Отворено писмо
/ брой: 172
Дойде ред, многоуважаеми творци, подложени на "оптимизация", да ви напиша отворено писмо. Надявам се така бързо и ефективно да ви подскажа вярна стъпка в обърканата ситуация. Тя, уверявам ви, не се състои в страх и дитирамбене на властта. Защото, признайте си, не всички сте Веселин Маринов. А от това да се пускат гневни, но анонимни мнения в интернет форумите по повод поредната културна реформа, има само лечебен психоефект. Но няма резултати.
Полза от събрания с профсъюзни, административни и творчески ръководители също няма. Кметски и обществени клетви и обещания могат само да разсеят за кратко лошото ви настроение, вгорчената ваканция и страха от безработица наесен. Решителните действия трябва да са в друга посока, а не в писането на писма и събирането на подписки, които никой не чете, а още по-малко взима предвид. Онзи, дето трябва да ги чете, взема ножицата...
Пиша ви с надежда да не махнете безсилно с ръка и да се убеждавате един друг, че и този път от противостоенето ви нищо няма да излезе. Съвземете се, дайте си сметка, че вие сте българската интелигенция, а годината е 2010-а. Вие не сте придворни певци, музиканти и артисти, не сте и пътуваща трупа, а единствените ни - днес и сега - творци на културен "продукт". Не сте онези, за които министър Вежди Рашидов твърди, че се боят за 400-те си лева заплата, а сте граждани на европейска България, познавате законите на страната си и знаете какви са правата ви.
Искам да ви подскажа, че в държавата действа Закон за закрила и развитие на културата, приет през 1999 г. от 39-ото НС. Той сигурно не е съвършен, но е сега ДЕЙСТВАЩИЯТ. Което ще рече, че управниците с него трябва да се съобразяват, докато не напишат и приемат друг.
Приетото от МС "Постановление за преобразуване на държавните културни институти" е подзаконов нормативен акт, който по Административния процесуален кодекс може да оспорят в съда "гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължения". Прокурор също може да подаде протест срещу акта, но едва ли ще го направи. Работата е във ваши ръце, а после "всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването".
Направете го, за да дадете пример, за да се гледате без срам в огледалото. Обжалвайте пред Върховния административен съд. Той може и да не спре действието на постановлението, но търсенето на права по законов път няма да остане без последствия.
И нека приятели от МК и политици, които се опитват да ви помагат, решавайки казуса на парче, не ми се сърдят, че ви "подстрекавам". Правя го с ясното съзание, че е по-добре да не изпаднете в ситуацията на битото семейство от Кърджали, на което после някой ще се извини по телефона...