Путин създава ново поколение олигарси

Владимир Путин създава ново поколение руски олигарси, писа миналата седмица Ройтерс. Откакто застана начело на властта в Русия в първите дни на 2000 г., руският президент първо прати в запаса милиардерите от ерата на 90-те години на миналия век, след което извади на показ ново поколение магнати, често избирани сред старите му колеги в руските разузнавателни служби.
Сега се появява трета вълна от бъдещи олигарси - клептократи, избрани от Путин да притежават и управляват активи, конфискувани от западни компании. Те може и да са по-ориентирани към бизнеса, но ще си останат също толкова подчинени, колкото и предшествениците им.

Първата вълна олигарси в Русия натрупа богатството си от приватизацията в началото на 90-те години при тогавашния президент Борис Елцин. На някои им беше позволено да продължат да управляват богатството си, стига да спазват правилата на Путин, който смени Елцин на президентския пост.
Такъв е случаят с Владимир Потанин, собственик на металургичния гигант Norilsk Nickel на стойност 24 млрд. долара, и Олег Дерипаска, ръководител на огромна индустриална империя с преобладаващи алуминиеви активи.
Някои от това първо поколение олигарси

платиха висока
цена

за противопоставянето си на Путин.
Борис Березовски, който натрупа богатството си от петрол, автомобили и медии, преди да емигрира във Великобритания след разрив с Путин, е мъртъв.
Михаил Ходорковски, основател на бившия петролен гигант „Юкос“ и някога най-богатият човек в Русия, прекара 10 години в сибирски затвор, защото се опита да се занимава с политика.
Други прехвърлиха по-голямата част от богатството си в чужбина, но поддържат добри отношения с Кремъл, като бившия петролен магнат Михаил Фридман, чиито активи сега се управляват от неговата базирана в Люксембург холдингова компания LetterOne.
Трети, като бившия президент на "Лукойл" Вагит Алекперов, се оттеглиха и изведоха на преден план по-младо поколение мениджъри.
Путин има малко причини да се тревожи за втората вълна милиардери, които той издигна, след като стана президент. Те са негови приятели и бивши колеги от дните му като агент на КГБ и местен бюрократ в Санкт Петербург, вторият по големина град в Русия. Те са известни още като „силовики“ (представители на силовите структури) и се облагодетелстваха от преразпределението на държавните енергийни активи.
В тази група е Игор Сечин, когото Путин назначи за вицепремиер, преди да го постави начело на държавния петролен гигант „Роснефт“.
Николай Токарев, друг агент на КГБ, стана президент на „Транснефт“, най-голямата тръбопроводна компания в света, през 2007 г. Алексей Милер е дългогодишен ръководител на руския газов гигант „Газпром“.
Въпреки че по-старите поколения не са загубили влиянието си,

изглежда е дошло времето
за смяна на караула

Преди няколко месеца малцина извън Русия бяха чували за бизнесмените Александър Варшавски или Александър Говор.
Първият, собственик на представителствата на Volkswagen, сега е собственик на завод, който германската автомобилна група управляваше, в северната част на Русия. Той пое и активите на корейския производител на автомобили Hyundai в Русия. Конфискуваните активи, които той сега управлява, са донесли близо 7 млрд. долара приходи през 2021 г., според руския независим новинарски сайт The Bell.
Говор беше собственик на франчайзите на McDonald’s в Русия. Заедно със своя партньор Арсен Каноков, той наследи заведенията от веригата Starbucks и Domino’s и отваря нови обекти. Тези активи са генерирали около 3 млрд. долара годишен приход преди войната.

И все пак,
кои са те?

Според експерта Станислав Маркус от Университета в Южна Каролина олигарсите в руски контекст са свръхбогати бизнес елити с непропорционална политическа власт. Олигарсите, твърди Маркус, дойдоха на две вълни.
Първата група възникна в резултат на приватизациите през 90-те години на ХХ век, по-специално продажбите за пари на най-големите държавни предприятия след 1995 г. Процесът беше помрачен от значителна корупция, кулминираща в прословутата схема за „заемане на дялово участие“, при която дялове в 12 големи минни компании бяха прехвърлени от правителството на отделни магнати в замяна на заеми, предназначени за финансиране на федералния бюджет.
Правителството умишлено просрочи заеми, позволявайки на своите кредитори - бъдещи олигарси - да продадат на търг дялове в гигантски компании като "Юкос", "Лукойл" и "Норилск" Никел, обикновено за себе си. По същество администрацията на тогавашния президент Борис Елцин изглежда обогати малка група магнати, като разпродаде най-ценните части от съветската икономика с голяма отстъпка.
След като Путин дойде на власт през 2000 г., той улесни втора вълна от олигарси чрез държавни договори. Частни доставчици в много сектори, като инфраструктура, отбрана и здравеопазване, начисляват на правителството много по-високи цени от пазарните, като предлагат подкупи на съответните държавни служители. По този начин Путин обогати нов легион от олигарси, които му дължаха огромни богатства.
През 90-те години олигарсите взеха надмощие в Кремъл и понякога дори успяха да диктуват политиката. При Елцин няколко олигарси заеха официални позиции в правителството и имаше много анекдоти, описващи планини от пари, които текат в Кремъл в замяна на политически услуги.
Но от 2000-та година Путин е начело. По същество Путин предложи сделка: олигарсите ще стоят настрана от политиката, а

