Природата отвръща на удара
Човечеството е изправено пред нарастващи климатични аномалии
/ брой: 199
Настоящото лято е наситено с климатични аномалии в Русия, Пакистан, Китай, Централна Европа, Арктика и на ред други места. На какво се дължат екстремните климатични явления, които носят непоносими жеги и пожари, както в Русия, или безпрецедентни наводнения, както в Пакистан. По тези въпроси се водят оживени дискусии в научните, политическите и икономическите среди по цял свят.
Климатът е много сложна система от фактори - слънчевата активност, топлоотдаването на земната атмосфера, ледовете на Арктика, влажните тропически гори, въздушните и океанските течения, сезонните промени. Поради тази многофакторност и сложност на процесите климатолозите днес не са в състояние да посочат пряка връзка между глобалното затопляне и конкретните екстремни климатични явления. Това обаче, което науката категорично може да докаже, е следното: в резултат на глобалното затопляне екстремните климатични явления стават по-чести и по-силно изразени. Жегите днес са с рекордно високи температури, ураганите са по-свирепи, проливните дъждове все по-често водят до опустошителни наводнения, а сушата - до безводие и съсипани реколти.
Температурата на планетата през последните месеци счупи всички рекорди за целия 130-годишен период на регистрирани измервания. Но това изпепеляващо лято не е единствената проява на климатичните ексцесии. През 2003 г. убийствената жега в Европа счупи всички рекорди, нанасяйки тежки поражения. Две години по-късно бяхме свидетели на най-опустошителния сезон на ураганите в Атлантика. През 2007 г. пожарите в Гърция едва не унищожиха древната Олимпия. Във всеки случай, статистиката показва, че сегашното десетилетие е най-горещото, по-горещо от последното десетилетие на миналия век, което на свой ред беше по-горещо от 80-те години. С други думи, не иде реч просто за флуктуации на климата, за вечните капризи на времето, а за устойчива тенденция на глобално затопляне.
Наистина има учени, политици и индустриалци, които отричат както глобалното затопляне, така и неговата връзка с екстремните климатични явления. Опонентите възразяват срещу тезата, че индустриалната дейност на човечеството - увеличаващите се емисии на парникови газове в атмосферата, са причина за сегашните климатични катаклизми. Вече съществува обаче научен консенсус на мнозинството специалисти, според които температурата на планетата се е повишила с два градуса в сравнение с прединдустриалната ера. Като доказателство за парниковия ефект в атмосферата - парниковите газове задържат голяма част от топлинния поток към Космоса, проучванията експериментално доказват нарастващата концентрация на въглероден диоксид. Доказателството е заключено във вечните ледове на Арктика, където сондирането в дълбочина неопровержимо потвърди тезата за нарастващата концентрация на въглероден диоксид, продукт на индустриалната дейност.
Според най-мрачните прогнози до края на века средната температура на планетата може да се повиши с между 5 и 7 градуса, ако не се предприемат енергични и радикални мерки. А че такива мерки никак не е сигурно дали ще бъдат предприети, се видя от неубедителните резултати от конференцията по климата в Копенхаген миналия декември. Сега предстои "второ полувреме" на тази международна конференция в края на годината в Мексико. Основният проблем е там, че докато учените работят с хипотези и работни модели, политиците се нуждаят от категорични заключения и точни прогнози, за да убедят заинтересованите среди в своите държави в нуждата от радикални мерки.
Накрая нека насочим вниманието към една важна особеност на промените в климата и произтичащите от това екстремни климатични явления. В този процес съществува привиден парадокс - на едни места наводнения, на други - убийствени суши. На едни места природно предизвикани мащабни пожари, на други критичен недостиг на вода. Работата е в това, че парниковите газове нарушават естествената циркулация в атмосферата и по този начин променят дори характеристиката и продължителността на сезоните. Топлият въздух в атмосферата задържа повече влага, идваща от земните изпарения, и създава предпоставка за свръхобилни валежи и наводнения.
Тези факти трябва да се доведат до общественото съзнание, без което политическите и икономически среди няма да се решат на голямата крачка за преминаване от въглеродна към екологична икономика. Нужни са по-прецизни във времето прогнози за следващите 20-30 до 50 години. Нужно е раждащото се екологично съзнание да бъде подкрепено от достъпни анализи и убедителни аргументи за по-близкото и по-далечно бъдеще на нашата цивилизация.