В олтара на Дионис

Павлина Илиева,
ръководител отдел "Фондове", НАИМ-БАН

Между забележителните притежания на най-стария музей в България - Арехологическия музей при БАН, е и прочутото Вълчитрънско златно съкровище, което принадлежи към най-редките и най-интересните паметници на торевтиката, познати в света. През декември т.г. се навършват 90 години от неговото откриване.
Когато посетителят попадне в музейния трезор, погледът му незабавно бива прикован от магнетичното сияние на едно от най-големите и най-древни златни съкровища в света, състоящо се от 13 предмета с различна форма и големина: злато 88,15%, сребро - 9,7%, мед - 1,74%, и желязо - 0,4%. Общото тегло на съкровището е 12,425 кг. Със своите форми, изработка и предназначение то вече няколко десетилетия провокира човешкото любопитство и естетически емоции и е източник на най-различни тълкувания и научен интерес.
През един сумрачен декемврийски ден на 1924 г. при риголването на лозето на двамата братя Цветанови от с. Вълчитрън, Плевенско, лопатите издрънчават от допира с друг метал и на повърхността са извадени няколко потъмнели и полепнали с пръст съдове и капаци. Двамата братя и 15-ината наемни работници ги позачистили на място, но сметнали, че те са "пиринчени", т.е. от месингова сплав. Предметите били захвърлени, а големият и дълбок съд заради удобните две масивни дръжки бил пренесен в селото и единият от братята слагал в него храна за прасето си. Едва когато то в лакомията си успяло да лъсне метала до блясък, блеснала и сензационната истина - предметите били изработени от чисто злато (с природна чистота близо 23 карата). Съкровището набързо било събрано и започнала оспорвана борба и орязване на някои от предметите, поради което днес трудно може да се каже какъв е бил първоначалният му вид. След намесата на полицията и сътрудници от Народния музей в София, чийто приемник е днешният Археологически музей, в неговите сбирки попадат само 13-те съда. Заедно с тях изникват и въпросителните - от кое време датират тези удивителни предмети, кой и къде ги е изработил, какво е тяхното предназначение и какво е мястото на това уникално съкровище в българското и световното наследство.
Върху тези въпроси в последните десетилетия са изказвани многобройни и най-различни мнения. Поставяна му е различна датировка - от средната бронзова епоха (ІІ хил. пр.Хр.) до Великото преселение на народите (V-VІ в.)., а тълкуванието му е преминавало през становищата за обикновен сервиз за пиене, комплект от култови вещи, та чак до хипотезата, че капаците с луковични дръжки са дискове на ударни музикални инструменти. Това забележително съкровище се състои от една голяма овална купа, една голяма и три малки чаши, два големи и 5 по-малки сапаци с луковични дръжки отгоре и един скачен троен съд от яйцевидно издължени и заострени в единия край полусфери. Днес за него доста категорично може да се твърди, че е изработено по времето на разцвета на къснобронзовото общество в Карпатско-Дунавския регион през втората половина на ХІV - началото на ХІІІ в. пр. Хр. Археологическите материали от района, където е открито, категорично говорят за използването му от население с уеднаквена материална и духовна култура, обхващаща днешните територии на Северозападна България, Североизточна Сърбия и Югозападна Румъния, която  се причислява към племенната общност на мночисления тракийски народ.
Кой и къде е изработил тези удивителни вещи и за какво са ги ползвали местните траки? Защото със своите форми, техника и сръчност при изработката, с вложените в него материали те представляват уникално явление в златарското изкуство през онази епоха в региона на Балканите.
Сериозни археологически проучвания в последните десетилетия доказаха убедително, че значителен златодобив на Балканския полуостров е имало още във втората половина на V хилядолетие пр. Хр. и местните златарски центрове са можели да съперничат дори на малоазийските. През ІІ хил. пр. Хр. с придвижването на степните народи от Урал и Кавказ на Балканите се появяват и редица сребърни предмети, които свидетелстват за постепенното усвояване и на сребродобива. Мащабните спектрални изследвания на германски учени върху голяма част от древните съкровища в Европа ясно показаха, че през късно бронзовата епоха, на която принадлежи и Вълчитрънското съкровище, в Югоизточна Европа има богати залежи на особен вид злато със съдържание на калай и е процъфтявало значително майсторство при добива и обработката му. Налице са сериозни податки за златодобив в края на бронзовата епоха южно от р. Дунав, в предпланините и западния дял на Стара планина. Като прибавим и доставените по търговски път злато и сребро от Близкия изток, например един златен слитък от нос Калиакра, открит при подводни проучвания, очевидно е, че в района на долния Дунав по това време е имало всички условия за бърз възход на златарството. Сред многобройните находки от това време обаче Вълчитрънското съкровище се извисява с по-сложните си техники в изработката и със своеобразния си стил.
Всички последни изследвания сочат неоспоримата връзка на съдовете от съкровището, и по-точно на големия съд и чашите, с тракийски керамични съдове от късната бронзова епоха или с безспорно местния характер на някои декоративни елементи върху тях. Цялото Вълчитрънско съкровище демонстрира техническа култура, която няма корени нито в предходната епоха, нито намира продължение в местното златарство за доста столетия напред. Техниките на изработка със сигурност насочват и към златарството на Близкия изток. В крайна сметка става ясно, че Вълчитрънското съкровище вероятно е изпълнение на пътуващ източен майстор, който обаче е съчетал в него редица елементи от репертоара и несъмнените постижения на местните златари. Затова по тип съкровището се нарежда в кръга на местното златарско производство.
Цялата украса е изпълнена по съвършен начин. Върху дръжката на триделния съд има вдлъбнати триъгълници и четириъгълници, изпълнени с ниело - особена сребърна материя с черен цвят, която за първи и единствен път в нашите земи се използва във Вълчитрънското съкровище. Изключително изящни са орнаментите по похлупаците, изработени от тънка ивица сребро, прилепена плътно към златния фон с помощта на два бордюра, врязани в среброто и златото.
Вече е изяснено, че Вълчитрънското съкровище е ритуално. "Загадъчните" дискове са капаци на ритуални съдове, съдържащи вино, медовина и мляко, и остават тясно свързани с ритуалните излияния в чест на тракийския бог Дионис. В ритуалите голямата чаша вероятно е била свързана с големия съд, а трите малки чаши - с тройния съд, където е ставало смесването на течностите от свещената триада. Най-вероятно съкровището е принадлежало на някое голямо светилище в чест на бога Дионис.