Кремъл ще стои настрана
от бизнеса

и ще остави на мира своите нелегитимни печалби.
Освен това общественото разочарование от приватизацията през 90-те години допринесе за частичното й отстъпление през 2000-те. Кремъл на Путин упражни политически натиск върху олигарсите в стратегически сектори като медии и природни ресурси, за да препродадат контролните дялове на държавата. Путин също така прие закони, даващи преференциално третиране на така наречените държавни корпорации. Тези мерки осигуриха контрола на Кремъл върху икономиката и над олигарсите.
Понастоящем три вида олигарси се отличават с близостта си до властта:
На първо място, това са приятели на Путин, които са лично свързани с президента. Много от близките приятели на Путин - особено тези от времето му в Санкт Петербург и КГБ - са преживели стремителен възход до изключително богатство.
Някои от най-близките приятели олигарси на Путин от Санкт Петербург включват Юрий Ковалчук, често описван като "личния банкер" на Путин; Генадий Тимченко, чийто основен актив е търговската компания Gunvor; и братята Аркадий и Борис Ротенберг, които притежават активи в секторите на строителството, електроенергията и нефтопроводите. Всички тези хора бяха санкционирани.
Втората група включва лидери на руските служби за сигурност, полиция и военни, известни като "силовики", които също използват своите мрежи, за да натрупат огромно лично богатство. Някои от тях са бивши офицери от разузнаването на КГБ, а сега на ФСБ, които ревниво следяха властта и богатството на олигарсите от ерата на Елцин и ги извличаха под управлението на Путин. Човекът, смятан за неофициален лидер на "силовики"-те, е Игор Сечин, президент на петролния гигант Роснефт, който е смятан за втория най-влиятелен човек в Русия.
И накрая, по-голямата част от руските олигарси са външни хора, които нямат лични връзки с Путин, армията или ФСБ. Всъщност някои от днешните аутсайдери са олигарси от ерата на 1990 г.
Въпреки че Путин избирателно е смазвал политически неудобни или непокорни олигарси, откакто е поел властта, той не се е стремял систематично да „елиминира олигарсите като класа“, както обеща по време на първата си предизборна кампания. Например олигарси като Владимир Потанин и Олег Дерипаска, които натрупаха богатството си през 90-те години на миналия век, редовно се появяват в списъците на най-богатите руснаци на нашето време.
Това ни води до най-важния въпрос, който вълнува много хора: след като санкциите унищожават богатството на олигарсите, може ли това да ги насърчи да изоставят Путин или да променят курса на войната?
Някои олигарси вече се обявиха против войната, като президента на Alfa Group Михаил Фридман и металния магнат Олег Дерипаска, като и двамата бяха санкционирани от Запада. "Лукойл" също призова за прекратяване на войната. Въпреки че "Лукойл" не е под директни санкции, търговците на петрол вече избягват техните продукти.
Според Маркус олигарсите все повече ще се противопоставят на войната. Но има две решаващи граници на тяхното влияние и способността им да влияе върху поведението на Путин.
От една страна, олигарсите не работят добре заедно. В руския „капитализъм на пираните“ тези милиардери се стремяха основно да се състезават със своите съперници за държавна щедрост. Индивидуалното оцеляване от гледна точка на Кремъл, а не защитата на общите интереси като отмяната на санкциите, беше начинът им на действие. Кремъл от своя страна обеща държавна подкрепа на санкционираните компании, особено в банковия сектор.
Най-важното е, че днес най-шумните хора в Кремъл говорят за оръжие, а не за пари. Докато Путин поддържа контрол над силите за сигурност - настоящи и бивши военни и офицери от разузнаването, близки до Путин - други олигарси ще останат заложници на неговия режим.
По-вероятно е генералите да окажат повече влияние върху Путин, отколкото олигарсите, заключава Станислав Маркус.
 
Епицентър