Английските касти

Не, в заглавието няма грешка и тук няма да разказвам за крепости и замъци. А за какво става въпрос ще разберете в края на настоящата история.
Поставих си зъбни импланти в България, където са няколко пъти по-евтини, па се върнах в Лондон. Обличането им с коронки се прави след известно време, през което тялото трябва да ги приеме и свикне с тях, да се оформи венецът и да отминат евентуални проблеми. Не щеш ли, около задния имплант венецът ми се възпали. Посетих лондонския си зъболекар и той ми предписа антибиотик. През следващите дни обаче, вместо възпалението да отмине, положението започна да се влошава. Когато реших да потърся спешна медицинска помощ, се оказа, че е събота и съответните зъболекарски кабинети не работят.
На рецепцията в Спешното отделение на "Кингс Колеж Хоспитал" ми посочиха окачения безплатен телефонен апарат и ми казаха да позвъня на номер 111 за евентуално определяне на място и час за прием. По телефона, след разпит за историята на проблема и информация относно личността ми, последваха някои по-любопитни въпроси. Оцених изпитваната от мене болка по десетобалната система на не повече от три-четири. А на въпроса влияе ли на дишането ми подутото в устата, отговорих отрицателно. При което дежурният каза, че случаят ми не е спешен и ми поиска номер на телефон, за да ми обади в рамките на час.
Впечатлиха ме въпросите дали съм бял или чернокож и имам ли британско гражданство. Без да издам съмненията си за дискриминация, човекът, извинявайки се, ме информира, че попълва формуляр, в който фигурират и тези два въпроса.
"Ха-ха-ха! Трай, коньо, за зелена трева! Ще ти се обади, като цъфнат налъмите!" - би възкликнал средностатистическият българин, имайки предвид нашите порядки и опит. Да, ама още на десетата минута мобилният ми телефон звънна, попитаха ме как се чувствам и поискаха да потвърдя домашния си адрес. Осведомиха ме, че дежурен специалист, занимаващ се с импланти, нямало днес в района ми и ме попитаха къде предпочитам да отида - в Кройдън или на Форест Хил. Казах им, че дестинациите ми се виждат отдалечени и ще изчакам до понеделник сутринта. Благодарих за вниманието и разговорът приключи.
След половин час телефонът ми отново звънна. Този път на екрана му не пишеше "Обаждане от неизвестен номер", а се изписа лондонски такъв. "Вие ли сте Никола Филипов? Посетили ли сте Спешното отделение на "Кингс Колеж Хоспитал" тази сутрин?" - бяха първите въпроси. След положителните ми отговори и нови обяснения как се чувствам, потвърдих, че ще изчакам понеделник и нямам намерение да ходя никъде сега.
Лекарят или зъболекарят отсреща ме посъветва да се жабуркам със солена вода и да пия парацетамол за болката. Накрая ми продиктува номера, който и без това се изписваше, с напътствието, че ако положението ми се влоши или все пак реша да отида в спешен кабинет, да се обадя веднага.
Дотук загрижеността на английското здравеопазване към новобританец започна да ме учудва. Когато след час отново ми позвъниха, се замислих дали случващото се е истина. Този път отсреща бе жена. Осведомих я, че вече са ми звъняли два пъти, че съм разговарял по телефона три пъти и че съм се отказал от спешна процедура днес.
"А-ха, значи са ме изпреварили!" - каза жената и продължи: "Сигурен ли сте, че се отказвате? Мога ли да закрия преписката по вашия проблем?"
Още дълго премислях как английското NHS, от чиито услуги мнозина се оплакват, е могло да отдели толкова време за един не толкова сериозен проблем. Каквито и варианти, свързани с обикновена и реверсивна дискриминация да прилагах, не можеха да обяснят случилото се. А по произношението и акцента им бях сигурен, че обадилите се по телефона не бяха новобританци, а кореняци англичани.
Приемливо обяснение дойде от член на английско семейство. Неангличанин, защото англичаните не издавали подобни тайни. За да разбереш мисленето на англичанин, неговите традиции и обичаи, начините им на реагиране, трябва доста години да си живял в английско семейство.
"Знаеш ли кой в Англия си прави зъбни импланти, струващи по 2500 лири всеки?" -  започна с въпрос разяснението. И продължи: "Това е привилегия на висшата класа - кастата на богатите! Фактът, че са записали проблем с импланти, обяснява всичко останало. Мислено те са те включили към тази английска каста. Честито!"
Тогава си спомних и други дочути неща. Че кореняците англичани били поделени на съсловия и едни магазини обслужвали кастата на богатите, други били предназначени за средната класа, а трети непретенциозно обслужвали и кастата на работниците и емигрантите... Подобно кастово разпределение съществувало и относно училищата, жилищните райони, транспортните и банковите услуги. С една дума - навсякъде.
Само неведомите новобританци сме обърквали тези порядки. Именно така и ни разпознавали. За кореняците англичани, и особено за по-старата генерация, традициите са неписани закони!