Няма национално виждане за просветата
В парламента се сблъскват противоположни философии за новия просветен закон
/ брой: 294
Два образователни законопроекта внесоха в Народното събрание депутати съответно от ГЕРБ и от БСП. Още след първото им обсъждане в ресорната комисия стана ясно, че няма да бъде постигнат политически и обществен консенсус, който би трябвало да е задължителен при приемането на закони в такава надпартийна и изключително важна за България област като образованието.
Голямата част от текстовете в левия проект си приличат с тези на ГЕРБ. Стана ясно, че и двата варианта за второ четене трябва да бъдат прецизирани в различна степен. Главен спъни камък обаче са няколко пункта, определящи всъщност философията на бъдещия закон. При ГЕРБ, най-общо казано, стремежът е към силно либерализиране на системата, децентрализация и удовлетворяване на интересите на частните училища и на частните издатели. При БСП виждането е, че образованието у нас от 150 години насам е резултат от национални усилия и законовите промени трябва да изведат на ново качествено ниво системата като всеобщо дело и да създадат условия за равенство на всички български деца в достъпа им до качествено образование. Българското образование е уникално дело, то е българското Възраждане през ХтХ в., докато в Западна Европа по същото време образованието е привилегия за богатите, заяви в комисията левият депутат Валери Жаблянов. Затова проектът на БСП търси баланс между самоуправлението и централното организиране на образованието. В България в годините на прехода са създадени дълбоки неравенства и диспропорции, които в ЕС се окачествяват като най-драстичните на континента, и училището трябва във възможна степен да ги коригира. Всъщност такива препоръки към България дадоха и международното изследване PISA за знанията на 15-годишните, и докладите на Еврокомисията, и дори Световната банка. Всичките съветват страната ни да вземе мерки за намаляване на зависимостта на образованието от икономическия статус на родителите, както и за намаляване на неравенствата между училищата и районите. За да не бягат младите от малките селища към големите градове и от България зад граница, а да се осигури възможност за еднакво качествено образование за всички.
Затова БСП категорично отхвърля идеите на ГЕРБ държавата
да финансира еднакво частното и публичното
образование. При това - без в закона да се предвижда какъвто и да било контрол за изразходването на парите на данъкоплатците за частните школа, нито задължения за частните собственици да обявят как формират таксите си. Особено пък като се има предвид, че намаляват инвестициите за училището, предвидени в бюджетите от 2015 до 2017 г. Което означава, че и без това недофинансираните държавни и общински училища ще обеднеят още повече. Не приемаме в тази ситуация да се вземе от тези, които нямат, и да се даде на тези, които имат, обясни Жаблянов. Още повече, че в Европа само в Швеция, която отделя най-висок процент от БВП за образование, държавата финансира пряко и частните училища. Няма никаква логика този модел да бъде повторен в най-бедната държава в ЕС, с най-ниския процент инвестиции за образование. Дори в САЩ държавата не финансира приват училищата. Нещо повече - проектът на левите не отрича частните училища, а предвижда държавата да ги подпомага частично (както е в повечето страни на ЕС) - с безплатни учебници за децата до Vтт клас и със стипендии за талантливи ученици. Впрочем сравнението със Западна Европа не е с уговорки, понеже там частните училища принадлежат предимно на католически общности и се издържат от тях.
Освен това в проекта на БСП се предлага образованието
да бъде задължително до Хтт клас
И двата законопроекта ограничават основното образование до Vтт клас, а гимназията ще е от Vттт до Хтт клас. При ГЕРБ обаче тя е на два етапа, като след Х клас учениците може да завършат обучението си и да отидат на трудовия пазар, а само желаещите да учат във вуз продължават в Хт-Хтт клас или пък тези, които искат да усвоят професия в техникуми. Проблемът е, че до Х клас се учат само общообразователни предмети и ако ученикът не продължи нататък, той отива на пазара на труда практически с нищо - с тапия за някакво базово образование и без професия. А дори в момента твърде голяма част от децата остават на практика неграмотни. Рискът от маргинализация на цели групи млади българи и насочването им към нискоквалифициран труд с последващ риск за безработица става сериозен. В проекта на БСП се предлага гимназията да остане единна, като след Х клас учениците избират профилирани гимназии с изход към вузовете или професионални гимназии за усвояване на професия. От Сдружението на общините дори обърнаха внимание от името на 132-ма директори на училища в затънтени селища, че намаляването с година на основното образование и започването на гимназия от Vттт клас ще създаде големи проблеми за малките общини, където няма откъде да се вземат учители и или семействата ще се изселват веднага след Vтт клас на децата и районите ще обезлюдеят по-бързо, или пък един учител ще трябва да преподава по няколко предмета, ако малкото основно училище успее някак да се разшири до Х клас. За този проблем ДУМА предупреждава още от 2012 г., когато в НС се гледаше първият проектозакон на ГЕРБ, който е прототип и на сегашния. Притеснения от предвиденото в него закриване на болничните училища и на центровете за деца със специални потребности пък изразиха представители на организации на хората с увреждания. От ГЕРБ намекнаха единствено, че може да отстъпят от предвиденото от тях ликвидиране на математическите и природо-математическите гимназии и да оставят приема в тях от V клас.
