Проф. Александър Чесноков:
Вярвам и в народната, и в обществената дипломация
Обичта на българите е нужна на руснаците точно толкова, колкото и любовта на руснаците към вас, признава заместник-ръководителят на Россотрудничество
/ брой: 283
Александър ЧЕСНОКОВ е роден през 1958 г. Завършил е Московския автомобилно-пътен институт през 1984 г. Той е професор, д-р на икономическите науки. Бил е директор на Московския научно-технически център за внедряване (1987-1991), началник на Информационно-аналитичното управление на Търговско-промишлената палата на Русия (1991-1994) и неин вицепрезидент (1994-2002), ръководил е Комитета на Съвета на Руската федерация по бюджета (2002-2006). До 2009 г. е зам.-началник на Руския задграничен център при външното министерство, от януари 2009 г. е заместник-началник на Федералната агенция по ОНД, съотечествениците в чужбина, и за международно хуманитарно сътрудничество (Россотрудничество).
Награждаван е с много руски и чуждестранни отличия. Владее английски език.
Женен е, има син.
Цитат:
"Народното движение "Русофили" е незаменим партньор"
- Този месец празнувате юбилей, Александър Георгиевич. Разбира се, няма как да помните началото на организацията, която ръководите, но какво казва историческата справка?
- Наистина през декември т.г. ще отбележим 85-годишен юбилей - юбилей всъщност на народната, на обществената дипломация. Ние сме правоприемници на организации, започнали преди десетки години умна и прозорлива работа. В по-новата ни история Федералната агенция за работа с народите на ОНД, на съотечествениците ни в чужбина, за международното хуманитарно сътрудничество, известна повече като Россотрудничество, е учредена с указ на руския президент от 6 септември 2008 г. Оттогава неин ръководител е руският дипломат Фарит Мухаметшин, той е и специален представител на президента за връзки с държавите от ОНД. Россотрудничество е на подчинение на Министерството на външните работи. Трябва да припомним и имената на известните хора, оглавявали организацията - Валентина Терешкова например, първата жена-космонавт, преди нея - едни от най-големите ни писатели, поети, артисти. Не бива да забравяме и смесените дружества за приятелство - първо на Съветския съюз, после - на Русия, с много страни по света. Днес такива дружества има в повече от 100 държави, най-радостното е, че тяхната работа е именно върху много здравите основи на народната дипломация.
- Вярвате ли, Александър Георгиевич, ама истински, в нея, в народната дипломация?
- Словосъчетанието народна дипломация има всъщност повече от един смисъл. Защото не бива да забравяме и обществената дипломация - нали всички инициативи на народа минават през обществените организации и обединения? Ето, точно това са здравите основи и на дружбата, и на сътрудничеството. Затова без никакво колебание казвам за ДУМА - безусловно вярвам и в народната, и в обществената дипломация. Вярвам и че обществените институции, чрез които страните ни, а и международните обединения си сътрудничат, прекрасно допълват официалните връзки. Народната, обществената дипломация имат огромен принос и за мира по света. И решават много въпроси на развитието на обществата. Това е работа по диалога между цивилизациите, за който днес много се говори. Така че обществената и народната дипломация имат огромно значение, включително и за българо-руските отношения.
- Този диалог може би ще определи истински цивилизационните ни избори?
- Навярно ще е именно така.
- Знаете ли, г-н Чесноков, колко приятели има днес Русия по света? Сигурно ще отговорите, че са много, и в това няма съмнение, но някаква цифра все пак ще кажете ли?
- Да, наистина приятелите ни са много. Основа на дружествата за дружба са руските центрове за наука и култура в страните, с които работим. В България, мисля, добре познавате Руския културно-информационен център (РКИЦ), той е вторият ни по големина център в Европа, по-голям от него е само центърът ни в Германия. Приоритети са обществено-икономическите мероприятия, но и тези, които пазят спомена за общата ни история, за развитието на руския език у вас, провеждаме и събития по повод на паметни дати. Догодина например ще отбележим 50-годишнината от полета на Гагарин, първия човек в Космоса. И непременно ще припомним няколкото му думи там, а и преди излитането - нали целият свят чу неговото "Поехали!". Тези първи думи са на руски език! Така че руският език е и първият за общуване в Космоса, това също не бива да се забравя. Чудесно е, че в България е запазена паметта от великата победа преди 65 години в онази страшна война, и сме благодарни, че народът ви отбелязва достойно годишнината. Аз също участвах в някои от мероприятията - в Пловдив, в София, в други градове. Затова - благодарим на българите, че държите на многовековната ни дружба.
