Китайската загадка или пътят на Китай

Чен Пинг, 
професор в Центъра за икономически изследвания към Пекинския университет

Западните медии и социална наука се опитват да обяснят "китайската загадка" посредством различни теории.
Според теорията за евтината работна ръка пробивът на китайски стоки на световния пазар се дължал на ниската себестойност на китайския труд. Западът обвинява Китай, че сътрудничи с международния капитал в експлоатацията на китайските трудещи се и настоява Китай да въведе западен тип синдикати с цел да се повишат китайските разходи за труд и да се намали конкурентоспособността на китайските стоки. Ако тази теория е състоятелна и като се има предвид, че разходите за труд в страните на Южна Азия са далеч по-ниски, защо произведените там стоки не са конкурентни колкото китайските?
Според теорията за задвижващия ефект технологическият напредък и промишлената модернизация на Китай се дължали на способността му да привлича чужди инвестиции. През последните 20 години Китай е на първо или на второ място в света след САЩ по общ обем на чужди инвестиции. Ако критерият за сравнение е привлечени капитали на глава от населението, сумата ще бъде далеч по-малка от тази за страните от Източна Европа. Икономиките на тези страни обаче се свиват с 50% през първите 10 години след началото на прехода; развитието им и до днес е значително по-скромно от това на Китай и страните от Източна Азия; почти всичките им банки са в ръцете на западни транснационални банки. Когато на Запад избухва финансовата криза, тези банки изнасят капиталите си, без да ги е еня за икономическата стабилност на Източна Европа. В същото време Китай безопасно преодолява световната криза, защото не разчита на чужди капитали, няма постоянен дългосрочен търговски дефицит, поддържа благоприятни салда и в капиталовите, и в текущите сметки. Решаващият фактор за икономическото развитие следователно не е размерът, а правилното управление на чуждестранния капитал.
Теорията за решаващото значение на износа пък приписва успеха на Китай на откритостта на американския пазар и предвожданата от САЩ глобализация. Но ако износът е решаващ фактор, латиноамериканските страни трябва да са в по-изгодно положение. Те са богати на ресурси, изнасят важни продукти като какао, говеждо месо, петрол, полезни изкопаеми. Растежът на страните от Латинска Америка обаче изостава от този на Китай.
Четвърта теория сочи авторитарното управление като решаващ фактор. Било по-евтино да се подкупи кмет, отколкото цялата общинска управа. Затова трябвало да притиска Китай да тръгне по западния парламентарен път, за да намали скоростта, с която приема политическите решения. Макар тази теория да признава, че западната система на парламентарна демокрация не е ефективна в условията на глобалната конкуренция, това не й пречи да обвързва растежа на Китай с преувеличена картина на корупция. Но ако една автократична власт може да осигури устойчив растеж, то в света трябва да има много примери на успешно развитие, осъществено от авторитарни правителства. Такива успехи обаче са временни, постигнати са с цената на жертване интересите на хората и не осигуряват устойчиво развитие.
В действителност Китай е най-отвореното място за конкуренция в съвременния свят. След 30-годишни реформи и отваряне, около 200 милиона души бяха измъкнати от бедността. Комунистическата партия на Китай успя да изгради широк обществен консенсус и да направлява умело съотношението между реформа, развитие и стабилност по такъв начин, че предаването на върховната власт се извърши с процедури и прозрачност, предотвратявайки вътрешни безредици, често съпътстващи развиващите се страни. Усилията на Китай да реформира държавните предприятия, превъзхождат усилията на Запада да реформира обществото на благоденствието. В същото време Китай избегна затрудненията на Съветския съюз и Източна Европа през преходния период, причинени от заинтересовани лобистки групи. Китай придаде кардинално значение на съхраняване властта на централното правителство. Теорията за авторитарното управление, следователно, подценява постиженията в политическото развитие на Китай и не може да обясни напредъка му.
Неокласическата икономическа теория, която смята частното предприятие за оптимална институционална организация, лансира аргумента, че основният фактор за напредъка на Китай е допускането на частни предприятия. Те имат своите предимства, но основният субект и стълб на китайската икономика са държавните предприятия, които бяха възродени в хода на реформите. Възходът на колективните предприятия в селските райони; обновяването на големите държавни компании като Haier, Changhong, Lenovo, които успешно се конкурират с транснационалните компании; Индустриалната и търговска банка на Китай и Китайската строителна банка, които са сред 500-те водещи световни фирми - всичко това е резултат от реформите и отварянето на страната. Китай се придържа към политиката публичната собственост да бъде главният субект на икономическото развитие ведно с многобройните други собствености. Китай не предприе цялостна приватизация, а въведе механизъм за конкуренция между реформиращите се държавни предприятия, който повиши производителността и донесе социални облаги.
Западните теоретици винаги са предпочитали Индия, която, за разлика от Китай, била "демократична държава". Аргументите им са, че свободата и демокрацията се вписват по-добре в природата на човешкия егоизъм. Много е трудно за хора, които не са живели на Запад, да прозрат, че парламентарната система на западната демокрация всъщност е система за запазване статуквото на определени заинтересовани групи, а не система за реформиране на ирационалните ситуации. Избирателите в развитите райони на Запад например не желаят изграждането на инфраструктурни обекти в слаборазвитите райони, защото се опасяват, че производствата може да бъдат преместени към места, където работната ръка е по-евтина. С други думи, основаната на пазарна икономика западна система е предразположена да поддържа различията между областите, което обективно пречи на структурното преустройство на страната като цяло. В същото време структурното преустройство на Китай надмина целта на кейнсианската икономика да стимулира вътрешното търсене и да поддържа трудовата заетост.

