За дупките во век и веков
"Европа 2020" иска от училището да е ключов фактор за развитието, ние имитираме развитие
/ брой: 138
На 17 юни Европейският съвет одобри стратегията "Европа 2020", която в следващите 10 години трябва да гарантира устойчив икономически растеж за съюза, да намали безработицата в ЕС и да стимулира науката, иновациите, образованието и премахването на бедността. Стратегията предвижда страните от ЕС да направят сериозни инвестиции в областта на науката и иновациите. През есента всяка от 27-те държави ще трябва да представи в Брюксел националните си цели за прилагане на стратегията и как смята да ги постигне. "Докато другите хора говорят за иновации, за нови технологии, ние говорим как да получим пари да си рехабилитираме пътищата, да си покрием дупките. От различни позиции тръгваме. Ще си поставим цели, каквито възможности имаме", рече по този повод премиерът Борисов. И отряза мераците на българите да мислят за наука и образование, т.е. за европейски път на развитие.
Европейската стратегия поставя пет основни цели пред държавите-членки:
* заетост за 75% от населението на възраст 20-64 години;
* инвестиции в научноизследователска и развойната дейност в размер на 3% от БВП на ЕС;
* постигане на целите "20/20/20" по отношение на климата/енергията (включително намаляване на емисиите с допълнителни 30%, ако условията са подходящи);
* дял на преждевременно напусналите училище под 10%; дял на младото поколение със завършено висше образование от най-малко 40%;
* намаление на броя на застрашените от бедност с 20 млн. души.
Четвъртата цел е свързана специално с образованието. За осъществяването й ЕС ще прилага специална инициатива, наречена "Младеж в движение".
Училището - ключ към изграждане на общество на знанието
Стратегията "Европа 2020" изисква училището да стане ключ към изграждането на икономика и общество на знанието, заяви неотдавна бившият зам.-министър на образованието доц. Кирчо Атанасов, водещ на дискусията за пътя на средното училище у нас, организирана от президента Първанов в Благоевград. В изказването си той изтъкна особено проблема за броя на отпадащите ученици, които не завършват средно образование. Евросъюзът си поставя целта броят на напускащите училище преждевременно, т.е. на хората без средно образование на възраст 18-24 г. да се намали от сегашните средно 15 на сто до 10%. Една четвърт от всички ученици се затрудняват да четат, а един на всеки седем прекъсва образованието и обучението си преждевременно. Около 50% достигат средни нива на образование, но обикновено това е недостатъчно да отговори на нуждите на трудовия пазар, е отбелязано в документа "Европа 2020". До 2020 г. 16 млн. работни места повече ще изискват високи квалификации, а търсенето на ниски умения ще спадне с 12 млн. работни места, отчитат в ЕС.
Кирчо Атанасов посочи една особеност, с която се характеризира проблемът у нас - в българските училища отпадащите ученици са най-много в периода между V и VIII клас. Т.е. у нас стои въпросът и за броя на младите хора без основно образование. Според данните на Eurostat, посочи Атанасов, България не стои зле сред останалите държави по брой на населението без средно образование (вж. таблицата). Младите българи, незавършили средно образование, са 14,8 на сто (вкл. отпадналите, които са 2,7 на сто годишно). Проблемът обаче се вижда, когато се обърнем към данните на НСИ. Учениците у нас през учебната 2008/2009 г. са общо 820 210 и продължават да намаляват, от 2000 г. насам са закрити 800 училища, но въпреки това отпадащите продължават да бъдат между 20 000 и 30 000 годишно.
Какво показва по-внимателният поглед към онова, което се случва в българското училище? В годините от I до IV клас на училище ходят 93,4 на сто от децата във випуска, посочи Кирчо Атанасов. От V до VIII клас обаче отпадат 11 на сто и прогимназия завършват 82,4 на сто от учениците във випуските. Над 4% престават да ходят на училище в периода IХ-ХII клас и в крайна сметка от всеки випуск деца, постъпили едновременно в I клас, 22 на сто не завършват средно образование. За тези млади хора трябва да се създадат т.нар. "училища втори шанс", които да създадат възможности и те да придобият образование, макар и в следващи години, предложи Кирчо Атанасов.
