Ян Салмон:
Той е застъпник на истинското ляво
Аргументът за полезния вот е напълно разбит, смята младият левичар
/ брой: 78
Ян Салмон е секретар за департамента Ил-е-Вилен, в регион Бретан, на Лявата партия от октомври 2011 г. Той е член на Националния съвет на Лявата партия от януари 2012 г. Роден през 1987 г. Преподавател по математика, завършил Ecole Normale Superieure в Кашан, има докторска степен по компютърни науки. Пред ДУМА г-н Салмон изложи своята лична позиция.
- Някои твърдят, че Меланшон е извадил поддръжниците на Френската комунистическа партия от нафталина, други възразяват, че той съживява лявата жарава. Меланшон ли е автентичният ляв кандидат и защо?
- Жан-Люк Меланшон е кандидатът на Левия фронт - едно политическо обединение, сформирано от Френската комунистическа партия, Лявата партия, основана от Меланшон, както и шест други партии. Програмата на Левия фронт "хората на първо място" е автентично лява: споделяне на богатствата, премахване на социалната несигурност, вземане на властта от банките и финансовите пазари, установяване на екологично планиране за производството, преминаване към Шестата република, за да се сложи край на петгодишната монархия (има се предвид 5-годишният мандат на френския президент, който, подкрепен от широко парламентарно мнозинство в продължение на петте години начело на държавата, може да бъде по-силен от всякога - бел. ред.). Ето това трябва да направи левицата във Франция през 2012 г. Така Жан-Люк Меланшон представлява автентичното ляво, просто едно ляво ляво.
- Видно е, че Меланшон води доста успешна кампания и се наслаждава на пробива си в социологическите допитвания. Въпреки това неговият бивш другар Франсоа Оланд обобщи, че той е "проблем за първия тур, но не и за втория". Засилването на спора относно полезния вот и вота по сърце не налива ли вода във воденицата на Никола Саркози?
- Г-н Оланд заяви също така, че вече няма комунисти във Франция, а на 18 март (денят на Парижката комуна, когато Жан-Люк Меланшон даде тласък на своята кампания с грандиозно шествие на площада на Бастилията - бел. ред.) те бяха по-многобройни от всякога. Социалистическата партия всъщност вади редовно картата с "полезния вот" - какво ли друго им остава, когато са принудени да преписват непохватно нашите предложения за фиксиране на максимален доход чрез установяването на 14 данъчни групи за подоходния данък, сред които и стопроцентовото облагане на доходи над 360 000 евро годишно (фаворитът на социалистите Франсоа Оланд поиска 75% данък за франзуците с годишен доход над 1 милион евро - бел. ред.). Оланд е загрижен за проблеми на втория тур, но първо трябва да стигне до него. Нашата цел е ние да сме на втори тур, а после и да спечелим изборите.
Когато говорим за полезния вот, трябва да си зададем въпроса "За какво?" Ние винаги сме отстоявали позицията, че ако изоставите левите идеи, влизайки в тъмната стаичка, не бива да се чудите, че не ги откривате при излизането от нея. И че щом се държим като стадо - трябва да е ясно, че ще ни стрижат.
Според последните социологически проучвания благодарение на нашето постоянство и политически атаки без отстъпки към Националния фронт (крайнодясната партия на Марин Льо Пен - бел. ред.), Меланшон се класира на трето място с 14%, пред центриста Франсоа Байру и най-вече пред фашистката Марин Льо Пен, която губи позиции. По този начин няма опасност левицата да бъде елиминирана от втория тур - тя има двама представители от тримата водещи в надпреварата. Затова аргументът "полезен вот" вече е напълно разбит.
- В кризисната обстановка радикалната левица във Франция нямаше ли интерес да се обедини?
- Не знам какво наричате радикална левица. Левият фронт е ляв в пълния смисъл на думата - обединение, което отдава привилегия на социалния прогрес. Наред с това той е значително и голямо обединение - седем политически организации, някои от които бяха в конфликт от десетилетия (бивши членове на 2-ия, 3-ия и 4-ия Интернационал), но вече са обединени. Наскоро от Новата антикапиталистическа партия призоваха за подкрепа на кандидатурата на Жан-Люк Меланшон. Освен това на нашите публични срещи, на нашите граждански събрания, на които съпричастните граждани могат да обогатят програмата на Левия фронт, идват хора, които не се занимават с политика. И накрая, проучванията, към които трябва да се отнасяме внимателно, разкриват, че кандидатурата на Жан-Люк Меланшон обединява не само цялото ляво крило на Социалистическата партия, а и отвъд него. Значи сме се обединили!
- Кандидатът на Левия фронт изложи концепцията си за Шестата република. В този ред на мисли кои са нейните предимства, като се имат предвид отговорността, социалните приоритети?
- Трябва да откроим три неща. Първо - ние ще сложим край на Петата република, чиято конституция е писана през 1958 г. от една малка група, без Учредително събрание, и която наложи настоящата петгодишна монархия. Второ - ние настояваме да се свика и избере Учредително събрание за изготвянето на нова конституция. Ето защо не знаем каква ще бъде Шестата република - народът ще реши. Но, разбира се, това е и третият важен момент, ние сме обмислили този въпрос и ще правим кампания, за да може бъдещата конституция да установи парламентарна система, където президентът на републиката играе обичайната си представителна за страната роля, каквато му е отредена в повечето демокрации; с Национално събрание, чийто депутати се избират чрез пропорционална система, за да може различните политически нагласи на хората да бъдат представени. И накрая, това ще е една конституция, която подобно на тези от 1793 г. и 1946 г. ще създаде нови права за гражданите: свободата на комуникацията по електронните мрежи; зелено правило, което гарантира, че ще се консумира не повече от това, което нашата екосистема може да понесе - единственият дълг, който не бива да се съкращава.
- Вие сте млад и добре образован човек. В наши дни младежите сякаш обръщат гръб на традиционния политически живот. Какво ви кара да бъдете толкова политически осъзнат и активен?
- Изучаването на висша алгебра ме накара да осъзная, че онова, което създава идентичността на дадена личност, не е нещо вътре в нея, а съвкупност от взаимоотношенията, които човек има с другите. Това ме накара да стана републиканец в смисъла, който френската левица придава на думата. В същото време интересът ми ме отведе до дискусиите по Европейската конституция, изготвена през 2004 г. и отхвърлена през 2005 г. от френския народ. Първоначално подкрепих тази конституция като проевропейски настроен републиканец. Но в последствие, след като я прочетох, се обявих против нея. Освен че беше много лошо написана, тя установяваше на конституционно ниво разпоредби, които зависят от основния закон, или дори от общностното право, с които бях крайно несъгласен. Така че следях кампанията на левите срещу конституцията, без да участвам активно. По това време научих за сенатора социалист Жан-Люк Меланшон, който провеждаше кампания не чрез подклаждане на страховете, а като обясняваше много разумно и точно защо един или друг член от конституцията е пагубен. По време на победоносното "не" аз бях между лявото крило на социалистическата партия и комунистическата партия (аз не съм комунист), без да членувам в никоя от тях.
През 2007 г. дойде и Договорът от Лисабон, продължението на отхвърлената от французите през 2005 г. конституция. Докато социалистите протестираха, че е необходим референдум, но не направиха нищо, за да принудят Саркози да го проведе, Меланшон пое кампания за общественото ограмотяване по този въпрос, въпреки че допитването не се състоя. Поради тази причина, когато в крайна сметка той напусна Социалистическата партия през ноември 2008 г., за да основе Лявата партия, аз веднага реших да се присъединя към нея.