Акцент
Легендата Тимошкин
/ брой: 114
Антифашистката борба в Чирпанския край за мен - и не само за мен! - има две легендарни личности: Янко Иванов и Тошо Атанасов-Тимошкин.
Янко Иванов е военен ръководител на Септемврийското въстание 1923 г. в Чирпанско и войвода на политическа чета, загинал в сражение с фашистката полиция в Любимец, Хасковско. Той е легенда, чиято звезда няма да помръкне, независимо какви политически ветрища веят в Родината ни.
Така е и с Тошо Атанасов-Тимошкин, командира на партизанския отряд "Георги Бенковски" от Първа Средногорска бригада "Христо Ботев".
И колкото повече се отдалечаваме от онези страшни и славни години на антифашистката съпротива, толкова повече митологията обвива неговото име.
Така е днес, така ще е и утре! Няма как да се говори и пише за партизанското движение в Чирпанско, без да става дума за Тимошкин! Неговото име и неговата личност са като крайъгълен камък, с който се съизмерват всеотдайност към комунистическия идеал, морал и патриотизъм, бойно другарство и себеотрицание в антифашистката борба.
В онези събития през 1941-1944 г. още ще се ровят изследователи - добронамерени и не толкова. Ще отварят архиви и ще разгръщат спомени на участници в Съпротивата всякакви хора - с добри и с не толкова добри намерения. Но всички те с почтителност ще се отнасят към името на Тимошкин, към стореното и писаното от него. Защото името му не само е легенда, но е име на честен и почтен човек, за когото д-р Иван Сечанов пише в един бележник: "Тимошкин беше човек на делото и не допускаше разминаване между думи и дела. Празни и излишни думи у него нямаше." Проф. Александър Колев: "Тимошкин имаше голям авторитет сред бойците. Чувстваха упование в своя командир. Той имаше духовната сила да надживее личното и да се бори за общото, поел всички рискове в името на утрешния ден..."
Достоен мъж, всеотдаен и безкористен: като секретар на Околийския комитет на БКП в Чирпан след победата, в годините 1945-1949-а дарява заплатите си на НРБългария!
Много усилия положи той за съграждането на паметници и паметни знаци, за да се пази историческата памет за фашизма и за антифашистката борба у нас! Затова и приживе пише спомени, подготвени за печат и издадени в края на 2019 г. от дъщеря му Радка Атанасова като книга със знаменателното заглавие "Наследници" (изд. "Лаген", Стара Загора).
Книгата е написана с ясни и точни изрази, без разточителство и с нищо премълчано. Без лично героизиране и с достойно признание към саможертвата и героизма на партизани като Бурлака, Гюро и Дибенко, на ятаци и помагачи...
Завършвам тези редове с няколкото думи за Тимошкин от Кирил Кирев, син на партизанина проф. Петко Кирев: "Бащински се е грижел за всички в отряда. Бил е честен и предан комунист. Гордея се, че познавах Тошо Атанасов, че сме земляци."
И аз се гордея с легендата Тимошкин и навсякъде разказвам за нея...