Мнение
Взривните реакции
Възпитание на чувствата, но не по Флобер
/ брой: 164
"Възпитание на чувствата" - така се казваше един от големите романи на Гюстав Флобер, написан през 1869 година. Чрез героя си Фридерик Моро великият френски писател и моралист иска да ни внуши, че истинното поведение означава да овладееш чувствата си, но без да им позволиш да атрофират.
Още през античността философи като Анаксагор, Талес и Платон са твърдели, че не е фатално, ако човек притежава някаква дарба, но че е трагично, ако му липсва добро възпитание. В този смисъл особено неприятни са т. нар. взривни реакции - моменталните
скандални постъпки, обидните думи, грубите жестове
Напоследък в нашата България доста често попадаме в такива ситуации на улицата, в трамвая, на работа и, за съжаление, у дома. Без съмнение, "взривните реакции" натоварват психически както "обекта" към когото са насочени, така и самия "субект", техният автор носител. Разбира се, те не могат да решат нито един личен, служебен или обществен проблем. Просто са лишени от смисъл, но ние често забравяме това. А те ни вкарват в стресова ситуация - това вече има своите физиологически и психически параметри, които според медиците могат да бъдат с тежки последици за нашето здраве.
Ревността и омразата, завистта и служебните проблеми, лошото възпитание - семейно и обществено, както и политическата нетърпимост, която доминира сега у нас - всичко това лежи в основата на невъзпитаните, груби постъпки, които започнахме да приемаме като
нещо обикновено, дори неизбежно
За съжаление през изминалите години работихме - а може би повече говорихме? - за възпитанието на новия човек, за т.нар. хармонична личност. Оказа се, че българинът става все по-груб и невъзпитан - напоследък започна да изчезва дори учтивата форма на обръщение към непознати "Вие" и се замени от рязкото и фамилиарно "ти"!... Вместо "извинете" и "пардон" - "опаа"! А възторгът си изразяваме по американски - с полуживотинското "уауу"!
Причините за тези неблагоприятни промени са твърде много и различни. Мисля, че една от тях се дължи на изкуствената насилствена урбанизация у нас, която създаде един "нов" човек - полугражданин-полуселянин. Откъснат от естествената си среда, от корените си, той отдавна не съществува истински, не е особено полезен за обществото. Този човек живее в големия град (в една европейска страна, с хилядолетна култура!), но не знае откъде се влиза в градската библиотека, в театъра или операта: за него културата се изчерпва с чалгата и американските екшъни и тв шоутата, докато
истинските стойности са нещо далечно
и чуждо. А се знае, че свой вече белег в душата, постъпките и думите на всеки от нас оставят книгите, които сме прочели, картините, на които сме се наслаждавали, художествената музика, която сме слушали от най-ранно детство...
Тук много важна, определяща е и ролята на медиите. За съжаление, у нас започна едно "американизиране" и заедно с това "опростачване" на немалка част от медиите - електронни и печатни. В телевизиите и радиата, премного на брой за малка България (за наш срам дори пред азиатска Турция или индианското Перу, без нито едно радио и телевизия за култура и за класическа музика), властва фамилиарният тон. Напоследък доста водещи говорят с всеки гост, независимо от ранга и културата му на "ти", не умеят да изслушват, забравят, че трябва само да питат, а не и да налагат своето мнение или онова, което шефът ми нарежда през слушалките, някои от тях дори се държат фамилиарно, цинично и неприлично. Често пъти дори дискусия на културна и историческа тема се превръща в неприятна, шумна говорилня, в която
участници и водещи се надвикват грубо
вместо да се изслушват и да спорят толерантно и културно. Понякога, в определени моменти, настъпва такъв хаос, започват такива пререкания и всеки от участниците говори, без да изчаква другия, та зрителят дори не може да разбере за какво става дума в спора.
А най-доволни са някои медии, когато се чуят подигравки, обиди, грубости, ругатни, когато стане някакъв скандал, дори и незначителен. Той се раздува и става събитието на деня. "Първенци" в това отношение са БТВ и Нова Тв. Предавания като "Биг брадър", "Комиците", "Шоуто на Слави", "Черешката на тортата", са най- красноречивият пример за тази недобра тенденция. За съжаление там нерядко вземат връх лошият вкус и ниската култура.
Повечето от медиите забравиха, че в България има писатели, интелектуалци, творци, които трябва да се канят по-често, да им се дава и да им се чува думата. Не така е в телевизиите на Русия или Румъния. Там думата на писателите, на интелектуалците се чува и уважава, докато у нас в редица медии "дежурят" едни и същи хора, част от тях със съмнителна култура и морал и така те стават модели, примери, особено за младите. Наскоро в една телевизия съобщиха тържествено:
В това предаване ще участва и самият Азис
Или любимецът на министъра на културата Криско или пък "лорда-естет" Евгени Минчев. Какво да кажеш на това?! Някои предложиха да сменим името на България с Чалгария!
Голяма част от печатните медии са жълти и граничат с порнографията. Това действа пагубно върху възпитанието и израстването на младите и говори за принизената обща култура на журналисти и издатели или просто за липсата на такава. За съжаление дори сериозни издания вече свалиха предишното си ниво, притеснени да не изгубят тиражите си. Но въпреки това те вече падат. Доста вестници с претенции вече нямат страници за култура и, ако има все пак културни материали, колкото и да са оскъдни и елементарни, те са в страниците "Общество", "Стил", "Свят", дори "Развлечения" и други подобни, докато за спорт и футбол се отделя значителна част от обема на тези издания. Така само за двайсет и пет години България се опростачи и от една от най-културните и образовани страни в Европа от 1944 до 1989 година вече е на опашката й. Защото това, което стана у нас, не се случи в нито една от бившите соцстрани при прехода. Най-близкият пример е северната ни съседка - там не се проведоха
двете нелепи реформи в културата на Костов-Москова
и особено разрушителната на Борисов- Рашидов. Напротив, културата остана като един от приоритетите в държавната политика на Румъния, тя дори се отвори към света. А Русия и азиатска Турция увеличиха бюджетите си за култура.
Съвременникът на Флобер, Теодор дьо Банвий, писа: "Когато пошлостта ни смазва, когато всеобщата баналност ни отвращава, когато вече ни се струва, че сме се примирили с нашия упадък, една голяма изява на човешкия гений се откроява, осветлява ни, изгаря ни и ни спасява, като ни връща съзнанието за нас самите".
Невероятно дълъг и труден процес е възпитанието на чувствата. Изисква всекидневно да се стремим към хармонията, толерантността, добротата - все категории, до които не можахме истински да се приближим през последните изгубени двайсет и седем години - и, разбира се, към добрата литература, музика и изкуството, които са най-истинският отдушник и прекрасно средство за възпитание на чувствата.
Сашка Васева в тв шоуто на Иван и Андрей