Когато държавата се държи като частник
/ брой: 207
Свободата на движение и правото на свободно пътуване са сред водещите конституционни права на гражданите. Каква свобода има да пътува обаче пенсионерката от някое добричко село например, до което не достига нито автобус, нито влак? Какво право на придвижване притежават малчуганите от затънтени родопски села, които няма как да отидат на училище, защото школото е чак в града?
Днес държавата кратко и ясно им обяснява, че те "не са рентабилни за превозвачите". Държавата просто ги превръща в затворници. Обрича стотици възрастни и бедни хора на отшелничество, а децата - на неграмотност. Защото мисли като частник, а не като социална държава. Именно за търговеца или частника този, който не носи добри доходи, не е интересен клиент. Защо обаче един министър се изказа по този начин преди два дни? Дали въпросният министър е чувал за социалните функции на държавата, която е длъжна да осигури минимален равен достъп до транспорт, образование и здравни услуги на всичките си граждани? Без да ги дели на бедни и богати, още по-малко на рентабилни и нерентабилни.
Всъщност министърът просто спазва линията, въведена от премиера, според когото нуждата от духовност, култура и изкуство е функция само на богатите и на жителите на големите градове. Щом тези, които имат нужда от театър, не могат да напълнят цял салон, значи са "нерентабилни". А актьорите, разбира се, са некадърници. Линията държи здраво и просветният министър. Образованието е за богатите, не за знаещите. Да не пропуснем и онзи, който твърди, че е финансов министър. За него науката единствено и само трябва да носи пари, много пари.
Пари, печалба, конкуренция... Думички, към които са пристрастени частниците, търговците, лихварите. Как да наречем държавата, за която тези думички са по-важни от хората, от нуждите им, от правата им, от живота им? Та тази държавата дели гражданите си на такива, които й носят печалба, и такива, които не могат да си плащат. Дели ги обаче, не за да се погрижи за вторите, а за да помогне на първите. Бедните, възрастните и слабите са ненужни или по търговски казано - "нерентабилни". Тази държава вече показа как се справя с нерентабилните - закрива ги. Сигурно ще "закрие" и хората. Онези, които не са "добри потребители", не пълнят касите на петзвездните хотели и не увеличават оборотите на моловете, не учат в частни вузове и не се лекуват в частни клиники...
Дали да се учудваме? Та нали точно този премиер обяви половин България за лош материал.
И въпреки че сме от този, лошия материал, ще си позволим да дадем един кратък пример за социална държава и за взаимодействието й с частниците. В Люксембург преди години държавата постави ясно условие на търговците, които желаеха да открият частни пощи. С част от печалбата тези обекти трябва да издържат държавните пощи, които са по-нерентабилни, но обслужват труднодостъпни и слабо населени райони. Ако частниците откажат, и държавата им отказва разрешително... Люксембург, ако премиерът случайно не знае, е средноевропейска държава със средноевропейски стандарт.