Сладък живот в държавата-джудже
/ брой: 199
Галя Николова
Наричат я държава-джудже, защото цялата дължина на Сан Марино не надхвърля 13 км, а общата дължина на границите й е към 50 км. Според самите санмаринци обяснението за дълголетното й съществуване се крие в малката й територия (общата й площ е едва 61,2 кв. км) - тя е прекалено малка, за да представлява интерес за когото и да било. Обгареданата изцяло от Италия страна-миньон е единственият след Ватикана остатък от безбройните градове държави на Италия, появявали се и изчезвали през столетията.
Държавата-джудже обаче е известна с още нещо. Сан Марино се смята за най-старата в света република. Официалната дата на основаването й е 3 септември 301 година. Легендата твърди, че именно през 310 г. майсторът каменоделец Марино напуснал своя роден остров Арбе в Далмация и дошъл тук, на планината Титано, за да основе община на християните, преследвани заради тяхната вяра от император Диоклециан. По-късно каменоделецът бил канонизиран, а мястото започнало да се нарича в началото Земята Сан Марино, после Свободният град Сан Марино, а от 855 г. Република Сан Марино.
През 1600 г. в Сан Марино е приета конституция, която в общи линии действа и до днес. Разбира се, с многобройни допълнения, промени и поправки. За висш орган на републиката още от древността се е смятал Аренго - събранието на главите на семействата. По-късно, когато правенето на законите от толкова голям кръг хора е станало трудно, законодателните права отиват в Големия генерален съвет. Аренго обаче запазва пълномощията си да променя кодекса от закони и да подава петиции-законопроекти. По традиция това се прави през първата неделя след 1 април и 1 октомври. Съветът е задължен да разгледа тези петиции в шестмесечен срок.
Парламентът на републиката е Големият генерален съвет. Той състои от 60 членове, които се избират по пропорционалната система чрез общо гласуване за срок от 5 години. Съветът осъществява законодателната, административната и юридическата власт и избира капитаните-регенти, Държавния конгрес, Съвета на 12-те, правителствените контрольори и контрольорите на регенството. Функциите на държавен глава се изпълняват от двама капитани-регенти, които Големият генерален съвет избира от редиците си на всеки шест месеца. По традиция единият от тях е представител на градската част, а другият - на селските райони. Длъжността на капитан-регента се смята за почетно задължение, за която не се полага заплата. В края на пребиваването си на поста капитан-регентите са длъжни да направят отчет за дейността си. За разследване на дейността им съществува специален съдебен орган - "Консорциум на регенството".
Капитан-регентите работят строго колегиално и са длъжни да взимат решения заедно, всеки от тях има право на вето върху решението на другия. Капитан-регентът може да бъде преизбран на този пост едва след 3 години.
Правителството на републиката е Държавният конгрес, който се състои от 10 членове. Според закона, приет на 15 май 1945-а, той осъществява изпълнителната власт заедно с капитан-регентите. Всички членове на конгреса се избират от Големия генерален съвет за срок от 5 години. Особена роля играят двама държавни секретари - по вътрешните работи и по външните и финансовите дела. Републиката води активна и реалистична външна политика. Ролята на основни външни фактори при формирането й играят членствата на страната в ООН, ОССЕ, Съвета на Европа и асоциираното й членство в ЕС. Сан Марино има установени дипломатически отношения със 115 държави. Сред важните теми в областта на външната политика е и перспективата за бъдещо присъединяване на Сан Марино към ЕС. И въпреки че не членува в Евросъюза, официалната валута в страната е... евро. Сан Марино, Монако и Ватикана имат специфични валутни договори с ЕС и могат да издават свои собствени монети евро в рамките на определени количествени граници.
В Сан Марино съществува многопартийна система. В страната има две ясно очертани политически коалиции: левоцентристка "Реформи и свобода" , която включва "Партия на санмаринските социалисти и демократи за свобода", "Обединена левица" и "Демократи от центъра" и десноцентристка "Договор за Сан Марино".
Днес Сан Марино се смята за нещо като Елдорадо за много чужденци, включително и италианци. Освен от величествения хълм Титан, на който е разположена републиката, непритежаващите жителство в републиката са привличани най-вече от възможността за добри сделки и от неособено строгите търговски закони в малката република. Стокообменът се облага само един единствен път с акцизи и мита върху стойността на внесените продукти. По този начин търговецът се облага със 17% върху стойността само в момента на внасянето на стоката. Данъчната система на Сан Марино обяснява и феномена с процъфтяването на непрекъснато раждащите се нови фирми и работни места. Безработните в републиката са едва 2% от населението. На всичкото отгоре в Сан Марино всеки ден отиват да работят и 6000 италианци.
Колкото и да се пише за държавите-джуджета, винаги ще е недостатъчно. Оказва се, че всичките тези миньони като Люксембург, Андора, Сан Марино притежават най-високото общодържавно равнище - в икономиката, качеството на живот на хората, благополучието им - и материално, и духовно. Ето само два примера - Деветдесет и шест на сто от санмаринците са грамотни, а продължителността на живота в републиката е 79 г. за мъжете и над 81 г. за жените.