Обикновени фашисти
/ брой: 151
Боян Бойчев
В България фашизмът надига все по-уверено глава.
Министерският съвет гласува да промени статута на имота, на който е изграден паметникът на Съветската армия, от публична държавна собственост на частна държавна собственост. Тази промяна развързва ръцете на общинската власт да предприеме действия за премахването на паметника.
Решението бе посрещнато с бесен възторг от фашизоидите в социалните мрежи. Кресливи и арогантни по принцип, сега те направо изпаднаха в делириум, подобен на този, с който германците са слушали речите на Хитлер.
За съжаление, България е една от страните в Европа, където в най-голяма степен фашистите вземат своя реванш.
Паметниците на Съветската армия стоят в Берлин, Виена, Будапеща... Общо около 4000 паметника в цяла Европа. Само в Берлин те са четири, като някои от тях са костници на червеноармейци, загинали при освобождението на германската столица от нацизма.
Съветският съюз понесе най-голямата тежест по време на Втората световна война. Ако Червената армия не бе спряла Хитлер, сега над Европа щеше да се развява не синьото знаме със звездите, а флагът с пречупения кръст.
Но у нас псведоисторици говорят, че не е имало фашизъм, че Червената армия била окупатор... И тези лъжи се повтарят непрекъснато по медии, докато не бъдат възприети точно по Гьобелс като "истини".
Червената армия навсякъде по Европа се възприема като освободителка от нацизма. Само у нас на нея се гледа като на окупаторка.
В Болоня има булевард "Сталинград". В Париж има булевард "Сталинград", площад "Сталинградска битка" и метростанция "Сталинград". Сигурно и в други европейски градове, казвам това, което съм видял лично. А у нас преименуват улици, премахват паметници. Това е най-важното в момента за държавата.
И когато се говори за премахване на паметника на Съветската армия, не е ли логично тогава да се отстрани и онзи позорен паметник до НДК, където са изписани имената на фашистките палачи, избивали партизани и ятаци?
Навсякъде антифашистите са уважавани, обявени са за национални герои. У нас те са отречени, приравнени с обикновени терористи.
Тогава какви са хората, които на черното казват бяло, които оправдават действията ни като съюзници на Германия и хулят Червената армия? Фашисти, обикновени фашисти...
Реваншът на наследниците на тези, които приветстваха хитлеристката армия на Орлов мост, на тези, които се забавляваха с немските офицери по софийските клубове, докато в газовите камери на Треблинка и Бухенвалд бяха избивани хиляди, е страшен. Те няма да спрат с демонтирането на паметника.
От нас зависи да им се противопоставим по всякакъв начин. За да бъдем достойни наследници на онези, които се бориха срещу фашизма и жертваха живота си.