Kритиката
Можем ли да я приемаме и без стрес?
/ брой: 204
Ние преценяваме хората и ситуациите всяка минута от всеки ден в деловия си живот. Понякога впечатленията ни са добри, друг път са лоши, но рядко са неутрални - може би никога. Независимо дали искаме да си го признаем, ние също толкова често се озоваваме на отсрещната позиция, когато ни преценяват всички край нас, включително колегите ни, началниците и клиентите ни. Повечето хора не обичат да разсъждават над това поради простата причина, че преценката често върви ръка за ръка с критиката.
А кой обича да слуша
за недостатъците си -
истински или предполагаеми?
Обаче когато става дума за преценка, последното нещо, което бихте искали да направите, е да си заровите главата в пясъка. Както казват понякога, можете да избегнете критиката, като не правите нищо, не казвате нищо и не представлявате нищо. Разбира се, тогава ще ви критикуват, че сте безполезно леке. Затова избягването на действието не е отговор. Както ще ви каже всеки, който е успял в нещо, по-често се учим от грешките си, отколкото от успехите си.
Съществуват поредица от умения, свързани с критиката и с критиците, включително значението на първото и на трайното впечатление лично, по телефона и при писмено общуване. Важно е да държите антените си насочени, да разработвате техники за разрешаване на конфликтите при общуването си с трудни характери - независимо дали става дума за колега, който ни конкурира, или за деспотичен началник. Обърнете внимание на правилния баланс във връзка с желанието ви да се харесвате, на подготовката и на хладнокръвното поведение по време на атестациите и на това как да се справяте с безспорно най-жестокия си критик - самия вие!
Книгата преценяват
по корицата,
същото важи и за вас
Вероятно като дете неведнъж сте чували следното: "Не преценявай книгата по корицата". С други думи, не преценявай хората само по външния им вид.
Макар че това несъмнено е благородна цел, вече вероятно сте забелязали, че тя много рядко се постига, особено в бизнеса, където хората винаги се преценяват взаимно и където първото впечатление е всичко, ама наистина всичко.
На първата една хилядна от секундата след запознанството си с вас човекът отсреща вече е започнал да прави преценки за вас. Седем секунди по-късно се опитва да реши дали му допадате, дали ви има доверие, дали му се струвате квалифициран и уверен. Ако не успее да реши за това време, посвещава следващите трийсет до шейсет секунди на важния списък, който мислено е съставил за вас. Владеете ли професионалната си тема? Готов ли сте за предстоящото повишение? Изобщо компетентен ли сте? Не забравяйте, че никога не е прекалено късно да направите лошо впечатление дори на човек, който вече ви познава и ви харесва. Ако влезете на заседание намръщен, колегите ви сигурно ще се зачудят дали току-що не сте научили лоша новина, свързана с работата. При всяко общуване с вас ще продължават да ви преценяват. Затова един от най-добрите начини да се справяте с критиката е на първо място да я избягвате, като обръщате внимание на впечатлението, което правите на другите.
Дори когато не се срещате с човека лично, първото впечатление продължава да има значение. В днешния виртуален свят ще ви преценяват по това дали говорите по телефона твърде силно или твърде бързо, или пък прекалено бавно и тихо, дали ще си съставят мнение за вас по правописните грешки и неправилната употреба на думите при писане.
Благодарение на по-добрата техника хората използват видеоконферентната връзка за всичко - като се започне от интервюта за работа и се стигне до съвещания за обмен на идеи. Понякога на такива съвещания присъстващите забравят, че ги снимат камери, и се оказват спипани да вършат доста неудобни неща - някои си чистят зъбите, други задрямват. Човек не може да разбере кога камерата снима него, затова е най-добре поведението му да е безупречно от мига, в който стъпи в стаята.
Независимо дали по време на видеоконференция, или когато присъствате на живо, вие винаги сте на сцената и създавате едно или друго впечатление.
Постарайте се
да не научавате
последен как се справяте
Застоят или провалът в кариерата често се дължи на факта, че всъщност не познавате действителното мнение на хората около вас за личните и за професионалните ви качества. Може би си мислите, че някой просто ще дойде и ще ви го каже. Може би изповядвате философията, че липсата на новини е добра новина. Или пък имате толкова високо мнение за себе си, че не можете да си представите някой да не ви смята за страхотен.
Разбираемо е, че процесът на даване и на получаване на обратна информация е плашещ. От гледна точка на даването на обратна информация всички ние искаме да ни харесват, затова повечето от нас по възможност избягват сблъсъците. Но има ли нещо, способно да предизвика конфликт повече от даването на отрицателна оценка за нечия работа? От гледна точка на получаването на обратна информация на кого му харесва да седи на горещия стол и да слуша обяснения как е сгафил?
Ако и вие като повечето от нас мислите, че липсата на новини е добра новина, значи е време да промените нагласата си. Наистина е важно редовно да узнавате мнението на другите за себе си, особено когато новините не са добри. Ако насърчавате и приемате охотно обратната информация, вие ще съумеете да осъществите нужните корекции своевременно, вместо да останете изненадани при следващата атестация на работата си. Едва ли бихте искали да пропуснете този пряк път към личното си и професионално усъвършенстване. Нещо повече, ако признаете и приемете грешката си, ще намалите вероятността останалите да се отнесат критично към вас, когато нищо не подозирате.
Чудесен пример за това е ситуация, която всички сме преживявали: прекалено дългото чакане на опашка на касата. Когато най-сетне ви дойде редът, толкова сте се изнервили, че сте готови да се впуснете в доста враждебна тирада. Само че служителката се обръща към вас и най-искрено ви казва: "Съжалявам, че се наложи да чакате. Днес останахме само с две продавачки, затова наистина оценявам търпението ви. С какво мога да ви помогна?" Сигурно ви се иска да попитате сърдито и саркастично: "Ами защо не ми дадете този кашмирен пуловер безплатно?", обаче извинението е толкова искрено, че не го правите. Трудно ви е да я захапете, след като е признала, че сте чакали твърде дълго, и е поела отговорност за преживяното от вас неудобство. Затова отговаряте: "Няма нищо, не се тревожете."
Откъде да започнем
със събирането
на отзиви
Най-напред покажете на шефа си, на преките си началници и на колегите си, че охотно приемате мнението им, независимо дали е положително или критично. Ако ясно дадете да се разбере, че сте отворени и предразположени, това ще ги насърчи да споделят с вас мнението си, преди положението да излезе извън контрол. Разбира се, ако приемат предложението ви, най-добре се подгответе да изслушвате мнението им, без да заемате отбранителна позиция. Внимателно слушайте всичко, което казват, задавайте въпроси и ги приканвайте да правят конкретни предложения за начините да подобрите поведението си. Постарайте се в отговор на отзивите им да изкажете мнението си без излишни емоции и преценки.