Срещи
ИВЕЛИНА РАДИОНОВА: Никога не бих простила предателството към род, родина и любов
Разкривайки различни нюанси в чувствата на героите си, събуждам топлина и копнеж по една отминала епоха, в която дълг, чест и морал са поставяни на пиедестал, казва авторката на 13 книги със стихове, разкази и повести
/ брой: 245
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
ИВЕЛИНА РАДИОНОВА е родена през 1977 г. в Провадия. Завършила е висшето си образование в Икономическия университет във Варна. В момента работи като гл. счетоводител в частна фирма. Авторка е на стихосбирките "България в сърцето ми", "Златни нишки", "Копнеж по слънце", "В тебе аз ще остана", "Все ти пиша, Любов", "Вълшебство за Коледа", "България навеки", "Цвете за теб", повестите "Обич" и "Алтъна" и сборниците с разкази "Йова разказва", "Писано с огън" и "До Боянския майстор". Нейни стихове са публикувани в поетични сборници, във вестници и списания. Носителка е на първа награда в националния конкурс "Горчиво вино" в Петрич, първа награда в международния конкурс "Лирични гласове" в София, първа награда в конкурс, посветен на Освободителната война, първа награда в конкурса "Свищовски лозници", първа и втора награда в конкурс, посветен на Вапцаров в Благоевград, трета и специална награда в конкурса под наслов "Мила Родино", втора награда в литературен конкурс, посветен на Йордан Йовков, трета награда в конкурс, посветен на Н. Вапцаров, специални награди в конкурса "Добромир Тонев" в Пловдив и "Диря в морето" във Варна, награда за цялостно творчество, посветено на България, и мн. др. Няколко нейни стихотворения са превърнати в песни.
- Госпожо Радионова, споделете как едно стихотворение се превръща в повест. Такава е съдбата на "До Боянския майстор", което спечели първа награда на Националния конкурс за любовна лирика "Горчиво вино" през 2020 г., а тази година е водещият текст в едноименната белетристична книга с една повест и 11 разказа.
- Стихотворението ми "До Боянския майстор" спечели тази награда, но не това е причината за написването на книгата. Интересът ми към историята за Боянския майстор и севастократорката Десислава датира отдавна. За мен беше предизвикателство да я развия, още повече че преди мен за зографа бяха писали Стоян Загорчинов и Фани Мутафова. Осмелих се и започнах да търся сведения, посетих църквата и дълго разглеждах стенописите, надявайки се в тях да открия отговорите на многото въпроси, които си задавах. Когато посегнах към писалката, в ума ми вече се бе родила идеята да съградя мост между реалността и един друг свят. Водеше ме онази, същата светлина, водила ръката, изписала църквата на севастократор Калоян по съвършен начин.
- Вашите творби са преди всичко вдъхновени и посветени на България, на българската история и традиции, на патриархалното възпитание, честност и висок морал, на хората, които ги съхраняват и предават на следващите поколения.
- Старая се винаги да утвърждавам вечното и непреходното чрез ценностите на родния фолклор и традиции. Разкривайки различни нюанси в чувствата на героите си, събуждам топлина и копнеж по една отминала епоха, в която дълг, чест и морал са били поставяни на пиедестал. Вероятно посланията ми проникват в съзнанието на читателите и отключват секретен код към мъдростта и познанието. В книгите ми българският дух се възвисява и зове отново към опазване на вярата в доброто, на правдата и чистотата в човешките отношения, въздига над трудностите и засища глада на душите.
Родолюбието ми навярно се усеща във всеки мой разказ и стихотворение, а думите ми често напомнят току-що издоено мляко, песен на чанове, пъстро халище и топъл хляб. Всеки, който се чувства истински българин, може да черпи сили от тях.
- На особена почит във Вашите произведения е българският език - изящното слово, красивите и съдържателни старинни думи, житейските мъдрости, предадени образно, поучителните истини за стойностното в живота. Днес езикът ни е доста обременен от нови думи и изрази, които навлизат с развитието на технологиите и с динамичния начин на живот. Възможно ли е да съживим тези бисери и те да не остават само в книгите?
- Едно от посланията, които вграждам в думите си, е за добрина, красота и човечност, каквито днес почти отсъстват. Закърмена съм с приказки и песни и навярно обичта към остарелите и неизползвани във всекидневието думи ми е предадена по наследство. Би било прекрасно, ако отново им отдадем заслуженото и ги включим в речта си. Лично аз много харесвам думите "светилник", "отечество" и "рожба".
- Толкова обичате героите си, че сте склонна да им простите и големи грехове, да им дадете шанс да изкупят вината си с бъдещия си живот - както например на Узун от разказа "Братска обич". Да, всички простосмъртни сме грешни, но всеки грях ли може да бъде простен?
- Силно вярвам в доброто, ала в живота то не винаги побеждава своя антипод. Пишейки, заклеймявам недостойните постъпки на героите си от позицията на страничен наблюдател. В качеството на простосмъртна, нямам право да съм съдник. Колкото до това какво не бих простила никога - ще спомена предателството към род, родина и любов.
