Политически травестизъм
"Морални изповеди" се продават като на пазара
/ брой: 14
Нямах намерение да споделям тази случка, защото изглежда твърде дребна и твърде лична. Някои събития от последните дни обаче отново ме върнаха към нея. А като се замисли човек с какви нечистоплътни неща се сблъсква всеки от нас и то толкова често, едва ли си дава сметка, че подобни преживявания са се превърнали в нормално всекидневие? Та иде реч за дребен, но типичен пример за задкулисието. Не, не от онова по върховете, с големите пари, негласните сделки и договорки, понякога неподвластни и на най-развинтеното въображение, а от тези, на които дори не обръщаме внимание.
Всичко започна с едно съобщение на "Лични", което получих малко след Нова година. Пишеше ми човек, който заема някакъв пост от средния ешелон в една партия, неин активист, не обикновен фен. Помоли ме да му уредя среща с две ВИП персони от "Позитано" 20, но трябвало всичко да бъде "някак тайничко, без да се научи за нея". Личеше си, че налучква и пробва напосоки "в тъмното", защото не аз бях точният човек, който би могъл да му свърши услугата. На проявената от мен голяма изненада отговори твърде заговорнически, че "имал неща, които искал да разкаже". Бил разочарован от някои свои съпартийци по-нагоре, които "уреждали свои хора" тук и там, въртели далаверки, прикривали корупция... Самият той бил чужд на подобно поведение, но и не знаел как да го разобличи и т.н., и т.н.
Чистосърдечно му отговорих, че не познавам лично хората, с които искаше среща, и фактът, че работя в ДУМА, не означава, че мога да осъществя това посредничество. След въпроса ми защо продължава да работи за тази негова партия и така яростно да агитира в нейна полза, той загуби интерес и ме помоли да забравя за тази история. Не настоях да продължим разговора, разбира се. Усетих, че не съм единственият, с когото човечецът се пробва да постигне това, което си е наумил. Вероятно преди и след мен е опитал и с други, пък може и да е успял накрая.
Днес, колкото повече се замислям върху тази случка, толкова повече се ужасявам от мащабите на Голямото задкулисие. Там, където със "запазени места" са хора, облечени с власт и доверие, от които зависи цяла държава, община, ведомство, фирма, ако щете. Същите тези "обществени личности", които пред медиите и на публични места ни облъчват с благи приказки и високопарни речи за морал, успех, принципи, каузи. Или критикуват яростно опонентите си в опита да се харесат на широката публика. А в същото време е достатъчно да звъннат един телефон, за да се продадат и спечелят с влиянието си нови дивиденти за лична изгода.
Разбира се, далеч съм от мисълта да внушавам, че "всички са маскари". Но се съмнявам, силно се съмнявам, че ако някой неопетнен човек с най-искрени намерения в която и да е сфера попадне в тази месомелачка, би оцелял. Защото не станеш ли част от "матрицата", ще бъдеш изхвърлен като чуждо тяло. Такова, уви, е правилото за изкачване по стълбата нагоре. И съвсем неслучайно скандалите, на които ставаме свидетели, гръмват и затихват като в поговорката "всяко чудо за три дни". За да дойдат следващите... А дали и младите, които винаги даваме за пример, ще са в състояние да превъзмогнат и прекършат тази система, която продължава да ни дърпа надолу и все надолу? Аз лично оставам скептик.
Иначе човечецът, за който стана дума, и до днес продължава да е все тъй политически активен. И като Матросов на амбразурата - да защитава идеи и позиции на "своята партия". Търсейки другаде утеха за "моралната си изповед". И дивидент от нея.