Учителят - изчезващ вид

Мога само да съжалявам министър Сергей Игнатов, който заяви неотдавна: "Толкова обичах училището, че 20 години не стъпих в двора му." За разлика от него с моите съученици не само стъпвахме често в двора на своята френска гимназия, след като я завършихме, ами задължително ходехме там на всеки 15 септември - да поздравим учителите, които си обичахме. Въпреки че навремето бяхме шантав клас, преживял петте години на горния курс с намалено поведение. И сега си обичаме учителите, макар да са вече старички, а някои да ги няма с нас. И с всяка изминала година разбирахме все повече какво добро са ни дали те в живота.

Жалко за онзи, който не познава чувството на такава общност.

* * *

Учителите са хората, от които в най-голяма степен зависи какво е училището. Може дори да се каже, че ако нашето училищно образование оцелява досега след всички "реформи", натрапени от всеки пореден екип на просветното министерство в последните 20 години, то е благодарение именно на учителите. Предишното правителство най-сетне увеличи до по-прилични размери заплатите на учителите, увеличи единния разходен стандарт за издръжка на всеки ученик. И с това като че престана да се чува думата "учители".  

Сега те мълчат - подчинени на т.нар. делегирани бюджети, при които всеки директор може да ги изгони за "непослушание" и при това да го потупат по рамото, че е "оптимизирал разходите". Мълчат, когато властта сваля доказали качествата си инспектори и училищни директори в цялата страна и ги подменя със свои хора по принципа "магаре да е, от ГЕРБ да е". Мълчат, когато учебната година започва, без да е известно разписанието й. Когато трябва да се борят сами с обърканите учебни програми, с орязания брой часове и неразбираемите учебници. Мълчат, когато им натрапват нелепи промени и задължения, като малоумието да вкарват 5-годишните малчугани в класните стаи редом с тийнейджъри и 18-годишни гимназисти. И когато носят храна от вкъщи, за да нахранят първолаците си. Мълчат, когато финансовото министерство "отменя" националната програма и парите за квалификацията им. Мълчат, когато Световната банка оценява като положителен факт съкращаването на 5-6 хиляди учители от закритите в последните години над 500 училища в България. Мълчат и слушат просветният министър Сергей Игнатов да обяснява, че "все повече имаме нужда не от поданици, а от ярки индивидуалности". Как се възпитават ярки индивидуалности с мълчание и със сведена пред недомислията глава?

Има ли поне един анализ от просветното министерство, който да е казал какво се случва с учителското съсловие след всичките промени в последните години? Знаем ли кой обучава българските ученици? И всъщност, като непрекъснато се говори за качество, от кого се иска то? В помислите на МОМН учителят изглежда като абстрактен обобщен образ на "персонал", който е интересен единствено от гледна точка на това как и от кого трябва да бъде управляван. Министър Игнатов говори как щели да се дават повече пари за инженерното висше образование, но някой да е чул намерение да бъде подкрепено педагогическото образование - онова, от чиито випускници зависят децата на всички ни? Същите тези випускници на педагогическите специалности, които днес в 90 на сто бягат от учителската професия и търсят всякакво друго поприще за реализация. Уви, единствения анализ за състоянието на учителската гилдия намираме отново в доклада на Световната банка за българското образование. Поради липсата на други прублични данни се налага да се обърнем към този доклад, колкото и той да третира учителите от гледна точка на "ефективността на вложените финансови ресурси".

* * *

Да започем с това, че за периода 2000-2009 г. българчетата в училищна възраст намаляват с 30 на сто (с 326 729 ученици). Образователната система е изправена пред намаляващо търсене и трябва да се преструктурира, за да запази ефективността си. А според прогнозите младото население на България щяло да намалява безпрецедентно за Европа до 2060 г., когато пенсионерите над 65 г. щели да са 60 на сто от жителите на страната! Но колкото повече намаляват младите, толкова повече възможности имало за подобряване на ефективността на публичните разходи за образование - за икономии! И това в страната България, която отделя най-нисък процент от БВП за образование от всички държави на ЕС!  

Преструктурирането, сиреч закриването на училища с цел икономии, бе наложено от същата Световна банка, която сега - ни лук яла, ни лук мирисала - отчита, че в резултат на това закриване 15 на сто от децата от ликвидираните училища са отпаднали изобщо от системата на образованието! Но общият извод е, че "в резултат на промените образователната система повиши ефективността си", защото са спестени 100 млн. лв. Каква точно ефективност е повишена с "реформата"? Увеличеният брой млади неграмотни българи ли е цена за "ефективност"? Освен това СБ признава, че икономиите, с които са повишени заплатите на учителите, изобщо не са довели до повишаване на качеството.

Това "оптимизиране на училищната мрежа" има за резултат и факта, че броят на учителите и директорите с учителска правоспособност е намалял за същите 2000-2009 г. с 15 549 души (24 на сто). При това делът на учителите с висше образование степен бакалавър и магистър се е увеличил от 77 процента през 2000 г. на 90 процента през 2009 г. Излиза, че при "реформата" много повече учители са се квалифицирали повече? Нищо подобно. Промяната "е възможно" да се дължи на застаряването на учителската гилдия, се казва в доклада. Защото учителите на възраст под 35 г. са намалели от 28 на 11 на сто от всички педагози (!), а тези на възраст над 50 г. са се увеличили от 19 на 38 на сто.

--------------

От общо 48 293 учители през 2009 г. у нас едва 1658 са под 30 г., а над 50 г. са 18 448 души. Т.е. в близките 10 години над 38 на сто от учителите ще са за пенсия, а отдолу системата се попълва с 3,4 на сто. Т.е. недостигът на учители в скоро време ще бъде катастрофален, ако се запази тази тенденция.

--------------

Но според Световната банка натоварването на учителите трябва да расте, като се увеличават учениците в един клас. Така разходите ще са още по-"оптимизирани" (повече продукт с по-малко пари). Бакалия. А ако не се постигат високи резултати, учители и директори трябва да бъдат санкционирани и финансово, намекват от Световната банка...

Смята ли някой в просветното министерство да се погрижи за учителя в България? Той скоро ще бъде изчезващ вид.  

Отговорът е очертан от едно мислене, изразено публично с фразата "Толкова обичах училището, че 20 години не стъпих в двора му"...