Вторият основен въпрос е този за качеството на образованието, който сам по себе си е свързан с комплекс от проблеми - като се започне от учебния план, мине се през дисциплината и възпитателните дейности в училище и се стигне до учебниците и дори до статута на учителите. Всъщност и по показателя квалификационно равнище на педагозите България стои доста добре в рамките на ЕС, посочи Атанасов. От общо 48 293 учители в страната 43 446 са с висше образование. Условията да обръщат повече внимание на учениците си също са налице - докато у нас на един учител се падат 17 деца, във Великобритания един педагог обучава 19,4 ученици, в Германия - 18,3 ученици, във Франция - 19,7 ученици. Въпреки тези благоприятни изходни условия качеството на обучението в нашето училище непрекъснато пада; знанията и уменията, усвоени от децата, почти катастрофално намаляват, както показват международните сравнителни изследвания от типа на ПИСА. Три са основните причини според Кирчо Атанасов - липсата на постоянни квалификационни курсове за учителите, лошата дисциплина в училище и неадекватно написаните учебници. Както и оценяването на знанията, за което според Атанасов трябва да се създаде независима агенция по оценяване, която да не е в структурата на МОМН.
Висшистите у нас са по-малко от тези в другите страни на ЕС
Сред целите, които ЕС поставя пред образованието, е и увеличаването на дела на висшистите сред младото работещо население. В стратегията "Европа 2020" се посочва изискването делът на хората на възраст 25-34 г. със завършено висше образование да се увеличи на 40% от сегашните средно 31%. В момента процентите по този показател в САЩ са 40, в Япония - 50. Въпреки многото на брой университети обаче ние в България имаме по-малко висшисти сред младите хора, отколкото имат другите страни в ЕС, посочи Кирчо Атанасов. Сред младежите на възраст от 25 до 34 години висшистите у нас са 0,3 на сто на 1000 (29-30%), докато в Чехия например са 1 на сто, във Великобритания - 1,5 на сто, в Германия - 1,9 на сто, в Швейцария - 2,6 на сто.
Бягаме в обратна посока от ЕС
В стратегията "Европа 2020" се изисква на национално равнище държавите членки:
- да осигурят ефективно инвестиране в образователните системи и системите на обучение на всички равнища (от предучилищна възраст до висше образование);
- да подобрят резултатите в сферата на образованието, като обърнат внимание на всеки сегмент (предучилищна възраст, начално, средно и висше образование) в рамките на интегриран метод, обхващащ ключови компетенции и целящ да намали преждевременното напускане на училище;
- да повишат отвореността и пригодността на образователните системи, като изградят национални квалификационни рамки и съгласуват по-добре образователните резултати с нуждите на пазара на труда.
В това време Бойко Борисов ни говори за дупките и за пътищата, защото сме били тръгвали от различни изходни точки с другите страни. Хич не му идва на ум, че е точно обратното - България тръгна преди 20 години към ЕС от нивото на една много добре и качествено развита образователна система, която бе давана за пример на другите, за да стигне днес до твърде ниски нива на качество. Защо? Ами тъкмо заради загърбването на образованието и науката, заради случайни и зловредни "реформи" в тях, заради инвестиране във всякакви "дупки и пътища" (а сега - и в полицаи и военни), вместо в образованието и науката. Преди три дни в комисията по образование и наука на парламента представители на финансовото министерство обясняваха, че не може да се дадат повече пари за образование и наука, а даваме на МВР и съдебната система, защото имаме 18 000 затворници и трябва да ги издържаме! По-голяма гротеска човек трудно може да си представи.
Ако в близките месеци не се обърне към целите на "Европа 2020", България ще изпусне всички влакове и во век и веков ще продължи да мисли "как да получим пари, за да си рехабилитираме пътищата". Уви, преди ден в пленарната зала на НС мнозинството не мислеше за такива "високи материи", докато безразлично претупваше един орязан, унищожителен за образованието и науката, бюджет, бързайки да гледа мача Аржентина-Южна Корея...