Памет
Той бе голям учен и голям... спортист
/ брой: 235
Димитър Еленков (4 ноември 1919 г., Радомир - 18 октомври 2009, София) е завършил химия в Софийския университет (1943) и индустриална химия в Държавната политехника (1953). Работил е като асистент по аналитична химия във Варненския държавен университет, по медицинска химия в Медицинския факултет при Софийския университет и по физико-химия във ВМЕИ в София. Става доцент, след това - професор, във Висшия химико-технологичен институт (днес ХТМУ). Там е бил зам.-ректор по научната дейност - учредява катедра "Процеси и апарати в химическата промишленост" (1963), която от 1982 г. е преименувана в "Инженерна химия"; организатор е на новия профил "Кибернетика на химическите процеси" към Химическия факултет на СУ.
От 1961 г. проф. Еленков завежда секция по масообменни процеси в Института по обща и неорганична химия при БАН (1961-1972), която прерасна в Централна лаборатория по теоретични основи на химичната техника. Той бе неин директор и зам.-директор на Единния център по химия. За член-кореспондент на БАН бе избран през 1977 г.; почетен професор и доктор на техническите науки на Ленинградския технологичен институт (1982). Носител е на най-високите държавни отличия - орден "НРБ" (1979), Лауреат на Димитровска награда (1980), Заслужил деятел на науката (1981).
Научните му приноси и новаторски разработки са в областта на хидродинамиката, масообмена на технологичните процеси и опазването на жизнената среда. Публикувал е над 200 научни статии, автор и съавтор е на много патенти.
Проф. Еленков бе дълги години председател на Висшата атестационна комисия (1980-1988). Малцина навярно ще повярват, че той бе и активен спортист, бивш капитан и треньор на националния отбор на България по волейбол (1951, 1957)!
Свързал спорта и науката в живота си, Димитър Еленков се радваше като никой друг на успехите на някогашните национални състезатели по баскетбол и волейбол. Като треньор извежда националите до сребърните европейски медали в Париж (1951), а капитанът на отбора Борис Гюдеров е обявен за почетен гражданин на френската столица!
На въпроса "Какво е общото между науката и спорта?" професорът отговаряше: "И в науката, и в спорта се върви по непознати пътища към успеха. По пътя на откривателството! Който не си е поставил предварително висока цел и в науката, и в спорта, доникъде няма да стигне."
Всеотдайността във всяко начинание бе веруюто на Димитър Еленков. А това ще рече - трудът. Творческият труд, придружен с обич и жар. "Щом една дейност не може да ме "грабне", не се хващам за нея. Това е моят опит и верую."
За пионера на инженерната ни химия съм чувал от негови ученици химици и инженер-химици само признателни думи и благодарност. Ученикът не бива да забравя никога учителя си.