Това е просто работа

Рой Йоани е 23-годишно красиво момиче от Солун. Завършва с много добър успех химия в местния университет "Аристотел", но разнася бира в бирария в центъра на града. Това не е лятна работа за Рой. Това е нейната работа в момента, защото не може да практикува по специалността си. "Кризата затвори много предприятия и много химик-инженери с опит останаха без работа", казва момичето. Твърди, че все още успява да се справи със 700-те евро месечно, които получава от бирарията. "Чувала съм баба и дядо да казват, че в Гърция е било зле като сега, когато преди години емигрирали в Австралия... После нещата тук се оправили и майка ми се върнала и се омъжила", разказва момичето.
Рой е една от десетките хиляди млади гърци, съдбата й прилича на тази на десетки хиляди млади български висшисти и на стотици хиляди млади европейци. Но Рой се усмихва кротко и бърза до добави: "Благодарна съм, че намерих поне тази работа". Отказва да я снимам - бои се работодателят й да не се разсърди. Така е с повечето солунчани, приели да говорят за кризата пред микрофон. 
Кризата отне на Европа 4 млн. работни места, създадени през миналото десетилетие, а и се очаква до края на т.г. те да станат 7,5 млн., въпреки че Старият континент малко по малко излиза от рецесията. Една много голяма част от хората без работа са младежи. Макар младежката безработица да е традиционно висока, рецесията вдигна значително нивата й като от близо 15% през 2008 г., година по-късно младите европейци съставляваха почти една четвърт от армията на безработните и в първите месеци на т.г. по данни на ЕК вече всеки 5-и млад човек в Евросъюза е без работа. Показателите за България са с пет пункта по-високи от средните в съюза, в Испания младежката безработица е 40%, в Холандия - 8 на сто. В ЕС делът на безработните сред 15-24-годишните е значително по-висок, отколкото сред другите възрастови групи. Статистиката на Съюза сочи, че средно след три временни назначения младите си намират работа. Проектодоклад на Комисията по заетост и социални въпроси относно демографски предизвикателства и солидарност между поколенията подчертава, че безработицата сред младите хора е един от най-неотложните проблеми, тъй като води до липса на перспектива, изолация, нарастващи социални разходи и прахосването на ценни човешки ресурси. Затова е необходимо да се положат особени усилия и да се разработят конкретни мерки, чрез които след безработица в продължение на най-много 6 месеца на младите да се предлага работно място, стаж, допълнително обучение или комбинация от работа и обучение... И все пак, каква е

картината в момента

на европейския пазар на труда? Макар според доклад на ЕС пораженията от кризата да не са толкова тежки, колкото се очакваше, а нарастването на безработицата да не е толкова рязко, колкото се предполагаше с оглед на намаляването на производството, за хората зад борда и техните семейства бъдещето не е розово. Всеки 6-и европеец или не е много сигурен, или въобще не е сигурен в запазването на работата си през следващите 12 месеца, а близо половината смятат, че е доста или съвсем невъзможно да намерят нова работа през следващите 6 месеца, в случай че загубят сегашната, сочат данните от изследване на Евробарометър, проведено през март т.г.
От друга страна, почти всички държави предприеха мерки за предотвратяване на масови уволнения, благодарение на които спасиха десетки хиляди работни места. България също прилага такива мерки и те в дълбоката си същност не се различават от тези на останалите членки на съюза. Но "спасените" работни места трябваше да бъдат временни. Сега икономиката се възстановява и затова е необходимо постепенно да се отменят кризисните мерки. Еврокомисията предупреждава, че подобни мерки могат да попречат на икономическия растеж и да доведат до удължаване на безработицата. В различните държави това ще стане в различно време и по различен начин.
В същото време работодателите, в това число и българските, се оплакват от липсата на достатъчно квалифицирани работници. Въпреки повишаването на безработицата по време на рецесията, пак има недостиг на висококвалифицирана работна ръка, а икономическата криза само подчерта необходимостта от професионални умения. Предишният план по заетостта в съюза - Лисабонската стратегия, изтича през 2010 година. Министрите по труда трябва да обмислят нов, като вземат предвид, че трудовият пазар на ЕС се променя бързо в резултат на глобализацията, развитието на технологиите, глобалното затопляне и недостига на ресурси. От друга страна, стратегическите цели на Европа са до 2020 г. да се постигне 75% заетост на хората между 20 и 64 г., както и 40% от завършилите средно образование да влизат във ВУЗ. Какви са

