Третият свят
/ брой: 88
Марин МИЛАШКИ
Международно проучване на центъра за спортни изследвания (CIES Football Observatory) показва, че българският футбол продължава да върви стремглаво надолу. Базираната в Швейцария организация съобщи, че едва 50 родни футболисти играят в чужбина. При това само един е в топ 5 първенствата - Петко Христов защитава цветовете на италианския Специя. Данните са за периода 2017 - 2022 г. В изследването на CIES България заема незавидната 62-ра позиция от 80 държави.
Всичко това показва, че футболът ни продължава да копае дъното. Срамното подреждане ни нарежда сред джуджетата - поданици на Цар Футбол, и това се отразява най-вече на националния отбор. Следващия месец в четирите мача от Лигата на нациите картинката ще стане още по-ясна.
Няма как обаче да се градят футболисти, след като в елитните ни отбори преобладават чужденците. Сега броят им неминуемо ще нарасне, след като от БФС скандално премахнаха ограниченията за играчи извън Европейския съюз. Клубовете ни ще предпочитат евтини чужденци, вместо да изграждат елитни българи. А треньорите все повече ще налагат чуждото, защото 20-годишен африканец или южноамериканец е доста по развит от връстника си от България. А у нас наставниците нямат задача да налагат родни таланти, а да имат резултати на терена. Получава им се донякъде само на Лудогорец и ЦСКА.
Ако евентуално излезе някой талант, той веднага заминава на Запад, откъдето след не повече от година ни го връщат с обратна разписка. Примери има достатъчно.
Меко е да се каже, че е сгрешен моделът на управление на българския футбол. Той има нужда от цялостно изчегъртване по примера на Полша и Франция. И тук не става въпрос само за Боби Михайлов и компания. А за съвременна работа по школите. Не като в момента - амбициозни родители със скъпи коли да бутат по някой лев на треньорите, за да пускат децата им. А те дали стават или не - няма значение. Именно поради тази причина футболът ни продължава да се лута в Третия свят. По-големият проблем е, че вратата към изхода отдавна е заключена.