Поетът, който и днес вдъхновява
Изложба на живописеца Владимир Пенев, посветена на 90-годишнината от рождението на неговия баща Пеньо Пенев, бе открита в галерия-книжарница "София прес"
/ брой: 121
В галерия-книжарница "София прес" беше открита изложбата на живописеца Владимир Пенев под наслов "Пътеки". Творецът посвещава експозицията на 90-годишнината от рождението на своя баща Пеньо Пенев - вдъхновения поет на димитровградското утро, озарено от бригадирския труд на хиляди дръзновени младежи.
Изкуството на Владимир Пенев е силно повлияно от професор Светлин Русев. Това е естествено, тъй като той е негов ученик в Националната художествена академия. Това влияние е сложило траен отпечатък в колорита на творбите на Пенев, в композиционното и най-вече в емоционалното състояние на неговите пейзажи, в стремежа му към тежко монументално въздействие на портрета и т.н.
Въпреки влиянието на учителя му, което е оставило трайна следа в платната му, Владимир Пенев сравнително отрано открива артистичната си индивидуалност, за да заеме престижно място в нашето съвременно пластическо изкуство, тоест във фалангата на своите колеги и приятели Ивайло Мирчев, Николай Янакиев, Милко Божков, Свилен Блажев и др.
Един поет беше казал някога, че стиховете, посветени на майката, са винаги хубави. Основно място в изложбата си "Пътеки" Владимир Пенев е отделил на портретите на своя баща поета Пеньо Пенев. Така, както поетът достига до убедителна дълбочина на чувството към своята майка, така Владимир Пенев е изразил и съкровено преживял физическите черти, характерната душевна изразителност и нравствената непримиримост на големия поет, превърнал се в символ на онези неспокойни и превратни години от средата на миналия век, "когато се наливаха основите" на епохата на социализма у нас, разтърсил и разбудил целия рутинен свят на частния капитал. Експресивният ярък колорит - внушение за кървави петна и за стичаща се кръв, които не са просто фон, а са в органично композиционно единство със самата личност на поета, носят експресивен заряд, внушават познатата ни тревога на големия творец, отишъл си отрано от този свят, за пътеката на човека и за бъдещето на човечеството.
Централно място в експозицията заемат двата портрета, поставени един до друг и съизмервайки се един с друг, на Пеньо Пенев и на неговия кумир в поезията Владимир Маяковски, на когото е кръстен художникът. Освен тези портрети, с убедително пресъздадени физическа прилика и характер, в изложбата има пейзажи, обгърнати сякаш в лирическа загадъчност, сред която човешкият силует напомня за своята преходност сред тържествуващата вечност на природата.
Част от експозицията "Пътеки" са типичните за Владимир Пенев композиции с обърнати фигури, които са един ракурс на художника към неизменно толкова сложния и противоречив свят на човешките взаимоотношения и чувства.
Изложбата е съпътствана от албум с творби на Владимир Пенев, както и от библиофилско издание на поезията на Пеньо Пенев, озаглавено "Аз, глас и съвест на епохата", дело на издателство "Захарий Стоянов".