прогнозите

за следващите 10 години? Една от основните цели на стратегията "Европа 2020" е повишаване на нивото на образованието, за да се отговори на търсенето на нови и по-високо квалифицирани умения.
Според анализите на Европейския център за развитие на професионалното образование (CEDEFOP), свързани с търсенето и предлагането и с квалификацията и уменията, заетостта ще се увеличава, но няма да достигне пика от 2008 година. До 2020 г. се очаква да бъдат разкрити около 7 млн. нови работни места. Но същественият ръст ще е за хората с висока и средна квалификация - вероятно ще се търсят около 16 млн. души с университетско и приравнено образование. Така делът на висококвалифицираните работници от 29% през т.г. се очаква да нарасне на 35% след 10 години. Сред хората с висока квалификация се очаква да преобладават жените, а сред хората със средна да са повече мъжете.
Въпреки че предлагането на работна сила от хората със средно професионално образование се очаква да се увеличи само с около 1 млн., именно те ще продължат да представляват 50% от работната сила на Европа. Предвижда се работните места за хора с ниска квалификация да намалеят с около 12 млн. Очаква се да бъдат загубени около 2,5 млн. работни места в земеделието, около 2 млн. в промишлеността. По отношение на хората с ниска квалификация проблемът ще е по-остър при жените, отколкото при мъжете. Неотдавна Еврокомисията представи

план за привличане на повече ученици в професионалните училища

 в Европа и подобряване качеството на предлаганото обучение. Планът ще бъде обсъден от европейските министри на срещата им с работодатели и синдикати през декември, на която ще се приеме 10-годишна програма за професионалното обучение.
При 25-34-годишните най-големи ще са шансовете за висшистите. За групата на над 35-годишните се очаква да се увеличат шансовете за хората със средно образование и квалификация. Сериозни са очакваните промени и за над 55-годищните, като се има предвид, от една страна, че в тази група след 10 години ще са вече и хора, които и днес са с по-висока квалификация, от друга, предвижданата по-късна възраст за пенсиониране. Трябва да стане ясно, че по-възрастните хора не са тежест, а придобивка за икономиката и обществото със своя опит, житейски постижения и знания. Затова е от огромно значение повишаването на дела на заетите мъже и жени над 50 г. до над 55%, както и повишаване на квотата за допълнително обучение при всички поколения. Безспорно това са "изискванията на Европа". Но какво мислят хората? Според голяма част от тях добре е при тази голяма безработица по-възрастните да се оттеглят своевременно в заслужен отдих, за да "отворят" място за младите, които и без това трудно си намират работа. Според други за предпочитане е възрастните да дадат от себе си максимума и да останат на пазара на труда докрай. Може би истината е някъде по средата и вероятно е най-добре да се даде възможност на всеки възрастен работник и служител да се оттегли, когато самият той прецени, че вече не може даде достатъчно за просперитета на фирмата си.
Най-много нови работни места се очаква да бъдат разкрити в сферата на услугите и предимно търговските. В бизнеса и друг вид услуги по-добрите перспективи са в областта на дистрибуцията и на транспорта. Очаква се среден ръст на работните места в нетърговските услуги - в здравеопазването и образованието, както и намаляване на щатовете в публичната администрация поради бюджетни съкращения.
През следващите години изискванията на пазара на труда ще се определят до голяма степен от глобализацията, секторните структурни промени и въпросите с изменението на климата и научно-технологичното развитие. Перспективни са още и т.нар.

