Заедно в час. С кого?
Дали американската посланичка Рийс, хип-хоп певци и политически апологети са "изявените личности", които трябва да бъдат водени при децата в училище
/ брой: 272
За кого ще си помислите, ако чуете, че фондация "Заедно в час" организира седмица за срещи на децата в училищата с изявени личности, за да се мотивират учениците за учене и да се развиват повече, да си поставят високи цели и да ги постигат, без да се отказват при трудности? Бас държа, че няма да се сетите сред изявените за Ненчо, Нора или Печенката. И аз не се сетих, затова ме впечатли съобщението на фондацията за въпросните срещи. Наложи се спешно да взема мерки срещу невежеството си и да се ограмотя, че Нора се изявявала в "Мюзик айдъл", Ненчо - в "Комиците", а Печенката е сред изявените вокали в beatbox изпълненията, които пък са част от хип-хоп културата. За шоумена Део все пак знам.
Сетне сред изявените видях спортисти като Цвети Пиронкова, Маги Малеева, Росен Барчовски, Радослав Великов и Мария Гроздева, та се поуспокоих за себе си. Обаче... Христо Мутафчиев - човекът, който преди дни уж щеше да изкара артистите в подкрепа на окупаторите на Алма матер и виковете "Оставка"? Тази ли политически пристрастена личност е "изявеният лидер, до който децата често нямат достъп", както пишат организаторите. И който "ще покаже на децата с нисък социален статус подходящи ролеви модели за подражание"!? Законът строго забранява политика в средното училище, та си мисля, че едва ли толкова изявен политически човек е подходящ за личностно "оцветяване" на учебните часове. Когато обаче видях, че на 19 ноември и посланикът на САЩ Марси Рийс отива да води учебен час и да си хортува с учениците, ми дойде в повече.
Фондацията работи по американска програма и лошо няма, но бога ми, вероятно за българското училище и за нашите деца може да се намерят и по-подходящи стимули в учението от посланика на USA. Не си и мисля дори какъв вой щеше да има досега, ако се бе чуло, че някой праща в часове на българските ученици руския посланик. Но дори да затворим очи за политическите изпълнения, няма как да не забележим кои са според организаторите изявените, на които учениците трябва да подражават - мюзик диви, шоувезди и илюзионисти, манекени, спортисти и за цвят - един писател, Георги Господинов. Уважавам труда на всички тези хора и ни най-малко не го подценявам. Но думата ми е за друго. Какво искаме да възпитаме у децата си? Само шоуто и спортът ли са дейностите, към които искаме да им създадем вкус? Там ли само ги учим да търсят успеха? И от "нестандартност" не погубихме ли всички стандарти в образованието? Трябва ли да пръскаме семената на субкултурата и в училище? В какво вкарваме нашите деца? Не ни ли стига, че от сутрин до вечер навсякъде - от телевизора, от компютъра, от улицата - те "се възпитават" в нейните стойности, та искаме да я вкараме и в училището като идеал? И дали всички родители са щастливи от това?
Далеч съм от идеята, че в час трябва да бъдат канени сухи ерудити и титани на неразбираемата мисъл като голямата част от тези, които пишат учебници например. Но не отиваме ли твърде далеч в грешна посока в напъните си да направим училището "атрактивно" за децата; такова, че да им се харесва като купон в дискотеката. Не ги ли отчуждаваме години наред от идеята за училището като място за образоване и възпитаване. От онова, което би създало просветени и осъзнати граждани. Свободни, а не слободни. Кога и как ги учим, че ценност за цял живот е знанието, а не моментното увлечение по фолк дивата Андреа. Сетих се за нея, понеже през септември тя с футболиста Валери Божинов откри учебната година в едно училище; в друго пък приеха децата в класните стаи вместо с първия звънец - с рок парче. И това чалгизиране на училището комай никого не впечатлява вече. А само преди няколко години бе прието като пошла сензация, че едни ученички в първия учебен ден пяха на тогавашния министър "Вземи огън, запали ме, направи ме пепел..." Развиваме се, очевидно, та постепенно възприемаме като нормални новите "образователни ценности".
А после се чудим от кои какавиди се излюпват осмокласници, които псуват в автобуса на всяка втора дума, размахват бутилки бира и врещят като в джунглата. Откъде покълнаха футболните агитки от ученици и младежи с голи глави, като феновете на "Ботев" в Пловдив например, които това лято щяха да линчуват режисьора на късометражния филм "Ботев е идиот" - ненаучени да мислят и неспособни да разберат, че едно заглавие може да е провокация към ума. Впрочем, да бяха поканили в училищата Деян Барарев да поразсъждава с децата "заедно в час" за есето на своя герой гимназист - какво би бил днес Ботев за едно меркантилно, примитивно и фарисейско общество. Ползата за качеството на обучението вероятно щеше да е повече...
Дори не казвам да включат в програмата Валери Петров, Антон Дончев или някои от изявените ни учени. Но да бяха поканили сред учениците поне онзи техен връстник от Габрово, който изобрети уред, "изяждащ" отпадъци. Или младите лауреати от конкурсите за таланти на фондация "Еврика". Или десетките медалисти от международните ученически олимпиади тази година по математика и природни науки. Нима това не са изявени и успели хора, които биха увлекли децата към знанието, не към нещо друго? А щом ще е хип-хоп, да бяха намерили онзи малък екип от актьори от Добрич и дизайнери, които направиха литературно-музикалната серия "Яко е да слушаш българска класика" и в чието изпълнение "В механата" на Ботев зазвуча като пънк, Гео Милев като рап, а Йовков като реге. Предизвикателно, интелигентно, прекрасно. И при всички случаи по-подходящо за училище от Нора и Печенката.