Нов документ дава шанс на научния фонд да се оправи

Злощастният фонд "Научни изследвания" (ФНИ) в МОН отново се препъна. На 31 октомври т.г. в сайта на фонда се появи кратко съобщение, че временните научно-експертни комисии на фонда не  си били свършили работата в сроковете на обявения на 16 юни 2014 г. конкурс за проекти за фундаментални научни изследвания. На практика фондът

не работеше след скандала в края на 2012 г.

когато управителят му Христо Петров, шефът на фонда Рангел Гюров и министър Сергей Игнатов уредиха източването на около 7 млн. лв. от фонда към фирми без научен капацитет и дейност. Събитие бе, че през юни т.г. най-сетне бе обявен нов конкурс за общо 20,9 млн. лв., от които 11,5 млн. трябва да се дадат тази година на спечелилите, останалите - догодина. След края на юли фондът обяви, че от кандидатствали 763 проекта са допуснати до оценяване 729. Сетне всичко замря и едва сега се появи съобщението, че комисиите се бавели главно заради неполучени оценки от чуждестранните оценители и срокът им на работа

 вместо да е до 30 септември, се удължава до 17 ноември
 
След скандала през 2012 г. спирането на работата на фонда се оправдаваше с множество проверки за изразходваните средства - от финансовия контрол на МФ, Сметната палата, прокуратурата и от кого ли не. Публикувани бяха дори доклади с резултатите от одитната дейност, които доказаха неправомерното изтичане на пари. Необяснимото е, че на 3 септември т.г. сегашният управител на фонда Николай Христов е обявил обществена поръчка с публична покана за... "одит на извършените разходи по проекти". Защо се прави това и къде са резултатите от предишните одити остава тайна. 
Докато фондът не работеше, МОН оповести, че се променя и правилникът за работата му, за да се отстранят натрупаните проблеми, да се съобрази той с препоръките на МФ и с европейските документи. Правилникът е приет още през 2004 г. и бе променен след скандалите от 2012 г. Изменения бяха внесени през юни 2013 г. и последните са от юни 2014 г., когато бе премахната възможността фондът за наука да финансира фирми.
За всеобща изненада преди дни в сайта на МОН се появи проект за нов правилник на фонд "Научни изследвания", който трябва да влезе в сила от 1 януари 2015 г. Мнения по него се събират до 13 ноември. Мотивът е, че трябва да се отстранят множество проблеми, натрупани в последните години. Защо не са ги отстранили неколкократните промени в правилника за две години от 2012 г. насам, които уж бяха със същата цел, не е ясно.
Проектът за нов правилник на фонда

прави изключително приятно впечатление

той включва много конкретизирани детайли, предлагани от самите учени по времето, когато те протестираха срещу извращенията, допускани до 2012 г. Документът поставя бариери пред известните досега нарушения във фонда, слага ред в досегашния хаос и връща научността и прозрачността в работата му, които бяха прогонени в последните 5 години. Запазва се правилото, че ФНИ финансира фундаментални и приложни изследвания и разпространението им само на колективи от вузовете и научните организации у нас. Той работи в координация с другите институции, финансиращи приложни научни изследвания, което би могло да означава координиране с иновационния фонд на МИЕТ например, който подпомага и фирми. 
Новост е, че фондът "Научни изследвания" ще поддържа чрез специализирана комисия и ще обявява в интернет страницата си всяка година три бази данни - "Класиране на учените в България - чрез критерии по научни области"; "Оценители на проекти (наши и чуждестранни); "Проекти - текущи и приключили" в 10 научни области - биологически науки, математически, медицински, науки за Земята, обществени, аграрни, технически, физически, химически и хуманитарни. ФНИ ще дава информация и за поддържане на Регистъра на научната дейност, а в базата данни се включват учени със степен "доктор". Първите 10% от учените в класирането за всяка научна област може да бъдат предлагани и избирани за членове на Изпълнителния съвет на ФНИ, първите 30% - за членове на научно-експертни комисии и за супероценители, а първите 50% се включват в базата данни "Оценители на проекти" за съответната година. Това гарантира качество на научните кадри в дейността на фонда. 
Изпълнителният съвет според проекта е с 2-годишен мандат и се състои от 11 члена - 10 хабилитирани учени, по един от всяка научна област, и един представител на МОН. Учените в Изпълнителния съвет се предлагат от вузовете и научните организации или от поне петима хабилитирани учени. Не може да бъдат в ИС ректорите, заместниците им и деканите; председателите, заместниците им и научните секретари на БАН и ССА; директорите на научни институти и заместниците им; ръководители и участници на текущи проекти. И което е съвсем ново - в ИС не може да има доценти над 65 г. и професори над 68 г. (пенсионната им възраст според КТ). Всички решения на Изпълнителния съвет задължително съдържат мотиви и се публикуват на интернет страницата на ФНИ.
Председателят на ИС се избира с тайно гласуване измежду неговите членове и трябва да получи не по-малко от 2/3 гласовете на всички членове на съвета. А управителят на фонда, назначаван от министъра по договор за 3 години, трябва да има положителен опит в управление на проекти или програми в областта на науката. Тази разпоредба очевидно ще предизвика адмирации у учените, измъчени от случайни администратори, подбрани неизвестно как. Добре би било обаче, като ще се "чисти" фондът от недомислията, управителят най-сетне да бъде подчинен на Изпълнителния съвет. Длъжността управител на ФНИ бе измислена някъде след 2007 г. и този, който я заема, има управленски, вместо административни и изпълнителски функции. Тази