зелени професии

прогнозират специалистите. Търсени ще бъдат експерти, занимаващи се с разработката на биогорива и енергия от вятъра, професии, свързани с биомедицината, биоинженерството и нанотехнологиите, без, разбира се, всичко това да изключва нуждата от традиционните професии. Въпреки това смята се, че много голяма част от новите работни места ще са именно за "зелените якички". В първоначалния етап най-облагодетелствани ще бъдат висококвалифицираните кадри, които имат необходимите умения да разработват и прилагат новите подходи, но след кратко време ще се търсят работещи в соларни електроцентрали или на касата за връщане на бутилки, служители в депа за рециклиране на хартия, дизайнери на биоразградими найлонови торбички, мениджъри на проекти за даване на велосипеди под наем.
Безспорно при преминаването към чиста енергия например ще бъдат изгубени много работни места за нискоквалифицирани миньори, но в същото време ще се отворят други по строежите на ветропаркове или соларни инсталации. Затоплянето неминуемо ще доведе до суши в определени райони, което ще намали възможността там да се гледат както някои традиционни култури, изискващи сериозно напояване, така и някои животни. В същото време в някои от северните райони ще се намалят разходите за парници. Безспорно ще се промени и предназначението на планинските и морските курорти, което от своя страна ще изисква или професионално преориентиране, или промени на професионалните умения на хората, които в момента изкарват прехраната си със зимен или летен туризъм. От друга страна, глобалното затопляне вероятно ще доведе и до увеличаване на застраховките заради съпътстващите го катаклизми, което ще отвори повече работа за застрахователните агенти. Най-големите промени обаче се очакват в енергийната сфера и добива и преработката на суровини.
По данни на миналогодишния доклад на ЕК за заетостта очаква се екоикономиката да разкрие 2,8 млн. работни места до 2020 г., като най-много те ще са в управлението на отпадъци. Те и в момента са над 1 млн. в цяла Европа, а над 900 хил. души работят сега в производството на енергийно ефективни стоки и услуги.
"Зелените професии" са еднакво предизвикателство както пред младите, така и пред по-възрастните работници на пазара на труда. Първите трябва много внимателно да подберат трудовия си ангажимент, а вторите - да се учат и "на стари години", а при нужда - да се преквалифицират.
Ясно е, че днес дори и най-обикновените длъжности изискват значителни познания. И очевидно е, че близо една трета от хората в трудоспособна възраст в Европа в момента са неквалифицирани или с ниска квалификация, което е значително повече от САЩ, Канада, Япония и Южна Корея. Затова в професионалното обучение занапред трябва да се поставя акцент върху практическите знания и умения, а не върху теоретичните знания. То привлича хората, които предпочитат да научат занаят или да придобият дадено умение, вместо да следват академично образование, например в университет.

Кризата удари и нискообразованите самонаети

Графика: CEDEFOP

Според определението на Международната организация на труда (МОТ) самонаетите са хора, които в повечето случаи сами работят за свой собствен бизнес, професионална практика, земеделско (животновъдно) стопанство, лекарска практика. Те не наемат други работници. 
Самонаетите в Европа са над 10,5% от всички работещи, посочва доклад на Европейския център за развитие на професионалното образование от края на юли т.г. Именно те изпитват удовлетворение във висока степен от работата си в сравнение с останалите работници, а предприемачеството сред мъжете в Европа нараства и именно те са склонни да изоставят във времето пенсионирането, сочат данни от проучването на CEDEFOP. Докладът отбелязва и друга тенденция: кризата е сложила черен печат на предприемачите под 40 г., като рязко е свила възможностите на хората с ниско образование, а ръстът на високообразовани млади хора, които работят сами за себе си, е стигнал едва до 250 хил. нови работни места. И все пак именно на тях най-малко се е отразила рецесията. Най-много са самостоятелно заетите под 40 г. в Гърция (19,8% от всички работещи) и в Италия (19,2%), и най-малко в Дания (5,2%) и в Люксембург (4,7%). Най-голям брой самонаети с ниско образование и умения има в Португалия, следвана от Румъния. А най-многобройните самонаети без никакво образование са в Унгария и Чехия.
Като цяло битува мнението, че именно самонаемането е спасителният пояс по време на икономическа стагнация и ръст на безработицата. Пример за това може да е и България. През третото тримесечие на 2008 г. самонаетите в България са били 416,9 хил., а през същия период на 2009-а - 428,1 хил. И у нас самонаемането най-често започва да се практикува след навършване на 40 г., а жените по-рядко практикуват тази форма на заетост.
Новата директива на ЕС /2010/41/ЕС въвежда правото на най-малко 14 седмици майчинство на самостоятелно заетите жени и на помагащите съпрузи или партньори на семейни начала. По данни на ЕК всеки трети предприемач в Европа е жена. Смята се, че около 11% от самостоятелно заетите в Европа разчитат на помощта на своите съпрузи или партньори, които работят неофициално в малки семейни предприятия.
Евродепутатите одобриха директивата на 18 май, а държавите членки на ЕС я подкрепиха на 7 юни, а разпоредбите на директивата влязоха в сила на 7 юли. Държавите членки имат на разположение 2 години, за да въведат нормите в националното законодателство.