ПО-МАЛКО ЛЮБОВ, ПОВЕЧЕ ЛИПСАТА Й

Олга МАРКОВА,
доктор на изкуствознанието

Макар че за зрителите на морската ни столица Международният филмов фестивал "Любовта е лудост" отдавна се е превърнал в дългоочакван празник, който се радва на значима посещаемост, тази година и в организацията, и в провеждането му непрекъснато се усещаше напрежение. Както разбрах, почти до месец юни дилемата "ще се състои или не" е била на дневен ред. Същевременно осигуряването на 123-ма спонсори по време на глобална криза, в която най-негативната доминанта е стартирането на "реформата", обрекла не само киното, но и цялата ни култура на застой за неопределен период, е истински подвиг, доказващ, че у нас все още има и по-заможни хора, които уважават изкуството. По кулоарите на Фестивалния комплексен център, редом с обсъждането на гледаните (включително и от 150 гости) филми, не секваха и тревожните разговори за предстоящите съкращения в артистичните среди. Обидно е да гледаш творци, отдали живота и таланта си за възпитаването на поколения наред, които са застрашени, че утрешният ден може да остави и тях, и семействата им на улицата. А проблемът за преквалификация тъкмо на надарени от бога хора е повече от парадокс!
Всъщност с всеки изминал ден, в стремежа си за оцеляване, свикнахме да гледаме парадоксално на всичко край нас. Инак как ще се движим спокойно сред копторите от новопостроени и денонощно строящи се гигантомански сгради от алуминий и стъкло, отрупани с надписи "FOR SALE", които от висотата на положението си "се надсмиват" над човешките драми. И така понятието "фестивал" в това обкръжение се свежда до "пир по време на чума". Знаменити наши актьори Татяна Лолова, Гинка Станчева, Георги Черкелов, Джоко Росич, Никола Анастасов... минават традиционно на откриването на фестивала по червения килим, обкръжени от обожателите си, измъквайки се за малко от душегубката на битието. Всичко останало (кой взел награда, кого са подценили, заслужени ли са отличията...) е подробност в социалния пейзаж.
И все пак тук съм именно за тази "подробност". От показаните общо 54 игрални филма от 4 континента гледах 12-те, включени в международната конкурсна програма, както и някои от останалите, групирани в седем панорами: "Световно кино", "Цената на мира", "Новата режисьорска генерация", "Валери Петров на 90 години", "Георги Черкелов на 80", "Чехов в руското кино" (еталон за сверяване на съвременния художествен критерий!) и специален фокус - "Киното на Словакия".
За мен четири от състезателните творби се оказаха реални постижения, заслужаващи вниманието ни. Идейно-естетически връх в тази програма бе психологическата драма "Писма до отец Якоб" на режисьор-сценариста Клаус Херо - един от майсторите на съвременното финландско кино, с осем игрални произведения. Тази разтърсваща история за току-що освободена затворничка с доживотна присъда, която започва работа в отдалечен енорийски дом като личен асистент на слепия отец Якоб (в блестящото изпълнение на Хейки Ноусияйнен), "облечена" в значима, дълбокочовешка, интригуваща драматургия, прикова с еднаква сила и критиката, удостоила я със своята награда, и публиката, която следеше действието със затаен дъх и едва на шестия ден от фестивала дълго аплодира. За невероятното си актьорско превъплъщение (предимно с очи) в диапазона от безхаберието на една себелюбива егоистка до отговорността за грижата към ближния, осъзната като мисия в живота, Каарина Хазард получи наградата за най-добра женска роля (Лейла). Същата творба завоюва и наградата "Горчивата чаша" на Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ "Св. Климент Охридски" за приноса си в развитието на филмовата изразност.
