и че плащах половин такса и детска кухня.
Излишно е да сравнявам положението в Испания. Самотният родител там получава немалка финансова помощ. Въпреки че дъщеря ми не е родена в Испания, държавата ми отпуска известна сума за покриване на извънкласните й занимания, част от таксата за обяд и занималня.
- С какви трудности се сблъскваш в Испания и с какво условията там са по-различни от българските условия?
- Тук най-вече изпитвам трудности с испанския език и общуването. Не е лесно и да се поддържа успешен бизнес във финансовата криза. Но всеки нов ден носи своите предизвикателства, проблеми и рискове. Нужно е да си много гъвкав, позитивно настроен и упорит, за да успееш.
- Какво най-много ти харесва в Испания и какво те отблъсква?
- Привлича ме по-спокойният начин на живот, усмивките по лицата на хората, въпреки кризата, възрастните двойки, които се разхождат хванати за ръце. Както и парковете, детските площадки, свободата, която имат децата да играят и тичат на воля. Родителите тук са по-разкрепостени, дават голяма самостоятелност на децата си, нещо, с което ми е трудно да свикна. Е, животът тук има и минуси, които се доближават до българските условия, като например бавното административно обслужване.
- Как и къде виждаш бъдещето си?
- Целта, която съм си поставила, е бизнесът да се разрасне. Когато това се случи, защото вярвам, че ще успеем, се надявам да имам възможност да пътувам повече и тогава да избера къде да живеем.
- Имаш дете на 3 години. Къде искаш да израсне? Какво му предлага Испания и какво България?
- За мен най-важно е детето ми да бъде здраво и щастливо. Севдалина е в Испания от много скоро и все още е в период на адаптация, но тя сама ще ми покаже къде иска да израсне, не бих искала да й налагам мнението си.
Неоспоримо е, че условията, които Испания й предлага, за момента са по-добри, в сравнение с тези в България. Тя тръгна на училище, само 3 дни след като пристигна. Очарована съм от вниманието и грижите, които се отделят в училището й, не само за нея. Освен това особено ме впечатлиха начинът и методите на преподаване, съчетани с интересни игри и занимания.
 Децата са отражение на средата, в която растат, те попиват всичко и трябва да сме много внимателни в поведението си един към друг. За съжаление в България между самите деца съществува агресия, което показва какво общество формират в момента българите.

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 242

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 210

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 271

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