Скандали, лобизъм и партиен диктат

Просветното министерство е сред държавните ведомства, които под вещото ръководство на ГЕРБ създават най-много скандали в България. Ако трябва да обобщим това, което то направи за година и половина, най-точно ще е да кажем, че МОМН превърна образованието от най-консенсусната по принцип обществена област в плацдарм на нестихващи битки: МОМН от едната страна на фронтовата линия, от другата - професионалните гилдии и политическите сили извън ГЕРБ.
По-късното встъпване в длъжност на Сергей Игнатов като министър бележи период на активни кадрови рокади на върха на министерството. От екипа на Йорданка Фандъкова в МОМН не остана и помен. Точно два дни пребивава като нейн заместник доц. Румен Пранчов, сменен от Сергей Игнатов. Когато Фандъкова замина да кметува, новият (вече) министър Игнатов не изтрая два месеца и скандално "отсвири" зам.-министър Светлана Ломева. Замени я Петя Евтимова, която и до ден-днешен дори журналистите трудно идентифицират. Буквално в първия учебен ден тази есен се намери формален повод да бъде махната и заместничката за средното образование - Милка Коджабашиева, заменена със специалистката по унгарски език Милена Дамянова, чиято връзка с училището е приключила вероятно със собственото й завършване на гимназията. Дори само тези странни ходове по просветните върхове говорят за хаотичното и "личностно" отношение на екипа към сферата на образованието.

Тука има, тука нема...

Резултатите от това отношение се видяха особено в законотворчеството на МОМН. За година и половина бяха обещани два основополагащи за образованието закона - за висшето образование и за училищното обучение. Сергей Игнатов с месеци занимава обществото с всякакви нестандартни свои идеи в двете области, предизвика яростни спорове, напъна се и... не роди нищо.
Самият той е казвал, че в средното образование му е по-лесно, понеже по-голямата част от работата е свършена от предишното управление на тройната коалиция. Има поне приета от НС стратегия. Въведените от Даниел Вълчев матури, които години наред бяха "препъникамък" за властта, преминаха вече като обичайно събитие, смутено единствено от безпрецедентното "изтичане" на темите от МОМН в дните преди изпита. Повикано бе, разбира се, вездесъщото МВР да търси престъпници, двама души бяха уволнени, така и не се разбра те ли точно бяха виновните. Иначе матурите си останаха това, което бяха - тестове, които специалистите оцениха като случаен набор от въпроси, плюс оценяване чрез стъкмистика по измислена скала, без да има държавни стандарти за оценяване. Сметната палата установи този нонсенс още през 2009 г. и даде предписание спешно да се направят стандартите, за да имат реална стойност оценките от матурите. МОМН "оглуша" и "ослепя" за доклада на Сметната палата и пак си отчете успех с матурите. Но, макар и пълни и с много други кусури, зрелостните изпити поне се утвърдиха като някакъв оценъчен фактор в края на обучението. Много вузове дори вече ги признават при приема - не защото ги харесват, а защото им помагат да привличат оредяващи студенти, пък било то и тройкаджии.
Едно добро начинание, замислено от Йорданка Фандъкова, бе осъществено тази година - външното оценяване след VII клас и приемните конкурси за гимназията преминаха едновременно с един изпит. И тук има кусури, но при всички случаи този начин на изпитване облекчава децата и родителите им в епопеята след VII клас, която все още си е един тежък и безсмислен Рубикон в системата на средното ни образование. Безсмислен - защото местата за прием в гимназиите вече са повече от самите кандидатстващи и ако семействата нямат целенасочени щения за конкретна елитна гимназия, нямат проблеми с приема.                 
Почти веднага след възкачването си на поста Сергей Игнатов очарова деца и родители, като оповести, че започва да чете учебниците, които са пълни с бисери и неразбираеми абракадабри, за да ги "очисти" от академизма. Чете каквото чете, докато се разбра, че всъщност за учебниците щяло да се мисли накрая на всички реформи - структурни и по същество, които предстоят в средното образование. Тези реформи бяха оповестени в един проектозакон за училищното обучение, който доста време вися на сайта на МОМН, а Игнатов обещаваше до края на април проектът да бъде съвсем готов. Съответно - обилни медийни спорове да се глобяват ли солено родителите, чиито деца не ходят на училище; да отпадне ли външното оценяване след V и VI клас, което само тормози учениците (очевидно в МОМН и до ден-днешен не знаят с каква цел са въвели такова оценяване, за анализ на резултатите изобщо не говорим). Всъщност, не се разбра какъв ще е смисълът от външно оценяване в IV и VII клас, след като ще има прекъсване от две години. Така или иначе, в един момент проектозаконът изчезна от сайта на МОМН и за него повече никой не спомена.
 Училището продължи да си върви по старата пътека, без каквито и да било смислени размисли от страна на МОМН за най-важното: учебното съдържание, начин на преподаване, целта на обучението или съдбата на учителя, който се превръща в изчезващ вид. Защото под 35 г. в момента са едва 11 на сто от педагозите, а тези над 50 г. са вече 38 на сто. Т.е. недостигът на учители скоро ще е катастрофален, понеже в близките 10 години 40% от учителите ще са в пенсия, а отдолу системата се попълва с 3,4%. А след това дойде международното изследване ПИСА за знанията на 15-годишните ученици и всички се хванаха за главата - нашите деца се оказаха под чертата на средното ниво на знания в света. А Световната банка добави, че 15% от децата от закрити училища у нас са отпаднали изобщо от системата.
За такива неща МОМН не дава сигнал да мисли. В крайна сметка с една поправка в действашия Закон за народната просвета бе вменено на 5-годишните деца да посещават подготвителна година (по прицниц начинанието е чудесно при растящата неграмотност на малките деца у нас). Бе даден гратисен период на общините да се подготвят физически за масовото обучаване на такива малки деца. До момента МОМН не е оповестило никакви данни колко 5-годишни деца са тръгнали в подготвителна паралелка и тръгнали ли са изобщо. Затова е трудно да се прецени дали добрата идея действа на практика.     
Почти същата бе съдбата на обещавания за края на март т.г. нов Закон за висшето образование. В тази област обаче споровете бяха наистина горещи,

