На фокус
СЪДЕБНАТА ВЛАСТ ГНИЕ
"Реформата" се е затворила само в гилдията на юристите, контрол няма и така обществото е подчинено на една от подсистемите си*
/ брой: 111
Покрай метафората за "ябълките" френският посланик от вежливост не каза, че са гнили, защото гние цялото дърво. Гниенето е проникнало във всички нива и структури и се среща в голямо разнообразие от прояви, потвърждавайки мисълта на Аристотел, че докато добродетелта е банална и еднообразна, порокът е многолик и изобретателен. Нещо повече, изтеклите преди време записи и апокрифните връзки на Б. Борисов с ВСС разкриха един порочен дует: доброволно отказала се от своята независимост съдебна власт и премиер - диспечер на интригите в нея. Но кризата все още не е достигнала предела на своята дълбочина.
Случаите "Ченалова" и "Янева" показаха лицемерието и сервилността на съдебния елит. "Врящият котел" си намери черни овце, "опраска" ги и сякаш се облекчи. Но освен две изкупителни "жертви", обществото видя и летвата на съдебните кадровици. Тя се казва Ксавие дьо Кабан. Ако сте обикновен гражданин, вие нямате шанс. "Според човека" изпълнява задълженията си и главният прокурор, който успешно протежира корупцията в подчинената му институция.
Причините на покварата
са твърде дълбоки, а "реформите" - твърде повърхностни, за да ги изкоренят. Основната причина е банална: гние цялата градина и няма как процесите в нея да подминат това или онова дърво. Корумпирани чиновници безчинстват в МВР, КЗД, социалното министерство, инспекцията по труда и навсякъде под егидата на съответните ръководители. Едва ли е случайно, че при сигнал за корупция законодателството допуска той да не бъде разгледан въобще и никой не може да отмени бездействието. Тази подробност култивира усещане за безнаказаност, стимулира покварата и превръща подаването на сигнали във фарс. Нужни са незначителни корекции на АПК, които могат да дадат далеч по-добър ефект, отколкото нескопосаното изобретение на Меглена Кунева. Всеки сигнал за корупция (без анонимните) да се разглежда задължително; да приключва с решение; да подлежи на строг съдебен контрол, глоби в много висок размер и незабавно освобождаване от длъжност за всяко толериране на корупцията. С една дума, вместо да борим покварата екстензивно, като създаваме нови, при това спорни закони и структури, е далеч по-ефективно да интензифицираме съществуващите, като ги освободим от присъщите им недостатъци.
Втората основна причина е в технологията на съдебната власт. От началото на прехода у нас се утвърди възгледът, че съдебната реформа е от компетентността единствено на юристите. Практиката вече 27 години опровергава тази презумпция, но ние я отстояваме с магарешка упоритост. Много юристи се изредиха в министерското кресло и в комисията на НС. Те пишат стратегии, те са редовни събеседници в медиите - особеност, която прави невъзможно прозрението, че промяната трябва да дойде "отвън" - от хора, които гледат проблемите с очите на цялото общество.
Обективно съдебната власт се реализира чрез три типа дейност: непосредствено правораздаване; вътрешно управление и надотраслов политически мениджмънт. Всяка от тези дейности изисква специфични знания и умения, но в мътните води на прехода едно малцинство с дипломи за първия тип обсеби и другите два, без да има необходимите качества да ги упражнява. Некомпетентни в трите типа, политиците доброволно отстъпиха инициативата и се оформи порочна спирала: едни невежи подготвят некачествени решения за реформи, а други невежи ги гласуват. Вместо управление чрез правото
се установи диктатура на правото
В тази обстановка малцинството придоби увереност и с времето от него се роди правният отряд на националната олигархия. Чрез манипулиране на третия тип дейности тя създаде такива правила за първия и втория, които се превърнаха в механизъм за управление, работещ на принципа на положителната обратна връзка: негативните резултати на изхода изискват коригиращи решения и такива се предприемат, но във вид, който генерира нови дефекти. Такава насоченост имат последните промени в Конституцията. И този път политическото тяло отстъпи пред отрасловата олигархия, която продължава да насища системата с правна схоластика и конфликти на интереси. Нейните примитивни предложения получиха и получават политическа благословия, вписвайки се в общия механизъм за възпроизводство на системните дефекти. Вместо коректив на кризата, политическата класа стана неин съавтор и проводник. Системата "общество" е превърната в придатък на една от своите подсистеми. Но това е само едната страна. Тъй като съдебната власт осъществява правен контрол върху всички процеси в обществото, нейните дефекти рефлектират върху другите сфери, внасяйки в тях хаос и разруха. Масово деградират всички обществени отношения.
