Учителите не са мумии
/ брой: 50
От 2010 г. националното движение "Учителите за своите права" предлага негови представители да бъдат допускани на заседанията на Тристранния съвет по образованието. Отговор няма. С писмо до МОМН председателят на комисията по правата на човека в НС г-н Йордан Бакалов подкрепи учителите, но и той не получи отговор. Министерството умишлено не обявява кога са заседанията на образователната тристранка, на която като правило се взимат посредствени решения и никой не желае контрол от страна на учителите.
Помня, че именно тристранката направи позорното предложение да се отнеме
статутът на държавни служители
на учителите. Този статут целеше приобщаване към практиката на ЕС, защита на авторитета на професията, поемане на ангажименти от държавата и от учителите за по-добро качество, трайна политика на доходите и по-високо място в социалната стълбица за педагозите. Държавата не го прие поради глупост, директорите гласуват каквото им наредят, а синдикатите щяха да се лишат от възможността да заиграват с ниското заплащане и периодично да създават напрежение с искането за мизерни грошове към учителските заплати.
Лицемерно и комично прозвуча синдикалното предложение за увеличение на заплатите с 20 лв. от 1 януари. Правителството първо обяви подаяние от 11%, първоначално ни проглушиха, че пари са осигурени, но когато дойде време да ги дадат, се оказа, че ги няма. Няма дори за ръст 8%. И си измиват ръцете с директорите. Сега те трябва на пожар да пренареждат и без това тънките училищни бюджети, да съкратят неотложни разходи за текущи нужди и да ги пренасочат във фонд работна заплата. На всички е ясно, че учителските заплати не съответстват на измеренията и отговорностите на професията: висок образователен ценз, обществена значимост, отговорност за изпълнение на държавната образователна политика, постоянен стрес, рискове за здравето и пр.
Обществото е длъжно да се съобрази с тези измерения, но то е в правото си да запита:
вписват ли се учителите в тях
и дали ръстът на заплатите автоматически ще прибави качество в образованието? С профанизираната система за кариерно развитие много учители станаха "старши" само поради дълъг стаж. Промениха се само заплатите. Учителската мотивация варира между педагогическия идеализъм, желанието за лична изява и получаването на заплата. В началото на прехода преобладаваше първото, но с годините се увеличи делът на другите две. Влошават се професионалните показатели, нарастват неудовлетворението и безразличието към професията. Постоянната заплаха от съкращения увеличи броя на депресиите. По правило новоназначенията стават след телефонни обаждания. Учителите предложиха клауза: при свободен щат да се назначава кандидатът с най-висока квалификация, като всеки ощетен ще може да оспори избора в съда. МОМН обаче отказва и как иначе, след като най-много обаждания идват оттам. Зловещо се отразява тормозът над добри учители. Ако не ги уволнят, те напускат сами, или работят в непоносима среда.
Как да реабилитираме учителската професия? Явно е, че МОМН не се справя. Процентното увеличение на заплатите представлява едностранно и палиативно поемане на отговорност от държавата, а към другата страна негласно се отправят абстрактни очаквания. Вместо проценти е нужно стимулиране, гарантиращо ръст на доходите и мотивиращо към усъвършенстване. С няколко направления:
- Основна заплата за начинаещ учител, равна на три минимални работни заплати. Реално е 300 - 500 лв. да получават лица без образование, 500 - 800 със средно специално и 950 - 1100 с висше образование.
- Система за непрекъснато повишаване на квалификацията с атестиране на всеки три години и материално стимулиране за всяка степен.
- Шестстепенна скала за кариерно развитие, с атестиране на всеки шест години и стимулиране за всяка степен.
- Въвеждане на задължителна магистърска програма "учител".
- Назначаване с конкурс.
- Промоция на здравето.
Реализацията на тези мерки в рамките на 5-6 години ще внесе баланс на интересите. Качеството ще се подобри. Доходите ще нарастват по естествен път. Ще се промени мотивацията. Професията ще възвърне своя престиж, а проблемът "учители" ще отпадне завинаги от дневния ред на обществото. За съжаление проектозаконът за образованието (одобрен от Тристранния съвет, но слава богу - увиснал без бъдеще в приключващото НС) не предвиждаше промяна в статута на учителите.
Лъжат се онези, които мислят, че ще постигнем напредък, пренебрегвайки фигурата на учителя. За Даниел Вълчев педагозите бяха "средство", а Сергей Игнатов ги възприемаше като неспособни за диалог мумии. Не е в час и новият министър. Международно изследване на системите на образование на базата на тестовете PISA, TIMSS и PIRLS показва, че постиженията на световните свръхсили в образованието се дължат на отношението към образователните ценности, квалификацията и статута на преподавателите и бъдещите очаквания на родителите. Тези фактори имаха значение и за нас до 1993-1995 г., когато и ние бяхме свръхсила в образованието. Сега ги пренебрегваме и устойчиво вървим назад. Без надежди за промяна.