Шест вуза правят българо-руска асоциация
Разработват се програми за съвместни специалности, в които студентите ще получават диплома на двете страни
/ брой: 226
Ина Михайлова
Велиана Христова
В близко време ще бъде създадена официално българо-руска асоциация на висши училища от двете държави, като на първи етап в нея ще влязат 6 вуза - три от България и три от Русия. Това съобщи зам.-министърът на образованието и науката на Русия Юрий Сентюрин, който оглавяваше руска делегация, гостуваща у нас за участие в Пловдивския панаир и в българо-руска конференция за приоритетните направления на науката и технологиите. Вече е започнала работата за създаване на съвместни програми и факултети за обучение на студенти, които в края на следването си ще получават диплома и от българското, и от руското висше училище, обяви гостът.
Московският инженерен институт по транспорта например, който е водещият руски вуз в областта на транспорта, и Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков" са се договорили за съвместна програма за обучение на инженери. В бъдеще членовете на асоциацията може да се увеличат при желание от двете страни.
Освен това Русия предоставя всяка година по 20 места за български студенти, които се обучават в различни руски висши училища на издръжка на руската държава, като получават и стипендия там. Факт е, че идеологическите промени в последните 20 години доведоха до залитане на махалото в обратна посока - десетки хиляди млади българи се обучават в Западна Европа и зад Океана, докато за промените в образователната система на Русия и за възможностите, които тя предоставя, се знае твърде малко. Възможно е това да е една от причините, че дори въпросните 20 места не са били запълвани в няколкото години, откакто Русия ги предоставя. В момента в Русия се обучават общо едва 30 студенти от България. А практиката е нашите младежи да кандидатстват и заминават за Русия, чак след като са учили една година в български вуз и след това в Москва или Санкт Петербург започват отначало, а не всеки решава да предприеме такава стъпка, ако вече е приет и учи в наш университет.
В среща с министър Сергей Игнатов преди няколко дни руските партньори са потвърдили, че оставят на МОМН да определи специалностите, в които да бъдат насочени българските кандидати. Вашето правителство най-добре знае от какви специалисти има нужда страната ви, затова е по-добре то да заявява специалностите, а ние след това насочваме българските студенти към висши училища, където има такива специалности, обясни Сентюрин.
Руската държава отпуска средства за обучение на общо 10 000 студенти от други държави. Науката и образованието са сред водещите приоритети, които Русия е извела в стратегията си за развитие в краткосрочен и дълосрочен план. Президентът Дмитрий Медведев през тази година посвети няколко изказвания специално на двете сфери, като подчерта, че Русия категорично се отказва от развитие на икономика, основана на експлоатация и износ на природни ресурси, и преминава към развитие на високотехнологични и наукоемки производства, а на образованието се разчита да подготви кадрите за такова развитие. Науката и образованието
сериозно се поддържат от държавата
включително чрез отделяне на сериозни финансови ресурси. В близост до Москва по инициатива на Медведев се изгражда огромен кампус, където се съвместяват модерното образование, научен полигон и трансферът на знанията за превръщането им в продукти и услуги, така че има какво да предложим на българите, заяви руският зам.-министър. В момента е в действие спогодба между Русия и България за сътрудничество в областта на образованието и науката, която е със срок до 2012 г. Завършена е подготовката на спогодба между министерствата на образованието и науката на двете държави, тя ще бъде подписана през октомври, както са се договорили руската делегация и министър Сергей Игнатов тази седмица. Документът ще бъде рамков, но в него се посочват и областите, в които приоритетно ще се осъществяват съвместни дейности - информационно-комуникационни технологии, енергетика, нанотехнологии, екология, селско стопанство и хранителна промишленост, човек и общество. Руската делегация е имала среща и с ръководството на БАН. Според Сентюрин научните приоритети на българската академия, както и в Седма рамкова програма на ЕС се припокриват с тези, предвидени в спогодбата.
Вече два пъти тази година се срещаме с министър Сергей Игнатов, удовлетворен съм от тези срещи, защото има у българската страна желание за сътрудничество, заяви руският гост. По думите му договорката с Игнатов от последните дни е, че в Русия ще се образува консорциум от национални изследователски университети, които биха могли да бъдат база за подготовка на български младежи в областта на енергетиката и енергоспестяващите технологии. Включително с участието на българо-руската асоциация на вузовете.