- Откъде черпите сюжетите за своите творби? Историите, които разказвате, се случват в различни краища на България. Има ли легенда, история от Вашия роден град Провадия, която сте претворила в поезия или проза? Сещам се за два обекта, които всеки посетител на града познава - средновековната крепост Овеч и праисторическия комплекс Солницата, заредени с история и предания.
- Неведнъж се е случвало да вдъхвам живот на легенди, но, признавам си, малко съм ощетила съгражданите си. Все още проучвам Солницата и средновековната крепост Овеч и се надявам да успея да ги включа в предстоящата си книга.
Може да се каже, че съм щастливка, защото имам честта и удоволствието мнозина да ми доверяват лични истории, предавани в родовете им. Достигне ли чутото до дълбините на сърцето ми, накара ли го да бие ускорено и намеря ли точните думи, с които да опиша историята, тя намира своето място в книгите ми.
- А какви книги обичате да четете?
- Харесвам историческите романи, но всичко зависи от моментната ми емоционалност. Веднъж чета поезия, която прелива от нежност, друг път откривам себе си в книга с дълбок, философски замисъл.
- Миналата седмица се състоя Панаирът на книгата в НДК, който беше под знака на каузата "Грамотност". Гостувате в много градове със своите книги, срещате се с читатели от различни възрасти, с деца и юноши. Какви са впечатленията Ви - обичат ли да четат младите, любознателни ли са да научат нещо повече, извън учебниците и "задължителната" литература?
- Младото поколение все по-рядко протяга ръка към хубавата книга, но смея да кажа, че съм открила доста четящи души. Учениците, с които ме срещна съдбата, са любопитни как изглежда един автор, как е успял да се съхрани в това бездуховно време, как е оформил стила си и откъде черпи сюжетите си. Срещат ме очи, пълни със светлина и жажда за нови знания. Тръгвам си от всеки град спокойна, че и там растат знаещи и можещи личности.
- Известно е, че наред с разпространението в книжарниците, Вие държите лично да изпращате своите книги на желаещите да ги притежават. Защо този контакт с читателите е важен за Вас?
- За мен е много важно да не се къса тънката нишка между автор и читател. По този начин имам възможност да чуя градивна критика и да узная вълненията и интересите на читателите си.
- Сред книгите Ви има една със заглавие "Вълшебство за Коледа". Остават броени дни до празника, в който всички очакваме вълшебството. Подарете на нашите читатели няколко строфи от нея...
- Сърцето ми брои дните до Коледа от първия ден на декември. Очаквам празника на празниците с нетърпението на дете и откривам очарованието му в боровата топлина и блясъка на свещичките, в сребърната пара, скрита в питката, и в уханието на портокали, но най-вече в миговете щастие с тези, които обичам. На читателите ви пожелавам светли празници и изобилие от вълшебства!
-------------
Старата година
Отива си годината, отива си...
Но тайничко оставя в мен следи:
светулки, люлякови нощи, красиви
залези и сбъднати мечти.
Ще дойде нова, знам - по-свята,
на снежен кон, с разпуснати коси,
с кокичета ще украси земята,
а старата за вечност ще заспи.
Усмихва ми се старата. Богата е.
До бръчките й - песъчинки морски,
в ръцете й - пшеница, песни, злато,
искрици и надеждица за хората.
Две стъпки ме делят от Новата,
две стъпки - само лунен шепот.
Прощавам се със старата с любов,
топи се тя - звездичка в шепата ми.
---------
Първи снежинки...
Първи снежинки небето пророни.
Ангели с тънко вретено предат.
Късчета ледни по черните клони.
Сякаш светулчици в мрака валят.
Нови надежди възкръсват в земята.
Светят елите под звездната жар.
Пишат на белия старец децата.
Чакат в съня си мечтания дар.
Кой ли художник нощес е рисувал?
Наниз цветя по стъклата блестят.
Вятърът с медни звънчета танцува.
Борови клонки в огнище горят.
Ангели ваят сребристи луни.
Лее небето снежинки във мрака.
Ято врабчета си търсят трохи. Тихо е.
Всички вълшебства очакват.
-----------
Поспри се, Обич!
Поспри се, Обич моя, моля те!
Не бързай толкова във тоз живот!
Не знаеш ли, сега, по Коледа,
дори и времето забавя ход?
Послушай как валят снежинките
и как мечти си търсят сбъдване!
Една надежда си брои стотинките
преди декември тихо да си тръгне.
Намигат празнично прозорчета,
крадат си плахо нежност в полуздрача.
Разпръснал облаците, Господ горе
измерва малките човешки крачки.
Студено ми е, Обич. А е Коледа...
Кокичета замръзват под пръстта.
Поспри сега при мене! Моля те!
В прегръдката ти искам да заспя.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.