Няма добро, сътворено от страх и омраза

Той никога не се описвал като политик. Никога не е мислил като такъв, никога не е говорил като такъв, никога не е изглеждал като такъв. Демонстрира омраза към политиците и цялата партийна система, откакто е влязъл в новините. Това го изстреля мълниеносно на върха. Но също толкова бързо може да го бутне в пропастта.
Той нарича депутатите безделници и абсолютно откровено засипва с омраза опозицията. Под вещото Му ръководство парламентът се превръща в безжизнен придатък на партията Му, която функционира на принципа на мафиотски клан. Верният Му паж Цачева по-умело и от него успява да обезличи Народното събрание, да го превърна в циркова сцена. Напълно последователно и умело функцията на депутатите се свежда до ръкопляскане и гласуване. България не помни подобна подигравка с основния стожер на демокрацията. Гласът на опозицията се заглушава съвсем откровено от самия председател на парламента. Потъпкването на законите и конституцията се извършва с такава лекота и с толкова чиста съвест. Онези, безделниците, допуснали да са безмълвни марионетки в казармената Му партия, отдавна са се простили с достойнството си. Той пък ежедневно унижава всеки, дръзнал да защити демокрацията и парламентаризма. Сее страх сред своите и демонстрира гняв и омраза срещу останалите.
Страхът, вижда се, расте с всеки изминал ден. Безделниците се страхуват, защото усещат, че народът проглежда. Бавно се събужда и се осъзнава. Протести, оставки, медийни критики, охладнели парнтьори и отцепници вътре в партията. Култът към вожда вече не заслепява. А гласът на опозицията звучи все по-ясно и по-разбираемо. Затова и бива заглушаван толкова брутално и откровено незаконно.
Омразата пък все по-металически блести в погледа Му. Той мрази и своите, които го излагат и заради които е принуден всеки ден да дава обяснения. Не може да скрие отегчението си от това, че медиите вече го засипват със сериозни и сложни въпроси, а не питат за резултатите му на шах и тенис. Изпуска си нервите често, защото още не е изпълнил нито едно от предизборните си обещания.
Той е вожд и по-голямо от него е единствено собственото Му его. Панически се страхува обаче да не избледнее блясъкът на славата и бързо може да намрази всеки, който свети с неговата отразена светлина.
Страхът и омразата са част от унищожителната машина на всеки авторитарен режим. Най-разрушителните човешки страсти замъгляват разсъдъка, а усилват волята.
Нищо добро не е сътворено от страх и омраза. Но това, което е съсипано чрез тях, дълго и трудно покълва отново.