Десетки милиони емигранти от Западна Европа колонизират в продължение на 400 години огромни територии в Африка, Америка и Австралия, унищожават автохтонни народи и култури, търгуват с роби и наркотици, запалват две световни войни. В хода на три десетилетия на реформи в Китай приблизително 200 милиона селяни се преселват в градовете, без това да породи мащабни социални сътресения, нито световна война. Скоростта, с която Китай облекчи ограниченията на селяните да навлязат в градовете, рязко контрастира с нерешителността на западните страни да облекчат ограниченията върху имиграцията. За разлика от победените през Втората световна война Япония и Германия, китайските реформи не са наложени от окупационната армия на САЩ, нито от саморазпадането на бившия Съветски блок, а са резултат от независими реформи и независими иновации на колективното китайско ръководство. Китайският всестранен стремеж към знанието, освободен от предишни идеологически ограничения и културни пристрастия, е функция от хилядолетната китайска история и вярата в несекващата способност за преодоляване на трудностите.
Най-важният според нас китайски принос е предефиниране ролята на правителството в "орган за планиране и координация". Разделението на труда днес прави социалната координация далеч по-комплексна. Нелоялната конкуренция в ерата на глобализацията и залезът на градивния характер на технологическата революция изостря противоречията при преструктуриране на производствата. Ускореното развитие на науката и технологиите води до изоставащ от развитието на пазара контрол върху пазара. Характерното за интелектуалната икономика споделено участие още повече ограничава частнособственическите права. В хода на глобализацията и новата ситуация в международното разделение на труда значително укрепва ролята на правителствата в държавното застраховане и осигуряване.
Така местната власт в Китай изпълнява ролята на организатор, координатор и катализатор на промишленото преустройство, създавайки работни места, насърчавайки техническите иновации. Централното правителство пък изпълнява ролята на регулатор, който да гарантира на предприятията и общините социална сигурност, значително намалявайки по такъв начин риска при създаването на нови предприятия. В хода на сегашната финансова криза властите на всички нива в Китай се включват в реорганизацията и интеграцията на частните предприятия. Тяхната ефективност далеч надхвърля тази в развитите западни страни, осъществявана по съдебен ред чрез фалити и сливания и изискваща финансови инжекции от финансовите министерства, за да могат да продължат да съществуват. Преструктурирането на икономиката на Китай се оказва по такъв начин най-ефективното в света.
Китайската история учи народните масите и лидерите да ценят талантливите личности, защото краткосрочните интереси на масите могат да бъдат подсигурени единствено чрез направляване на дългосрочните интереси. Фактът, че Китай предприема експерименти и иновации отдолу отслабва възможността от рискове. Успехът на даден регионален експеримент се пренася в други райони и след като бъде обобщен от централното правителство, внедряването му се поощрява по-нататък. Това прави Китай по-способен да къса със старите правила и бързо да създава нови. Може да се твърди, че системата, която регистрира "конкуренцията на постигнатото в индивидуалната кариера" на длъжностите лица в администрацията на Китай, е по-добра от системата на "конкуренцията на обещания" от кандидатите на парламентарните избори на Запад. Лансираният от Китай модел на социална реформа, основан на "възможности, консултации и експерименти", дава на развиващите се страни нова алтернатива в сравнение с традиционния западен социален модел, основан на "свобода, демокрация и върховенство на закона".
Социалистическата пазарна икономика на китайския модел е смесена с балансирано развитие. Когато частно предприятие или държавно предприятие станат или твърде големи, или твърде малки, това може да повлияе неблагоприятно на устойчивото развитие и на икономиката, и на обществото. А в обществото не може да има траен мир и стабилност без развитие на безплатно образование, научни изследвания, здравеопазване.
 
Превод: д-р Радко Ханджиев
сп. Qiushi, Vol. 2, No 4, October 1, 2010; списанието е теоретичен орган на Китайската комунистическа партия (със значителни съкращения; пълният текст се публикува в кн. 12/2010 на сп. "Ново време".)