МОН "бродира" закона за научните титли, ПФ - за изследванията
/ брой: 20
След години ропот на академичната общност срещу безконтролното произвеждане на професори и доценти на кило МОН сколаса да направи проект за промяна в т.нар. Закон за развитие на академичния състав, приет през 2010 г. при министър Сергей Игнатов. В петък МОН пусна в сайта си проекта, по който събира мнения до 7 февруари.
В текста е записано, че се въвеждат минимални национални критерии по научни области за заемане на научни длъжности и придобиване на научни степени. Критериите щели да бъдат вписани в Правилника към закона. При всички етапи на конкурсите ще се проверява дали лицата съответстват на минималните критерии - това се отнася и за членовете на местните журита. Членове на журитата могат да бъдат лица, включени в Регистъра на научната дейност към МОН, в който и без това са всички хабилитирани лица. По време на процедурите (?!) просветният министър ще упражнява административен контрол дали се спазват минималните критерии.
С две думи - нищо, но от сърце. Всичко си е същото, само ще има някакви минимални изисквания, като не е ясно нито кой, нито как ще проверява дали лицата съответстват на тях - особено стотиците членове на журита по градове и паланки. В мотивите на МОН е казано колко хубав бил законът, ама имало и проблеми, понеже без изисквания за професионална компетентност и контрол над журитата по вузчета и институтчета законът не си изпълнявал целта. Толкоз. МОН не си е дало труда дори да оповести колко новонаплодени професори и доценти имаме за четирите години действие на закона.
А те са хиляди. Справка за 2012 г., която ДУМА получи навремето от МОН, показа, че само за една година вузовете са произвели 366 професори и 385 доценти, а научните организации - още 108 професори и 90 доценти. Което прави общо 949 прясно титулувани хабилитирани лица. Дори злополучният т.нар. Пернишки университет наплоди тогава цели 12 професори и 6 доценти. Същата година младите (новоназначените асистенти) в страната, за които уж се правеше законът, са само 172-ма... Ако всяка година са правени на конвейер по 1000 нови професори и доценти, за 4 години те са 4000! В Румъния бяха 3000, преди там да върнат по спешност националните комисии и да прекарат повторно през тях всички новоизпечени професори и доценти.
В Румъния, не у нас. Очевидно тук ще си я караме шуробаджанашки и занапред. Замислената от МОН "промяна" е толкова мизерна, че дори не заслужава сериозно внимание. В това време от декември насам в парламента отлежава друг проект за изменение на закона, внесен от депутата от "Атака" проф. Станислав Станилов. Там се предвижда вместо сегашните смешни журита да има комисии, които ще бъдат избирани чрез жребий от национална листа на научните комисии по области на науката (а не на принципа "аз на тебе, ти на мене"). Плюс минималните изисквания са предвидени и единни правила за процедурите, които сега се провеждат комуто както скимне.
Неочаквано се оказа, че активността спрямо науката у законотворците расте не с дни, а с часове. Също на 23 януари в НС 12 депутати от Патриотичния фронт, начело с Милен Михов, са внесли проект за промени в Закона за насърчаване на научните изследвания, приет през 2003 г. - в който изначално насърчаване липсва. То пак не се появява по никакъв начин в новия вариант на вносителите. Участието на държавата, според проекта, е насочено към 4 неща - създаване на нови научни знания; изследване на българската история, култура и национална идентичност; насърчаване на научния и технологичния трансфер и развитието на иновациите; решаването на важни проблеми в икономиката, обществените процеси и човешките ресурси.
Освен общите приказки, този проект съдържа и отмяна на изискването членовете на Националния съвет за наука и иновации да са хабилитирани лица. Както и забрана в него да влизат ректори и заместниците им, председателите на БАН и ССА и заместниците им (!). Вярно, записана е и една умна мисъл - че изпълнителният директор на фонд "Научни изследвания" в МОН се назначава с конкурс (сега се назначава измежду приятелчетата на министъра или на още някого от шефовете на МОН и на фонда). В мотивите се напомня, че според Стратегията за наука на България трябва да се повишат парите за изследвания на 1,5% от БВП (до 2020 г.), които сега са 0,3%. Не се забелязва обаче внесеният проект да осигурява условия за подобен ръст.