Методи Недялков:
Конституцията е съгласие
Преди 20 години изключително добре разписахме правата и задълженията на гражданите, казва парламентаристът от VII ВНС
/ брой: 157
- Какво ви мотивира да подпишете преди 20 години конституцията, г-н Недялков? В Седмото Велико народно събрание бяхте представител на демократичните сили, между вас тогава имаше доста разногласия.
- Подписах конституцията, защото имах и продължавам да съм с убеждението, че една цивилизована и европейска страна трябва да има своя основен закон. Който, освен да е общоприет договор, трябва да е и израз на социално-обществено съгласие за правилата, по които трябва да съществува една държава, и за обществения порядък в нея. Без такъв договор, без основния закон, България няма да е с облика на съвременна, цивилизована европейска страна.
- А днес цивилизована и европейска държава ли сме? За която преди 20 години истинските мъже водихте доста битки...
- Съвършенство поначало няма, но трябва да се стремим към него. И конституцията ни също е стремеж.
- Още ли харесвате закона, който мъжките момичета и момчета в VII ВНС изработихте и подписахте?
- Не съм законодател-конституционалист, моята професия не е свързана със законотворчество. Но като гражданин, който и тогава, и днес притежава съзнание, носещо социална и гражданска отговорност, смятам, че конституцията ни и днес е необходима, а нейните достойнства винаги могат да бъдат усъвършенствани. Но ако говорим за глава втора - права и задължения на гражданите, за която смятам, че имам скромен и достоен принос, не само харесвам разписаните правила, но и отговарям за всяка буква от текста. Моето присъствие в създаването на тази глава е израз на отговорността ми към хората, които ме изпратиха във ВНС.
- А имаше ли една все пак неразумност в младите и не толкова младите, често - много луди глави, някои от които тогава призоваваха главно към разрушаване на миналото?
- Миналото трябваше да бъде сменено, трябваше да мислим за ново бъдеще. Но всяко минало има своето достойнство и поне в тези 20 години оттогава досега гражданското ми съзнание започва да клони всъщност към разбирането за достойна оценка на миналото.
- В оня юли преди 20 години гладувахте срещу т.нар. гладна стачка на 39-аците. Какво ви струваше това?
- Това ми струваше да приема недостатъчно отговорната оценка на хора, които в голяма степен бяха повлияни от психозата на лумпенизирана и манипулирана човешка общност, която малко или повече прилича на това, което наричаме тълпа. Моята проява беше реакция на разбирането ми, че всяка гладна стачка сама по себе си представлява насилие срещу съзнанието на обществото. Не може с принуда, с алтернативата "Умирам за нещо!" да изнудваш останалите. Струва ми и разочарование, защото понесох твърде много упреци от тези хора, които следва да бъдат квалифицирани като тълпа, като манипулирано и лумпенизирано общество, без необходимата доза отговорност и достойнство.
- А днес бихте ли постъпили точно така, както се държахте тогава?
- Не съм променял съзнанието си. Израснал съм в семейство, което винаги се е противопоставяло на всякаква диктатура. Баща ми беше репресиран земеделец, аз в голямата част от детството си живях без него, защото той беше в комунистическите лагери. По професия съм музикант, сега правя изложби, резултат от промени в здравословното ми състояние. Част от тези здравни проблеми може би са резултат от стресови състояния и разочарования.
- Разочарования от политическите събития?
- Да, а също и от хора, случки, които са в пълно противоречие с представите ми за почтеност.
- А почувствахте ли се, макар и понякога, употребен?
- Не, не! Всичко, което направих, е по моя доброволна воля. Постъпвах така, както ми диктуваха поривите ми за обществени ангажименти. Бях мажоритарно избран депутат от коалицията СДС, бях зам.-председател на неформалната организация Независимо дружество за защита на правата на човека. Изпитвам удовлетворение, че участвах в изработването на конституцията и че съм един от създателите й.