Маргарита ХРАНОВА:
Песента е моето призвание
Нужна е политика, която да стимулира българската музика и българските изпълнители - казва известната певица
/ брой: 50
Маргарита ХРАНОВА е родена в София. Завършва Естрадния отдел на Българска държавна консерватория и постъпва в трио "Обектив". Започва солова кариера от 1972 г. Удостоена е с приза на "Златният Орфей" за цялостен принос.
След "Златни хитове" (1997) и "С любов" (1998) тя издава в края на 1999 г. албум "Маргарита Хранова и приятели", включващ песни от последните десет години.
Участвала е в дейността на Партията на българските жени.
Нейни известни песни са: "Фантазия", "Опиянение", "Устрем", "Кръстопът", "Завръщане", "Оставаме", "Самота", "Песен за моя син", "Копнеж", "Дъжд заваля" и др.
Маргарита Хранова свързваме с много песни, изпети през годините, с много красота и смисъл в тях. Днешната попмузика обаче е друга. Къде тогава е мястото на певците от пеещото поколение? Ето нейните отговори сега!
- Одобряваш ли това, което се случва в попмузиката в момента - пускат само няколко изпълнители, а другите...? Това има ли го в чужбина?
- Няма го, разбира се. Но това явно е тенденция на "БГ радио". Сега има още едно такова радио - "Зорана" - то пак е за българска музика, но само за модерните тенденции. Общо взето, когато ни пускат, въртят популярните песни на нашето поколение. Новите все едно, че ги няма. Или понякога се представят по веднъж, завъртат се два пъти и след това отново "отиват" някъде. Хубаво е младите да се чуват, да добиват популярност, но и ние имаме публика и почитатели, които ни обичат и искат да ни слушат по медиите. Би трябвало да има генерална разпоредба, както е във Франция- там се превеждат западните песни и се правят кавъри, но само на френски.
Във формата "Музикална академия" имаше и участници от нашето поколение, но ми се струва, че тенденциозно се провокираше конфликт. Петя Буюклиева например, която е доказала своите качества, не биваше да се допуска да бъде отхвърлена. Защото гласуват предимно децата. Хубаво е, че ги има тези формати и че певците имат възможност да се изявят, но схемата не е доизмислена.
- Би ли се включила в такъв формат тогава?
- Поканиха ме, но трябваше да пътувам за Канада. И другата причина - бих участвала в подобен конкурс, ако получа някакъв приемлив хонорар. Казвам го направо. Защото човек, като рискува да излезе още в началото, поне да има за какво. Мога да бъда жури или ментор, да покажа някои неща, да помогна - за мен това е по-престижно. Защото не можем да очакваме, че публиката ще вдигне телефоните и ще гласува активно.
- Нужен ли е регламент за съотношението между българската и чуждата музика, която се пуска по радиото и телевизията?
- Точно това е нужно. Трябва радиата да пускат по-голям процент българска музика. Нека е 60 към 40% в полза на българската. И с Васил Найденов сме си говорили за това - и на него му въртят само старите песни. Тогава защо да се влага и да се инвестира в нови неща? Така не се дава стимул на певците и авторите да творят. Но аз действам и обичам да действам, пък ако искат нека да ме пускат. Никой не можеш да задължиш.
- Някъде искали ли са ти пари, за да те пуснат?
- Не, не. Мисля, че трябва да ги е срам да ме питат подобно нещо. И наистина, певците трябва да имат възможност да създават и да популяризират изкуството си в България, след като живеем в тази страна. Трябва да има такава политика.
- И като каза политика, имат ли място популярните имена в нея?
- Единствено могат да имат място, като ги подкрепят по кампании. Сега стана много модерно певците да се занимават с политика. Мен съвсем случайно ме поканиха за листата на евродепутати от Партията на жените, но то беше по заместване на една кандидатка, която не успя да се яви в последния момент. Добре, че се случи така, защото политиката изобщо не ми е амплоа, изобщо не ме интересува и не ми харесва да се занимавам с политика. Музиката и сцената са моето призвание. От певците май само Стоян и Виктор от "Киора" залитнаха към политиката. Аз бих подкрепила политическа сила - дали БСП, ГЕРБ или Реформаторския блок, за мене е без значение. Щом са ме поканили, значи ме харесват. Призванието ми е да пея и по този начин да изхранвам семейството си. Когато имам концерт, не знам публиката в залата каква политическа принадлежност има. Според мен хората на изкуството не би трябвало да са политически пристрастни.
- Ще подкрепиш ли семейната си приятелка Илияна Раева, която направи партия наскоро?
- Тя има големи амбиции. Приятелка ми е и ако има нужда, ще я подкрепя с каквото мога. Илияна обича да действа, да прави нещо. Дори й се чудя откъде намира тези сили. Но явно, че така се зарежда. Ние сме си говорили, защото се виждаме по празниците в определен кръг приятели, между които и те с Наско.
- Ти самата имаше период, в който също смени амплоато си с амплоа на театрална актриса.
- Да, въпреки че последното, в което участвах, малко замря. Става дума за постановката "Крадци по гащи", чийто режисьор беше синът на Иван Балсамаджиев - Ангелин. Иван също участваше, Бог да го прости. Представлението го направихме като дипломна работа на Ачо, който тогава завършваше режисура в НАТФИЗ. Съставът се посмени - Таня Кожухарова смени Диана Любенова, Дидо Мачев дойде по едно време, Николай Борисов, Веселин Цанев... Но тъй като сме частна формация, менажирането и организацията са по-трудни. Дано успеем да го възобновим.
Иначе преди това участвах в "Сластно, страстно и горчиво", "Едмънд". Примерно за "Кастинг", което правихме в Театър на армията, колкото пъти се видим с Дони, си говорим, че е хубаво да го върнем на сцена. Но пак всичко е въпрос на организация.
- Имаш ли представа как преживява по-възрастното поколение творци, които нямат възможност вече да работят?
- Нямам представа. Понеже пенсиите са "страшни". Аз горе-долу съм събрала някакви години стаж, но като се изгубиха архивите на концертна дирекция, много от колегите не можаха да получат нормална пенсия. Как живеят? Свито, оскъдно и без самочувствие. А когато си бил популярен и допринесъл със своето изкуство за България и те оставят да вегетираш, тогава е много тъжно...