Липсата на коригиращи въздействия отвън подсили другата основна тенденция на затворените системи - разнообразяване и задълбочаване на негативните процеси в първия и във втория тип дейности. Особено внимание в областта на управлението заслужава гротеската ВСС:
- По форма и съдържание,
ВСС е излишна, помпозна структура
от синекурни длъжности, която през 2015 г. похарчи близо 12 млн. лв. на данъкоплатците. В останалите министерства подобни структури липсват, но това не им пречи да водят приемлива кадрова политика. Нещо повече, там има ефективни механизми за контрол и прекратяване. ВСС е вън от контрол, което е мощен корупциогенен фактор.
- Никой в общата какофония не схвана, че във ВСС няма съдии и прокурори. Може да са такива в съда и прокуратурата, но във ВСС, те решават не съдебни, а управленски казуси и в този смисъл са равни. С промените НС създаде шизофренна структура, съставена от администратори с манталитет и нагласи на съдии и прокурори. Сега пороците на двете гилдии ще станат пороци на ВСС.
- Досега съдиите и прокурорите се контролираха взаимно. Това че всяка гилдия възприемаше другата като пречка, играеше роля на сдържащ фактор. Сега разделените колегии ще се затворят и вместо една корумпирана структура, ще имаме две, при това работещи на тъмно. Пленарните заседания са за камуфлаж.
- Изтеклите записи и нелегалните контакти на премиера с ВСС показаха с какво се развличат кадровиците по време на заседанията и напълно дискредитираха квотния принцип на подбор на висши управленски кадри. Всеки би се досетил от коя квота е авторът на SMS-а до Борисов. Няма съмнение, че докато има квоти, SMS-и ще текат. Такъв е законът на покварата в затворените системи, особено при липса на контрол. Случилото се е национален позор, но какво от това. Протестните мрежи спят.
- Разделянето на ВСС на колегии е заключителният акорд, с който олигархията форматира покварата и некадърността в системата. Занапред колегиите ще подбират кадри по свой образ и подобие и тяхна основна задача ще бъде да подхранват с кадри ударните отряди на корупцията. Това е много "добра" перспектива за възпроизводство на съществуващите обществени отношения. Очевидно тя е изгодна за Борисов и той подкрепи квазиреформата.
- Потребността от основен ремонт на ВСС е очевидна, както е очевидно нежеланието на олигархията и на управляващите да го осъществят. Решението е пределно просто: вторият тип дейност следва да бъде поверен на лица с квалификация публична администрация, обществени отношения и мениджмънт, без да се изключват напълно юристите. Ефектът ще бъде многостранен. Системата ще се отвори към обществения интерес. Ще се създадат административни механизми и условия за пресичане на корупционните връзки между типовете дейност. Интердисциплинарните контакти ще обогатят идейния арсенал на реформите. Интригата като инструмент ще отстъпи пред професионализма. Нужно е също да се откажем от квотите и да възприемем публичния избор. Има риск: губейки власт и привилегии, олигархията ще се съпротивлява и едва ли политическата класа ще прояви воля да разруши статуквото.
Третата причина е в областта на психопатологията. Психологът Кевин Дътън (Оксфорд) класира професиите по броя психопати в тях и поставя юристите на второ място. С обяснението, че знаят законите, но добре знаят и как да ги заобикалят. Бързо научават, че в съда важна е не истината, а харизматичното красноречие, измамата, телефонният звън "отгоре" и личната изгода и отстояват тези "ценности" с патологично опиянение и чувство на превъзходство над околните. Такава е диагнозата на родната съдебна власт, в която, струва ми се, психопатите се увеличават в пропорция с управленските равнища.
Четвърта причина е поведението на електронните медии. Неслучайно К. Дътън класира радио- и тв водещите на трето място, като посочва способността им да задоволяват своя нарцисисзъм и да използват харизмата и обаянието като маска на умението да лъжат и манипулират масовото съзнание. Обективно медиите са в състояние да идентифицират информацията, която обществото би могло да използва, за да пренареди изпадналата в дълбока криза съдебна власт. Вместо това те услужливо и приповдигнато се изживяват като рупор на статуквото.
