Език свещен... и поруган
/ брой: 3
Димитър Ст. ДИМИТРОВ, София
Някога, в доброто старо време, в българската азбука имаше една вълшебна буква - "е двойно", която внасяше мир и съгласие между източните и западните говори. Всеки произнасяше якащите думи така, както му лежат на езика, и това не пречеше на никого. Но през 1947 г. някакви реформатори я премахнаха и замениха с буквата "я". Това раздели страната на източна фаворизирана и западна ощетена и пренебрегната. Настана "време разделно". Появи се напрежение, противопоставяне и куп други проблеми. Диалектите са богатството на езика, а ние посякохме половината от тях и ги поставихме извън закона, гаче са престъпници.
Според Кант един закон е добър, когато се одобрява от гражданите. В случая в Западна България много хора са против, ала няма кой да ги чуе. За мнозина там е непривично да изричат с примляскване думи като мляко, хляб и т.н. Те имаха смачкано самочувствие в големия град, където се мъчеха да налучкат новия правоговор на якащите думи, при което се стигаше до изцепки, като "пятък".
Като противодействие в шопските села тръгнаха народни разказвачи, които разправяха забавни и смешни истории на техния диалект. Този ден в моето село беше празник, а читалището - препълнено. Отзвук имаше и в нашето училище. Колчем чуят думи като ляво, дясно, вяра, вятър, децата се плезеха зад гърба на учителката.
Тази реформа имаше и международни последствия, тъй като след нея официалният български език се отдалечи от западните диалекти. Това даде кураж на македонските политичари да се бият в гърдите, че говорят друг език и са друга нация. По такъв начин тази реформа навреди, освен на хората, и на държавата.
Не търсете логика, правила и норми в българския език, защото такива няма. Доказателство са безброй примери, като следните:
Мляко, но млека, млечен, млечни, млечка, пчелно млечице, млеконадой, млекар, млекарница, млекоцентрала, млекопитаещи...
Вяра, но вери, верен, неверник, вероизповедание, верски, верица...
Сняг, но снегове, снежен, снежинка, Снежанка, Снежко, снеговалеж, снегонавяване, снегорин...
Не можем да подминем и вечния спор за няма или нема. Двете думи са отрицание на "има", следователно трябва да започват с представката "не", като верен - неверен, честен - нечестен и т.н. Вероятно в далечното минало е имало две форми "има" и "не има", като постепенно втората се е съединила в нема.
Може ли една дума да се пише с "я", но всички производни от нея - с "е". Все едно да приемем изключението за правило. Така изпаднахме в някаква главоблъсканица, която се нарича словесен каламбур.
Може ли някой да обясни тази бъркотия на чужденците, изучаващи български език. Аз не мога и никой не би могъл, защото в хаоса няма ред и правила. Затова чужденците са принудени да зубрят като папагали и Бог да им е на помощ.
Така става, когато реформите се правят от хора, за които "компетентност" е чужда дума.
Накрая, както винаги, следва въпросът "Какво да правим?". Това трябва да решат днешните учени езиковеди и то така, че източните и западните говори да станат отново равнопоставени. Така ще се премахне една несправедливост, която тормози цяла Западна България.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.