"двойна власт" създава огромни проблеми във фонда

който трябва да се подчинява единствено на научни, не на чиновнически съображения.
Според проекта членовете на научно-експертните комисии са хабилитирани лица и трябва да са ръководили поне един успешно завършил научен проект, финансиран от фонда или от ЕС. Постоянните експертни комисии по научни области анализират и оценяват изпълнението на финансираните конкурсни проекти, а временните се съставят конкретно за всеки конкурс, организират оценяването и класират проектите.
За пръв път в документа е предвидено ФНИ да разработва дългосрочен план за своето развитие във всеки програмен период на ЕС, както и традиционната си програма за годината. За пръв път се предвижда също стратегически научни изследвания и проекти да могат да получат пари едновременно от ФНИ и от други бюджетни институции.
В проекта за правилник са описани и видовете конкурси, които прави фондът:
- Тематични конкурси по всяко от приоритетните направления на Националната стратегия за научни изследвания;
- Конкурси "Идеи" за проекти до 5 години за разработване на нови идеи или концепции от водещи изследователи с обособени около тях научни колективи с доказани върхови постижения;
- Конкурси "Млади учени" за проекти до 2 години;
Предвижда се за тематичните конкурси да се отделят не по-малко от половината от средствата, предвидени за нови научни проекти за съответната година. Фондът може да прави и конкурси по решение на МС, за публикуване на научни издания и за изграждане на научен капацитет:
- Конкурс за научна инфраструктура, за уникална или скъпа научна апаратура;
- Конкурс за центрове за върхови постижения в научни области, в които страната има изграден научен капацитет;
- Конкурси за проекти по програми за двустранно сътрудничество или други международни споразумения.
Проектът разписва подробно организацията на конкурсите, както и изискванията към кандидатите и проектите. Научени явно от горчив опит, авторите са предвидили публикуваните насоки за конкурсите да се променят само за отстраняване на явна фактически или техническа грешка. Когато в научния колектив се включват учени от две или повече научни организации, в проекта се отбелязва какви дейности ще бъдат осъществени от учените от всяка от тях. Със споразумение за партньорство се определя базовата организация за проекта и разпределението на парите между партньорите. С една дума

всеки предварително знае какво получава

Членове на научни колективи могат да бъдат учени, притежаващи доказана научна компетентност, квалификация и опит, съответстващи на целите на проекта. Ако в колектива участват и чуждестранни учени, те получават пари само за командировки, свързани с проекта. Един учен може да ръководи едновременно не повече от 5 проекта и един независим оценител може да оценява също до 5 проекта. Така ще се ликвидира практиката някой да оценява по 30 проекта, каквито случаи е имало досега. Независим оценител не може да оценява проект на собствената си организация или ако е в роднински връзки до втора степен с ръководителя или член на научния колектив на проекта, ако има съвместни публикации с шефа на колектива в последните 5 г. И пак от опит - не може да се предлагат за финансиране проекти, получили по-малко точки от изискуемите за конкурса. 
Решението на Изпълнителния съвет за класираните проекти се публикува в интернет страницата на фонда в 5-дневен срок от приемането му заедно с подробен списък и данни за класираните проекти и парите им.
Нещо съвсем ново е, че

ще има 4 оценки за резултатите от проектите:

"много добър", "добър", "задоволителен" и "незадоволителен", които ще се дават в постоянните експертни комисии след отчитането на проекта. По тяхно предложение Изпълнителният съвет определя до два най-успешни проекта от всеки приключил конкурс, като се отчита импакт факторът на списанията, в които са публикувани резултатите, заявките за патенти, изградена уникална апаратура, а за проекти в обществените и хуманитарните науки - и статиите, публикувани в реферирани или индексирани списания, в рецензирани студии или монография. Двата проекта се публикуват в интернет и колективите получават грамоти от фонда. ИС може да стимулира и проекти, получили "много добър". А ръководителите на проекти с незадоволителна оценка при междинно или крайно оценяване нямат право да кандидатстват като ръководители на проекти за срок от 3 години.
Годишният отчет на фонда се публикува в интернет страницата му и се представя публично пред научната общност от председателя на ИС и управителя на ФНИ, заедно с годишната програма за текущата година. След влизането в сила на правилника сегашният Изпълнителен съвет ще довърши мандата си, временните комисии работят до приключване на вече започнали конкурси, а постоянните - до назначаването на нови.
Към правилника са приложени и критерии за класирането на учените по научни области, като за пръв път са включени като показател импакт факторът на съответното научно списание и особено - т.нар. индекс на Хирш на публикациите (Н-индекс, който от 2005 г. е въведен в световното научно оценяване и се изчислява по най-високия брой цитирания върху статия на даден учен).