Русия ще увеличи три пъти парите за наука

До 2015 г. Русия ще увеличи над три пъти инвестициите си за наука - от сегашните 300 млрд. рубли (15 млрд. долара) на 1 трилион рубли (50 млрд. долара). Това обяви президентът Владимир Путин в слово пред Общото събрание на Руската академия на науките (РАН). По думите му доходите на водещите учени в страната ще достигнат световното ниво. По-късно, в началото на август т.г., Путин подписа разпореждане, с което започна да изпълнява предизборното си обещание да привлича учени във вземането на решения от страна на властта - той назначи изследователи от РАН и Руската академия на медицинските науки за ръководители на четирите междуведомствени работни групи към Съвета по наука и образование при президента на Руската федерация. Междуведомствените групи са съставени по тематичен признак, те отговарят съответно за приоритетните и междудисциплинарните научни изследвания; инфраструктурата на научните изследвания; механизмите за подкрепа на научно-образователната сфера; научно-образователното осигуряване на инженерната дейност.  
Пред Общото събрание на Руската академия на науките Владимир Путин в качеството си на премиер изнесе слово преди две години. То се запомни с ясната му позиция, че

  няма да позволи

различни хора и прослойки заради лични и групови интереси да противопоставят правителството на РАН и да работят за това властта едва ли не да разформирова академията (очевидно визираше тогавашния министър на образованието и науката Фурсенко, който рекетираше РАН на принципа "Или властта ще ви управлява пряко, или ще ви унищожим"). В същото време Путин поиска от учените да анализират дейността на институтите и да я направят по-ефективна, защото можещият човек "без пари работата върши". При посещението си в Общото събрание на РАН тази година президентът се изказа доста по-обещаващо и позитивно по отношение на академията и нейното финансиране.
През 2002 г. гражданската наука в Русия е получила субсидия от държавата в размер на 30 млрд. рубли, а през 2011 г. от хазната за наука са отделени 323 млрд. рубли - т.е. за 10 години увеличението на финансирането е 10 пъти. Към 2015 г. се надяваме да увеличим обема на парите за изследвания, включително чрез привличане на частни инвестиции, до 1,8% от БВП, т.е. до около 1 трилион рубли, заяви Путин пред учените. Но отчете, че и с това увеличение Русия все още няма да догони САЩ, които отделят за наука 2,5% от своя БВП.
Академията на науките на Русия и университетите ще бъдат привличани за осигуряване

  иновативното развитие на предприятията

 с държавно участие, както и за модернизиране на отбранително-промишления комплекс. За никого не е тайна, че в миналото в резултат на пряка поръчка от отбраната възникваха понякога цели научни центрове, каза Путин. Тази традиция ще бъде продължена, като до 2020 г. Руската федерация ще инвестира 20 трилиона рубли за поръчки от страна на сектора отбрана.  
Що се отнася конкретно до Руската академия на науките, президентът посочи, че нейното финансиране за изминалите 10 години се е увеличило 5 пъти - през 2002 г. академията е получила от държавния бюджет 12,6 млрд. рубли, а за 2012 г. субсидията й е 64 млрд. (3,2 млрд. долара). Средната заплата в РАН в момента е около 34 хил. рубли (1700 долара). Според държавния глава това не е много и не отговаря на квалификацията, нивото на отговорност и професионализма на водещите руски учени, но тази заплата е вече по-висока от средната, която се получава в икономиката.
Създаването на устойчив фундамент в областта на естествените и хуманитарните науки е залог за глобалното лидерство на Русия, заяви Путин.
И още един цитат от неговото слово: "В последните години направихме много, за да върнем ценността на просветата, на образованието, на творчеството, на изследователската работа. Проблеми и днес има предостатъчно, но днес можем уверено да кажем, че периодът на простото оцеляване за руската наука приключи; страната се промени и ресурсите ни се увеличиха. Днес вече трябва да говорим не за възраждане на науката, а за приоритетно партньорство между държавата и науката".
В Русия в момента се разработва и дългосрочна програма за фундаментални изследвания, като една от целите й е екипи от РАН и университетите да се ангажират съвместно с

 научни проекти по важни за държавата проблеми.

