Обществото винаги има нужда от свободни медии

АНТОН КУТЕВ е роден на 13 септември 1968 г. в София. Историк е по професия, завършил е изкуствознание в НХА, учил е икономика на киното и телевизията в Московския киноинститут - ВГИК. Владее английски и руски език. В 41-ото НС е член на комисията по културата, гражданското общество и медиите. Член е на ИБ на НС на БСП, секретар по медийната политика.

- Има ли властта, която и да е тя, истинска необходимост от свободни медии, г-н Кутев?
- Властта обикновено няма такава необходимост. Но обществото винаги има нужда от свободни медии. Защото те си остават една от малкото гаранции за демокрация. И често се случва именно те не само да са гарант, а да са последният гарант на демокрацията. Когато се окаже, че, не дай си, Боже, има специализирани съдилища, че институциите са зависими от различни политически сили, обикновено от тези, които са на власт, а и от министър-председателя, само свободата на медиите може да гарантира демократичното развитие на една държава.
- Дали според вас е верен изводът, че в Европа отново прави опит да се върне тоталитаризмът, а заедно с него и задушаването на свободния глас?
- За съжаление най-сериозният проблем и на България, и на цяла Източна Европа е, че хората имат нужда дали от "силната ръка", дали от носталгия по миналото, но имат нужда от някаква форма на "заместване на демокрацията". А в България тенденциите са особено силни. Виждаме скандалите със СРС-тата, цялата агресия на властта, обърната през държавата към хората, а се оказва, че нито една сериозна организация не се противопоставя на това. Политиците си говорят, медиите си свършиха работата, само че къде са интелектуалците? Къде са писателите, къде са музикантите, къде са професорите, които да кажат: "Не искаме да живеем в държава, в която слушат всички нас!". В цяла Източна Европа се наблюдава носталгия към старите времена и тя е много опасна, защото може да доведе до диктатури. Наистина - до меки диктатури, защото все пак сме европейска държава, но с огромни последствия за демокрацията.
- Питам ви като политик - свободни ли са българските медии? Въобще пълната медийна свобода дали е чисто и просто журналистическо мечтание?
- Пълната медийна свобода, приемам шегата, е журналистическо мечтание. Поне според мен е така. Но свободата на медиите си има ясни измерители, това също е вярно. И по отношение на тези измерители ние сме на последните места. Очевидно е, че когато човек като Лъчезар Иванов си позволява да разпорежда на ключова медия: "Свалете това!", няма свобода на медиите. Когато е публичен факт, че човек като министър-председателя си позволява да крещи на всички журналисти, които са пуснали, не дай си, Боже, материал срещу него, не може и дума да става за свобода на медиите. Когато е публичен факт, че рекламодателите пряко влияят върху съдържанието, не може да има свободни медии. Между другото качествените западни медии не си позволяват подобно нещо - разделянето на икономическия от журналистическия офис навсякъде е едно от първите условия за гаранция за обективност на медиите. Което в България не се случва.
- Често разделените офиси са такива само на териториален принцип...
- Прави се "териториално", за да може да бъде направено и реално. Т.е. логиката е, че когато рекламодателят ти е монополист (няма да споменавам имена и фирми), въпросите на енергетиката или въпросите на мобилните комуникации няма как да не намират отражение в твоята медия, каквото и да се случи. А в България има и икономически групировки, и големи рекламодатели, които открито стоят зад определени политически сили, зад тези, от които в даден момент имат полза. Това е още един канал, по който протичат не само икономически, а и чисто политически въздействия върху медиите. Така че, като се връщам към въпроса ви, не само че нямаме свобода на медиите, а имаме и фактора автоцензура. За съжаление мисля, че в България тя е много по-голяма от другаде. Дали поради страха, дали поради други зависимости...
- Или от навик...
- Да, и поради навик. Но у нас тя е много по-голяма, отколкото е нормално и отколкото е в другите страни.
- Дали медийната свобода е истинският гарант на демокрацията, включително и у нас?
- Да. Непременно. Тя е дори последният гарант на демокрацията. Т.е., когато всички други механизми са изчерпани, тогава медиите са тези, които трябва да гарантират свободата. В никакъв случай не трябва да се отказваме от нито едно постижение на демокрацията, което гарантира демократичния процес. Много трудно се отвоюват демократични права и много лесно се губят. Затова нямаме право да загубим нито една от възможностите на демокрацията, особено когато става дума за медиите.