Трета голяма разлика между двата проекта е за това
колко учебника по един предмет
и клас трябва да одобрява МОН. В действащия Закон за народната просвета те са до три. Идеята учебникът по всеки предмет и клас да е един е от времето на министър Анелия Клисарова и тя бе категорично подкрепена от огромното мнозинство учители, от учителските синдикати, от мнозинството родители. Това е записано сега и в проекта на БСП. Според него в конкурса участват авторските проекти за даден учебник, а издаването и разпространението след одобряването на спечелилия проект се извършва чрез отделна обществена поръчка. Вариантът на ГЕРБ е броят на учебниците да е без ограничение, стига те да отговарят на изискванията за учебно съдържание и на държавните образователни стандарти. Дори в първия вариант на проекта от 2012 г. нямаше такова пълно ориентиране към интересите на издателите. Самият нов просветен министър Тодор Танев неотдавна заяви, че учебниците по един предмет трябва да са до два и е абсурдно да са неограничено количество. Внесеният сега от ГЕРБ проект обаче предвижда точно това. Без да е ясно как при учебници плюс минус безкрайност 45 000 учители ще оценяват, одобряват и избират вариант, по който да преподават. И кой ще плаща за това удоволствие, при положение, че предвидените средства за учебници в бюджет 2015 са намалени съществено. Получили този нов неочакван реверанс в проектозакона на ГЕРБ, издатели завчера предявиха нови апетити - трябвало да се разреши и постоянно преиздаване на учебниците, защото - представете си, ако починел един от авторите на учебник, неговите наследници можели да имат други виждания за съдържанието. Нонсенс от гледна точка на Закона за авторските права и на всякакви закони изобщо - щото няма как който и да е наследник да промени написаното от даден автор.
Както се вижда, проблемите са тежки, подходите - коренно различни. В комисията обаче сериозното им обсъждане бе подменено с познатото махленско лепене на
етикети, личностни обиди и клишета
срещу вносителите на левия проект. И Клисарова бе засипана от издатели и хора от частното образование с квалификации като "ретроградна", "налага монопол на държавата", "мюре за отстрелване на народа". Завчера арсеналът бе съществено допълнен от представител на асоциация "Българска книга": "тотален контрол върху мисълта", "некомпетентно", "популистко", "носталгичен проект от миналото". Всъщност, ако човек се замисли, допреди 25 години България имаше образователна система, оценена в света и дори в американския доклад "Ран-Ът" през 1990 г. като бляскава и като пример за Европа. Та, може да не е излишна малко носталгия по организацията на онази образователна система. Поантата на емоциите в комисията постави депутатката от ГЕРБ Снежана Дукова, която се обърна към левите по повод на частните училища: "Няма да давам моите аргументи, понеже няма да ме разберете. Компетентността ви в образованието е никаква. В пленарната зала ще имаме страхотен сблъсък. И, уверявам ви, аз ще победя!"
Изходът обаче от тези "професионални" дебати, не е категоричен. ДПС обяви, че ще се въздържи при първото четене на закона в пленарната зала. Движението има резерви спрямо ограничаването на основното образование до Vтт клас, не приема закона без нова система за реално външно оценяване и оценяване на матурите, което от години е изкуствено нагласено и нереално. ДПС повтаря и искането майчиният език да стане задължително избираем, а не свободноизбираем (факултативен) като сега. Проф. Станислав Станилов от "Атака" пък обеща да внесе за второто четене контратекст - ако частните училища получават държавни пари, публичните също да събират такси, иначе ще бъдат дискриминирани.
В самата управляваща коалиция нещата не са еднозначни, макар и 4-те нейни партии да подкрепят проекта на ГЕРБ. От Патриотичния фронт заявиха, че не приемат да има държавни субсидии за частните училища, че са за запазването на единна национална образователна система и против децентрализирането й, записано като основен принцип в проекта на ГЕРБ. И от АБВ мъгляво намекнаха, че може да внесат корекции. Мнение от реформаторите не се чу. Накратко казано, няма национално виждане на политиците за развитие на образованието. Предстоят мъчителни дебати.