Според руския президент на дневен ред е да се направи независима оценка на дейността на научните организации. Оценяването на звената на РАН вече е започнало, но до момента през механизмите на това оценяване са преминали само 73 от всичките над 430 звена на академията. А научният одит е важен, за да може руската наука да се освободи от всичко, което я дискредитира и което "паразитира на нейн гръб". В тази връзка Путин даде висока оценка за принципността на Комисията за борба с лъженауката при РАН. Тази комисия бе създадена в руската академия преди 10-ина години заради нароилите се опити на немалко мошеници и лъжеучени да представят истински измишльотини за "модерна наука, противостояща на традиционната, която е закостеняла". Целта на подобни занимания е една - изсмукване на пари от държавния бюджет.
Комисията се оглавява от ядрения физик акад. Едуард Кругляков от Сибирското отделение на РАН, който е добре известен в научната общност и у нас. Неговата книга "Пладнешки учени" бе преведена на български език от БАН, самият акад. Кругляков е гостувал в България. Той е и автор на ДУМА, неговите статии във вестника преди няколко години станаха част от една трудна битка срещу проникването на т.нар. "торсионни полета" (произвеждащи "енергия от нищото" и работещи с Коефициент на полезно действие 1,4, което е абсурдно, както знаят дори гимназистите, ако си учат съвестно уроците по физика). Вестникът ни има малката заслуга за спасяването на едни 2 млн. лв. (през 2006 г. това бяха пари!), които за малко да отидат от хазната в джобовете на руски, украински и български "торсионни" шамани.   

Закриват 20% от руските вузове

В края на юли премиерът Дмитрий Медведев хвърли в смут висшето образование. Количеството вузове в Русия надхвърля всички разумни рамки, значителна част от тях, които не отговарят на съвременните критерии за качество, трябва да бъдат реформирани и ако не се оправят - закрити, заяви той в правителството при обсъждането на нов законопроект за образованието и на Държавна програма за образованието за 2013-2020 г. преди внасянето им в Думата. Според Медведев, когато СССР е имал 300 млн. души население, вузовете са били доста по-малко от сега, когато населението е 1650 милиона, а висшите училища са 600.
Русия изглежда също си има своя "Дянков" в областта на знанието - новият министър на образованието и науката Дмитрий Ливанов е известен с желанието си за "железни" неолиберални реформи. Ливанов доразви пред журналисти идеята на Медведев. До 2-3 години можем да съкратим 20% от вузовете в Русия и 30-35% от филиалите им, заяви министърът. Броят на студентите, които се обучават в държавна поръчка, трябва да се намали наполовина, за да се увеличи издръжката на останалите, предлага Ливанов. Трябва да се разделим с всеобщото безплатно висше образование, смята той.
Според министъра вузовете в страната са вече около 600, а заедно с филиалите броят им стига 2000. Започнал е мониторинг на всички висши училища за установяване на качеството и конкурентността им на пазара. Предложение за оптимизацията на мрежата руското просветно министерство ще внесе в началото на 2013 г.
На 1 август т.г. обаче президентът Путин изненада опозицията, като назначи нейн представител за свой съветник - известният икономист Сергей Глазьов е традиционен опонент на политиката на либералните адепти, които де факто управляват икономиката на Русия от 90-те години насам. Глазьов ще координира дейността на органите на властта в дейностите по евразийската интеграция и единното икономическо пространство на Русия, Беларусия и Казахстан. Освен това той ще бъде и представител на държавния глава в Националния банков съвет. Според руските анализатори Глазьов ще има силно влияние във федералната икономическа политика и неговото назначаване ще доведе до по-добър баланс между либералната доктрина на свободния пазар и привържениците на запазването на държавата във важни сектори на икономиката.
Самата Програма за образованието за 2013-2020 г. засяга всичките му степени - от детската градина до вузовете. Всички средни училища ще бъдат профилирани, за да може децата от рано да правят избора си на професия. За талантливи деца се предвиждат държавни стипендии от 12-годишна възраст и летни или зимни школи с участие на вузовете. Висшите училища ще бъдат разделени на групи с приоритет на изследователските университети, подготвящи докторанти:
- 5 университета трябва влязат в рейтинга на стоте водещи вузове в света;
- Най-добрите 10 вуза ще получат допълнително финансиране към 2015 г.;  
- Студентската стипендия ще стане 5000 рубли.

Цел:
През 2020 г. заплатата на учените - два пъти над тази в икономиката

През 2002 г. в Русия средната заплата в икономиката е била 4,1 хил. рубли, в Руската академия на науките - 4,3 хил. рубли. Сега е 34 хиляди. Задачата ни е - казва Путин - към 2020 г. средното възнаграждение в РАН да бъде поне два пъти по-високо от средното в икономиката. А нивото на брутния доход на водещите учени да бъде конкурентоспособно на международно равнище и условията за научна работа да са съпоставими с тези в най-добрите научни центрове в света.
Учените и преподавателите в Русия ще получават заплата, равна на 200% от средната в икономиката за съответния регион. За Москва това означава 80-100 хил. рубли на месец.

(Ползвани са материали от руските медии)