Пета причина е карикатурата Механизъм за проверка и контрол... Известно е, че ЕК получава информация от държавата, НПО и други вътрешни източници. От там ни връщат същата информация под формата на забележки и препоръки. В предишния доклад хвалиха прокуратурата, в последния я критикуват. Информираме ги, че промените в Конституцията са начало на реформи, които ще продължат с промени в законодателството, а от там препоръчват да ускорим всичко това. Когато приемем законите и по случайност решим няколко знакови дела и осъдим за корупция някой министър, ще решат, че реформата е приключила, ще ни приемат в Шенген и ще ни оставят да се гърчим. За да бъде полезен, ЕС трябва да осъзнае, че реформа "отвътре" е невъзможна и чрез общоевропейски мерки да ни подскаже някои удачни решения. Конвертируема например е идеята за сменяемост на съдии и магистрати от долу до горе. Тя ще има ефект, само ако ни бъде внушена отвън. Друга полезна идея е извеждането на ИВСС вън от съдебната система с мандатност и публичен избор на инспекторите, без да е задължително кандидатите да бъдат юристи по образование. Реализацията на тези идеи ще бъде силен удар срещу олигархията, ще ограничи корупцията и ще отвори системата към обществото.
* * *
Преди време френските магистрати Вебер и Дрено посочиха публичността като ефективно средство срещу покварата. Листата, която предлагам, е клиентелистка мрежа от личния ми опит на правозащитник и показва корупцията като системен порок. Инициатор и вдъхновител е бивша директорка на 153 столична гимназия, а връзката с отделните звена и равнища е осъществявана от посредник. Случаят се разиграва от 10 години и показва колко податлива, брутална и единна може да бъде съдебната власт в гаврата с правосъдието. По различен начин, пряко или косвено, към мрежата се присъединиха:
- от СРС: Ив. Колев* (бивш председател) в тандем с бившия съдия Н. Чомпалов; М. Лалов, настоящ председател в тандем със съдия П. Савчев; и бившият заместник- председател Георги Ушев, сега председател на Специализирания съд
- два въззивни състава от СГС: Розинела Янчева, Ралица Димитрова, Методи Шушков и Вера Чочкова, Мина Мумджиева, Слава Гьошева;
- от ВКС: Веска Зекова, Веска Райчева и Светла Бояджиева;
- от ВАС, Таня Вачева, Иван Раденков и Соня Янкулова, Веселина Тенева, Ваня Анчева, Юлия Ковачева, Павлина Найденова и Даниела Мавродиева;
- от СРП: П. Чалъмов (бивш), П. Смолички и прокурорите по преписки № 15190/06 г. и № 6016/2012 г.;
- Г. Тафров и Л. Кръстева от СГП, Д. Вълчев, М. Филипова, Я. Гебов от ВКП и Н. Николов от ВАП, главните прокурори Велчев и Цацаров;
- от ИВСС: инспектор Св. Стефанов (бивш) в тандем с бившия главен инспектор А. Караиванова и Димана Йосифова в тандем с главен инспектор Теодора Точкова;
- от ВСС: Ц. Цонев (бивш) и Я.Тодоров, настоящ председател на КЕПК, и С. Найденова (бивша) председателстваща;
- Есен Фикри, Хари Алексеев и Зора Генчева (бивши), Атанас Мусорлиев, Сабри Ахмедов и Ивайло Савов, настоящи членове на КЗД в тандем с председателката доц. Ана Джумалиева.
- Особено успешно асистираха лица от всички равнища на МВР в столицата под егидата на министър Р. Бакърджиева.
В тази шпицкоманда се очертаха три слоя: първият обхвана лицата, участвали в преки клиентелистки контакти и впоследствие изготвили съдебните решения. Втория образуваха техни колеги, които с престъпно мълчание дадоха ход на корупционните решения. Трети пласт станаха инертни магистрати, като например петчленният състав на ВАС с председател Веселина Тенева, който солидарно повтори порочното решение на тричленния. Редица магистрати се присъединиха към клиентелата, без лично да познават директорката. Господата Велчев и Цацаров се включиха от нехайство и безхаберие към конституционните си задължения за супервизия на цялата прокуратура. Мрежата се изгради "според ситуацията", но тя показа закономерностите и механизмите на всеки пълзящ по етажите корупционен процес. Първото равнище обслужва корумпиран административен чиновник, а следващите се ангажират допълнително със защита и на вече обезчестения пагон. За върха на йерархията - ВСС и ИВСС, съществува само второто. Такъв е стандартът, който позволява към мрежата да се присъедини всеки магистрат, защото е убеден, че има здрав гръб. Тези особености представят покварата като културологичен феномен на съдебната власт, срещу който в настоящия момент няма надежден коректив.
* Авторът съзнава, че носи отговорност за написаното, и изпитва силно желание някой да я потърси.