Особен акцент при разговорите в България сега е била подготовката на
кадри за атомната енергетика
и за дейностите, свързани с бъдещия "Южен поток", тръбопроводите и другите големи енергийни проекти. Подготовката на добър специалист по енергетика изисква той да бъде обучаван във висше училище, разполагащо с модерна, мощна и скъпа техника и база, с каквато българските висши училища не разполагат, казва Сентюрин. В разговора с министър Игнатов е станало дума, че обучението на енергетици по съвместна програма би могло да става в рамките на консорциума, като например първите две години студентите учат у нас, а след това - две години в Русия. Така ще се икономисат ресурси, ще се повиши качеството на подготовката и възможностите за реализация на специалистите. Обща работна група ще започне подготовката за подобно съвместно обучение в следващите месеци, са се договорили двете страни. На въпрос не изпреварват ли тези намерения политическите договорености за проекти като "Южен поток", Сентюрин отговори, че такива добре подготвени енергетици са нужни винаги и навсякъде по света и те винаги ще намерят много добра реализация, ако, не дай Боже, политическите договорености с България се забавят. Но светът все повече се насочва към практиката на енергийния диалог и взаимообвързаност. Освен това, каза руският гост, образованието е инерционна система и то не може за един месец да се подготви на нуждите на проекти като "Южен поток", затова неговата организация трябва да изпреварва икономическия проект. Ако е неподготвено, то би станало пречка пред бързата реализация на проектите.
Всъщност за руската наука у нас медиите също не пишат кой знае колко. А в нея настъпват съществени промени. Създадени са нови федерални целеви програми, в които се съсредоточават огромни средства. Старите световнизвестни научни школи на Русия се възраждат и развиват, запазен е целият спектър от научни направления и се развиват нови. Новост е създаването на държавни корпорации, предназначени за трансфер на науката към високотехнологичната и наукоемката индустрия като например
"Роснано" - корпорация по нанотехнологии
Само в тази област руската държава е вложила 132 млрд. рубли (около 4,4 млрд. долара), обясни руският зам.-министър. След като бе разрешено около научни институти или висши училища да се създават стопански организации и иновативни фирми, вече са регистрирани около 500 такива организации, върви регистрацията на интелектуалната собственост и организирането на трансфера на знанията за превръщането им в продукт. България би могла да участва в тези процеси като партньор на руските учени и специалисти, почерта Сентюрин. Той покани българските учени да участват в обявяваните в Русия научни конкурси в корпорациите и научните структури, които са огромно количество и са в унисон, а често и съвместни с тематиките на Седма рамкова програма на ЕС.
През октомври в Москва ще се състои голяма международна среща, посветена на проблемите на средното образование, в която ще участва и министър Игнатов, съобщи още Сентюрин. Една от темите при срещите му с неговия руски колега ще е преподаването на руски език в българските училища. В България има 40 училища със засилено изучаване на руски език, ще бъдат обсъдени възможностите Русия да оказва методическа и друга професионална помощ за процеса на обучение, за квалификацията на учителите, за обмен на педагози, обясни Сентюрин. С помощта на руската агенция за сътрудничество в чужбина, на фонд "Русский Мир" и на Руския културно-информационен център в София у нас са създадени два центъра по руски език - в Пловдив и Варна, на базата на филологическите факултети на Пловдивския университет и на Варненския свободен универитет "Черноризец Храбър".
Юрий Сентюрин:
Съвместните българо-руски програми за обучение на студенти разширяват възможностите за добро обучение, шансовете за кариерно развитие и конкурентоспособност на завършилите ги специалисти. Сътрудничеството с България в областта на науката и образованието има дългогодишни традиции. По различни причини мащабът на това сътрудничество бе намален през 90-те години, но днес стигаме до извода, че трябва да възстановим предишните контакти, да сме по-прагматични и да използваме взаимоизгодно възможностите, които животът ни предоставя.
Колкото до обучението на български студенти в Русия, винаги сме готови да увеличим сегашните 20 места, които се финансират от руската държава, ако тук има засилен интерес. В Русия има 1500 висши училища, има широки възможности за избор. Обикновено се съобразяваме с това, че живеете в топла страна и насочваме вашите студенти към по-топли от климатична гледна точка региони на Русия - Краснодар, Ростовска област, Волгоград, Москва и Санкт Петербург. В интернет може да се намери цялата информация за руските вузове до най-големи подробности - за специалностите, за възможностите, които предлага висшето училище, дори за общежитията и самия град.
Светът днес е по-прагматичен и по-малко политизиран отпреди. Важно е не само човек да изучава руски език и да се обучава в Русия, но да има и икономическа мотивация за това, да има полза за кариерата си, за реализирането си като специалист.