По света имаме над 52 центъра за наука и култура, повече от 26 са самостоятелните представителства на Россотрудничество. Акцент поставяме в работата си със страните от ОНД, имаме, разбира се, и дългосрочни планове за откриването на нови центрове и представителства на Агенцията чак до 2020 г. Россотрудничество има активна роля в дейността на международните и регионалните организации, и заедно с външното ни министерство и с други органи на федералната власт работим над много дългосрочни програми.
- А в чужбина каква все пак е основната ви дейност, Александър Георгиевич?
- Опитваме се обективно да разказваме за Русия днес, за материалния й, за духовния й потенциал, за външнополитическия курс на страната. Сътрудничим си в научната, културната, информационната, хуманитарната област с нетърговски, неправителствени, с религиозни организации, с държавни структури, с международни и с регионални организации.
- А в образованието? У нас, срамно е да се признае, но вече децата не учат руски, както преди. А и ние взехме да го позабравяме...
- Заедно с нашето Министерство на образованието и науката разработихме общ план по информационното осигуряване на руските центрове за наука и култура в чужбина, включително и в България. Провеждаме научни конференции, правим изложби, някои - за нанотехнологиите. В плановете ни приоритетни са и информационната работа, и научно-техническото сътрудничество. Россотрудничество работи и за запазването и развитието на национално-културната самобитност на руските ни съотечественици не само в ОНД, но и в другите страни по света. И никога не забравяме желанието, влечението на много хора от тези страни към руския език, към културата, към образователните, информационните ресурси на Русия. Като никога досега днес са важни активните, многостранните контакти в културата, науката, образованието, информационната политика, а акцентът е върху разширяването на обмена между професионалните и младежките групи между страните ни.
- Е, дойдохме си на думата за България. У нас, няма как да не знаете, Националното движение "Русофили" обединява повече от 20 хиляди души. Иначе, както вече нашият вестник неведнаж писа - цяла България сме русофили. Знае ли Русия това?
- Разбира се, Русия знае. Знае и помни. Много българи говорят руски, но младежта ви вече като че ли не... Така че имаме нови цели и мисии - заедно с "Русофили" да засилим и тази дейност. Та нали езикът помага да изучиш културата, историята на другия народ?
- И да почувстваш сърцето му.
- И сърцето, и душата му да почувстваш. Нашите народи наистина са братски, добре е, че не го забравяме. Миналата година в Москва имаше обществен форум с участието на българските ни приятели, голяма роля изигра пресата. Български и руски журналисти обсъдиха заедно и "от първа ръка" куп проблеми. А годините на Русия в България и на България в Русия дадоха силен тласък на културните и духовните връзки между страните ни.
За "Русофили" знаем колко много организирани българи са в тази истински народна мисия за дружба, колко обединено е движението ви, знаем и каква апостолска мисия изпълнявате. Русия, това е сигурно, не само помни България - ние също ви обичаме. Не е нужно да говорим само за взаимоизгодно, например икономическо сътрудничество, защото духовността, която ни свързва, също има огромно значение. Нашето поколение се познаваме, обичаме и уважаваме, а по-младите - вече не толкова. Затова единият от акцентите в общата ни работа с "Русофили" е изучаването на руски език в българските училища. В това начинание вашето движение ни е незаменим партньор, защото сте уникална народна неправителствена организация. Ето, това е и една от причините при честването на 85-годишнината на нашата организация през декември т.г. един от първите, комуто ще дадем думата за приветствие, да е председателят на "Русофили" Николай Малинов.
А през 2011 г. ще подкрепим провеждането на конференции, посветени на руския език, и методически конференции - за преподавателите по руски език. Още по-здраво ще си сътрудничим с българите-русофили, които се грижат и за вашите, и за общите, и за руските мемориали на паметта. Ще обърнем повече внимание на младежта. Ще стартира и програмата "Здравей, Русия", и програма за запазването на тези могили, които имат историко-мемориално значение за Русия.
- И женски въпрос, емоционален, разбира се - трябва ли ви обичта на българите, или в бъдеще ще говорим все повече или дори единствено "за полезно и взаимоизгодно сътрудничество"?
- Да, въпросът е емоционален, но е свързан с историята, с менталността на народите ни. Свързва ни стара дружба. А любовта на българите е нужна на руснаците точно толкова, колкото и любовта на руснаците към вас. Не, не сме ви забравили. Поне от наша гледна точка - няма забрава...