Вече е есен

Вече е есен. Колкото и да ни се иска да бъде пролет - в буквалния и в преносния смисъл. Но тази година дърветата и тревите са още зелени. Много зелени. Да съжали човек, че не е крава или овца, че да пасе до насита. Заедно с поразиите, които направи, като остави без подслон много наши сънародници, съсипа и доста от реколтата, природата донякъде компенсира с изобилието си от зеленчуци и плодове. Но за голямо съжаление понякога те са безвкусни, освен скъпи.
Поне да бяха наши, български, та да се надяваме, че по този начин подпомагаме родните градинарство и овощарство. Казвал съм и го повтарям, че бих плащал за българските домати и ябълки например няколко стотинки повече, стига да знам, че те не отиват в джобовете на прекупвачи и търговци, а са за възраждане на родното производство. Като са ни определили великите сили да сме земеделска страна, поне да сме на съвременно равнище. 
По-възрастните от нас помнят добре (то хубавото трудно се забравя!) как малка България изнасяше трактори в цял свят. Това е само един от примерите на нашата индустриализация в годините на социализма.
Но нека загърбим миналото, и понеже резултатите от вчерашните избори са още неокончателни, нека минем към друга сфера, която дори да не беше използвана като предизборна агитация, направи силно впечатление поне на нас, пишещите. Става дума за организираното не само в столицата, а в много градове четене на книги.
Софийското четене, организирано от няколко институции, се състоя в Борисовата градина. Около колелото, където на Първи май вече по традиция софийските социалисти честват празника, бяха разпънати две големи палатки - едната, под която рисуваха децата, и другата, по-голямата, за четене и рецитиране на откъси от книги. 
Четоха много хора - от президента и премиера до моя милост. Децата и родителите, събрали се пред по-голямата палатка, слушаха внимателно, доколкото това може да става на открито в парка, или отговаряха на зададените им гатанки. По-малките, увлечени в играта си да се мушкат в картоните, които в началото бяха замъци, пречеха на по-големите да слушат, но купонът течеше...
Истинско стълпотворение настъпи и продължи, след като господин Плевнелиев прочете каквото беше си приготвил и веднага беше обграден от желаещи да се докоснат до него... Това "докосване" продължи немалко време, пообърка програмата и създаде грижи на охраната. С охрана се движеше и професорът-премиер Близнашки. За разлика от тях, кметицата госпожа Фандъкова стоеше сама сред публиката и приятелски разговаряше с неколцина граждани. Като обикновен човек се движеше между навалицата и министърът на културата Мартин Иванов.
В същото време, кой знае как, седем-осем малчуганчета бяха се покатерили и седнали на високия и голям стол, познат ни от други предавания на телевизията. Този стол ме накара да си помисля, че не е зле и друг път той да бъде изнасян от телевизионното студио и да е знак, че тук ще се четат приказки и стихотворения, ще се отгатват гатанки и т.н. Но за участие в такива срещи с децата трябва да се внимава с подбора. Защото не всички участници в четенето бяха на равнището на най-добрите ни писатели - стари и млади. Ще си позволя да спомена няколко препоръчани от мен (от моето поколение), а за младите да се погрижи организаторката Валентина Стоева, която много добре чете, но подборът й търпи критика. Ето кои бих прeпоръчал аз (пропуснатите моля да ме извинят!): Виктор Самуилов, Петя Александрова, Марко Ганчев, Кирил Назъров, Иван Цанев, Ангелина Жекова, Зоя Василева, Райна Пенева, Кръстьо Станишев, Наско Звездинов, Красимир Машев и други. Тези ми идват на ум само от поетите...
Днес ще научим резултатите от изборите. Но каквито и да бъдат те, бих помолил тези, които ще ръководят държавата ни, да имат предвид, че българското население доста опростя, не чете книги, вече има и голям брой съвсем неграмотни... Че ще живеем в капиталистическо общество - ясно, че трудно ще ни бъде да изкарваме хляба си - ясно, обаче не може ли малко по-човешки да е този капитализъм! Не съм ходил, но са ми разказвали за Норвегия например, за Швеция, за другите скандинавски страни.
С една дума, не е нужно да се казва комунизъм, дори социализъм нека не се казва, но да няма в него гладни и хора, към които животът е несправедлив.