гарнирани с постоянни улични протести

на студенти и преподаватели от месец май насам. Протестите бяха главно заради орязаното с 20% финансиране на вузовете, което ги обрече на борба за оцеляване. Но и заради обидното отношение на МОМН към висшите училища и към преподавателите. След като Игнатов поръча на група ректори да пишат закона и те дадоха своя вариант, се оказа, че остава държавата (МОМН) да допише в отделна глава каква е политиката й във висшето образование. Тук нещата мигом затихнаха, а министър Игнатов, връщайки се от някакво посещение в Брюксел, обяви, че там осъзнал как още не било време за нов Закон за висшето образование. А времето за този закон отдавна е презряло за промяна, като се започне от начина на финансиране на вузовете, при който сега всеки студент им носи пари и затова за тях е свещена крава неговата "бройка", а не качеството. Пък и кой да мисли например, че в ЕС в природните науки, от които зависи развитието на индустрията, се обучават 10 на сто от студентите, у нас - 5,3 на сто. Стратегия за висшето образование държавата просто няма.
Впрочем, колкото повече се влошава качеството на обучението във вузовете, толкова повече то става притча во язицех - както едно време "реалният социализъм" беше задължително клише за всяко изказване. А за какво качество изобщо може да става дума, при положение, че още при приема започват нонсенсите - местата са повече от кандидатите и хватките за привличане на младежи се множат. Трябва да се финансира качество, повтаря министърът, но очевидно изобщо не мисли да прави това. Игнатов ту обявяваше, че 51 вуза в България са много и ще трябва да се сливат и намалят като бройка; ту че самостоятелни колежи няма да има; ту че инженерните вузове ще се финансират с предимство и т.н. Нищо не се случи. Затова пък се случи откриване на 52-ри вуз в България - скандалния Пернишки университет, съдаден от офшорни фирми, на който му се разреши спешно прием и той вероятно вече "работи". Като никой не знае какви преподаватели, от кои други вузове, са в него "на щат" и дали изобщо са. Случи се също, че с поправка в сегашния закон герберските депутати (само те) гласуваха "антикризисно" 2 години вузовете да приемат бакалаври срещу заплащане от джоба (5% от незаетия капацитет по специалности). И приетите през есента на 2011 г. такива младежи ще плащат високи такси, равни на цялата им издръжка. Министърът обещаваше "всеки момент" Националната агенция за оценяване и акредитация да предложи нови критерии за акредитация. Но ей, Нова година дойде, а и тях продължаваме да чакаме като Годо.
Иначе годината премина в битка на Игнатов срещу... Софийския университет - лидера на висшето ни образование, най-стария университет у нас, единствено разпознаваемия в международните класации български университет (за БАН и науката тук не говорим). То не бяха "престъпни" действия, дадени на прокурор, то не бяха проверки, то не бяха сандални поведения на преподаватели и т.н. Накрая прокуратурата рече: няма престъпления, няма нарушения. Само че обвиненията бяха по първите страници на вестниците, а резултатите на прокуратурата - в долното ъгълче на н-та страница. Впрочем, някой да помни, че Игнатов даде на прокурор за корупция 12 вуза преди почти година - по неговите собствени думи. Някой да е чул нещо за проверки?
Така основните закони за образованието не се появиха. Затова пък почти веднага след назначаването на Игнатов се пръкна лобисткият проектозакон за развитието на академичния състав, който отменя всякакви правила и изисквания за присъждането на научни степени и заемането на длъжности и

дава възможност на всеки шуробаджанак

да стане каквото си иска - професор, доцент и папа римски. Скандалът с връщането от Конституционния съд на този приет в НС закон (при съпротива на останалите парламентарни групи) е достатъчно известен. Всички професионални общности, всички водещи организации в образованието и науката са против този закон, но той бе прегласуван от герберите и сега пак виси, чакайки указ на президента. Никога в просветната комисия на НС не е имало такава пропаст между управляващи и останалите. А иначе и във вузовете повече от 30 на сто от преподавателите са на възраст над 55 години, а едва 5,5 на сто са под 29 години. И там скоро няма да има кой да обучава студентите.
След всичко това можем да кажем, че 2010 г. е една загубена година за смислени промени в образованието.