От своя страна петчленното международно жури, под председателството на известния италиански режисьор Бепе Чино ("Пътуване на Изток", "Чудото в Палермо!", "Мария Венера"), който за четвърти път е гост на фестивала, даде приоритет на иранската филмова притча "Светлинка в мъглата" - своеобразен поетичен разказ за млада жена, нейния баща и местния продавач: единствените хора, които обичат малкото, потънало в мъгла, планинско селце. За втора поредна година (след "Последната кралица на земята" на Мохамад Реза Араб) Голямата награда "Златната Афродита" отиде отново при ирански режисьор - дебютанта Панахбархода Резаи. Начеващият режисьор явно се основава на добре познатата живописно-иносказателна традиция на националната си школа: с деликатно, многозначително взиране в детайла; с бавни, обичайни, монотонни действия; с извеждане на смисъла и посланието от дребното, незначимото от пръв поглед. Към нея той е добавил и тезата за обречеността на героинята, която трябва да се изправи срещу стихията на мъката си в очакване години наред завръщането на любимия съпруг, изчезнал безследно в ирано-иракската война. Вероятно както тази обреченост (въпреки предложението за женитба от местния продавач), така и твърде бавното за съвременника ни действие бяха причина част от публиката да напусне преждевременно залата. Третата творба от конкурсната програма, която безспорно заслужава внимание, е френската - "Покривите на Париж", с която кюрдът Хинер Салем внушава, че докато сърцето на човек продължава да тупти, независимо от възрастта, той може да вярва и да се надява. Едва ли бихме могли да си представим нейната реализация без уникалното превъплъщение на любимеца на няколко поколения Мишел Пиколи в образа на Стареца, който все по-тягостно понася напредването на възрастта с присъщите й болежки, деформация и нетърпимост; самотата и немощта. С тази роля той завоюва наградата за най-добър актьор (в което едва ли някой се е съмнявал!). На места дори долавяме известно "издевателство" на режисьора над изпълнителя, който е на възрастта на героя...
В цялостния многострадален контекст на тазгодишния фестивал отлично се вписа премиерата на втория игрален филм на Ивайло Христов "Стъпки в пясъка" след "Емигранти" (2002 г.). С него фестивалът наистина стъпи и в тематичната си специфика. Повечето от показаните творби по един или друг начин я заобикаляха, давайки предимство или на военната тема като руските "Рябинов валс" и "Войната е една", независимо от сериозните им качества, или на приятелството, самотата и предателството като "Завръщане към живота" (Франция) и "Лисички" (Чехия, Словакия, Ирландия). Умело разказаната в българския филм автентична история на една невъзможна любов, объркана от времето и революцията, благодарение на точно подбрания актьорски ансамбъл (Иван Бърнев, Яна Титова, Асен Блатечки, Велко Кънев, Деян Донков, Васил Михайлов, Карла Рахал) увлече зрителите. Те й повярваха, засвидетелствайки отново уважението и доверието си към родното кино. Така че Специалната награда на журито, присъдена екс екво на "Стъпки в пясъка" и на "Рябинов валс" - вълнуваща психологическа драма за тревогите и подвига на млади сапьори, които с цената на живота си изпълняват своя дълг и след войната, разминирайки освободените от немците райони, дело на режисьорите Александър Смирнов и Альона Семьонова, не бе изненада за никого.
С интерес бе посрещнат и дебютът "Още нещо за любовта" на Магдалена Ралчева в несъстезателната панорама "Новата режисьорска генерация". Той ни връща към 1945 г., за да ни разкаже любопитната любовна история на арменеца-фотограф Дикран (Симеон Лютаков) с една неизвестна жена (Сапиде Делфоруз), внушавайки идеята, че силата на любовта е в състояние да победи смъртта. Същевременно показва колко е важно да дебютираш в киното с доказан, опитен сценарист (в случая - Георги Данаилов).
Нашумялото заглавие на английско-испанската копродукция "Манолете" на Мено Мейджес, с което се закри фестивалът, разочарова с търсената си зрелищност, въпреки професионализма на известните актьори Ейдриън Броуди и Пенелопе Круз.
В дните на фестивала се проведе и теоретична конференция, посветена на изкуството на трима изтъкнати наши творци: на поета, преводача и драматурга Валери Петров по повод неговата 90-годишнина; на художника-аниматор и режисьора Тодор Динов (1919-2004) и на композитора Симеон Пиронков (1927-2000) - автор на музиката на много български филми. С участието на критици и журналисти се състоя и Кръгла маса, организирана съвместно със списание "Кино", на тема: "Българското кино - препънат Ренесанс".