13 Юли 2024събота20:14 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Нов показател на ЕК ни нарежда пак на дъното по иновации

Страните от ЕС инвестират за наука и технологии средно по 511 евро на човек, България - 12,8 евро, което е 40 пъти по-малко

/ брой: 215

автор:Велиана Христова

visibility 196

България отново е на безнадеждното последно място в ЕС по иновации, сочи анализ на Еврокомисията, огласен на 13 септември т.г. Анализът е направен след въвеждането на нов показател за отчитане на иновациите, който измерва резултатите от тях.
Според ЕК най-добре в общността се възползват от иновациите Швеция, Германия, Ирландия и Люксембург. С показателя за резултатите от иновациите се измерва до каква степен иновативните идеи успяват да достигнат пазара, осигурявайки по-добри работни места и допринасяйки за конкурентоспособността на Европа, съобщават от ЕК. Показателят бе разработен по искане на европейските лидери с цел извършване на оценка на националните политики в областта на иновациите, а резултатите показват, че между страните от ЕС все още съществуват значителни различия в тази област, се казва в анализа. В световен план Швейцария и Япония са начело в класацията, а резултатите на ЕС в областта на иновациите са почти равни на резултатите на САЩ.
Според съобщението на ЕК еврокомисарят по въпросите на изследователската дейност, иновациите и науката Мойра Гейгън-Куин е заявила по новод на анализа: "Европейският съюз трябва да превръща повече блестящи идеи в успешни продукти и услуги, за да заеме водещо място в световната икономика. Освен това трябва да сложим край на обезпокоителното "разделение в сферата на иновациите". Предложеният показател ще ни помогне да оценяваме резултатите и да откриваме области, в които са нужни действия на страните членки."

Така изглеждат сега много от заводите на някогашната ни наукоемка индустрия, затрита след 1990 г.  


Най-успешните в иновациите страни водят по дял на високотехнологичните сектори в икономиката; по бързоразвиващи се иновативни предприятия и по голям брой регистрирани патенти и конкурентен износ. Новото в предложения показател е, че той е насочен към резултатите от иновациите и така допълва обобщения индекс на иновациите, в който се изчислява по 24 показатели, включващи вложените ресурси, произведените количества и крайните резултати.
Предложеният индикатор измерва четири компонента:
- Технологични иновации - измервани от броя патенти;
- Заетост в наукоемките отрасли като процент от общата заетост;
- Конкурентоспособност на високотехнологични стоки и услуги с голям дял в общия износ;
- Заетост в бързоразвиващи се предприятия в иновативни сектори.

 

Според новия показател резултатите в областта на иновациите варират значително между страните от ЕС (средната стойност за съюза за 2010 г. е определена на 100).


Стратегията "Европа 2020" за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж се основава на пет водещи показателя. Един от тях е подобряването на условията за научноизследователска и развойна дейност с цел повишаване на общото равнище на публичните и частните инвестиции в тази област до 3% от БВП, напомня Еврокомисията. В стратегията на ЕС иновациите заемат централно място, защото са изключително важни за икономическия растеж.
Следващата програма на ЕС за научни изследвания и иновации "Хоризонт 2020" за периода 2014-2020 г. ще акцентира повече отвсякога върху финансиране на цялата верига за иновации - от научните открития до разработването на продукти в предпазарна фаза, отбеляза Еврокомисията още на 3 септември т.г. И подчерта, че бъдещото регионално финансиране от ЕС също ще бъде насочено в по-голяма степен към изследванията и иновациите, например към изграждане на инфраструктура за научни изследвания.
Новото подреждане на страните по ниво на иновациите не се отличава особено от доклада на ЕС за иновациите от 2012 г., според който държавите се разделят на 4 групи:
- Лидери в иновациите: Швеция, Германия, Дания и Финландия;
- Догонващи иноватори: Холандия, Люксембург, Белгия, Великобритания, Австрия, Ирландия, Франция, Словения, Кипър и Естония;
- Умерени иноватори: Италия, Испания, Португалия, Чехия, Гърция, Словакия, Малта и Литва;
- Скромни иноватори: Полша, Латвия, Румъния и България.
Така че за нас - нищо ново под слънцето. Единствената новост е, че от 2010 г. насам предпоследната страна пред нас Румъния е повишила индекса си на иновациите, докато България го е понижила още повече. Това също едва ли изненадва някого, защото единствено в България политиците не разбират, че развитието зависи от науката и иновациите, а науката и иновациите - от вложените за тях средства. ГЕРБ и Дянков биха всички рекорди на Гинес по скудоумие, като намалиха двойно парите за наука с бюджет 2010 г. и до 2013 г. включително предопределиха свободното падение на България, като оставиха най-нещастната нация в Европа без надежда за каквото и да било оттласкване от дъното. Нещо повече - в средносрочната си бюджетна прогноза Дянков написа, че и в 2014 г. включително парите за наука се замразяват и ще останат в същия размер като през 2010 г. Да се надяваме, че правителството на Орешарски сега ще поправи този нонсенс.
Очевидно, президентът Плевнелиев не беше зървал дори с крайчеца на окото си данните на НСИ за реалното ни състояние, когато вещаеше как България ще се нареди сред водещите в света иновационни нации. Няма да напомням и представите на експремиера Борисов за високата наука, свеждащи се до предпазване от "генномодифицираните същества" и до "грънците на археолозите". Струва си обаче да погледнем какво реално представляваме в областта на иновациите. И просветното министерство, и икономическото, и Патентното ни ведомство не проддържат смислена публична база данни, от която човек да разбере на национално равнище какво е състоянието на България в областта на науката и иновациите. Макар и със закъснение в отчитаните години, някаква ориентация ни дава националната статистика.
На пръв поглед от общите данни на НСИ се разбира, че делът на иновативните предприятия у нас през 2006 г. е бил 20,2% от всички предприятия, а през 2010 г. се е вдигнал до 27,1%. Разходите за наука и развой на предприятията пък от 60 млн. лв. през 2006 г. са се вдигнали според НСИ до 228,6 млн. лв. през 2020 г. - ще рече 3,8 пъти. В същото време обаче реалните показатели кой знае защо хич не са така розови. През 2006 г. делът на реализираните нови за пазара и усъвършенствани продукти в т.нар. иновативни фирми е бил 8,3% (сам по себе си смешен процент), а през 2010 г. е... спаднал на 5,3%! Конкретно в индустрията този дял е бил 10% през 2006 г., а през 2010 г. се е снижил до 5,8 на сто. Оборотът от нови и усъвършенствани продукти като цяло у нас е бил 6,7% през 2006 г. (в индустрията 11,1%), а през 2010 г. е паднал на... 3,9% (за индустрията съответно на 5,3% - повече от два пъти). Какво повече да говорим за последното място, което ЕК ни отрежда сега и според новия индикатор за иновации, отчитащ реализацията на иновативните идеи.
 Още по-нещастни ще се почувстваме, ако се обърнем към другия показател, който Еврокомисията отчита - заетост в наукоемките отрасли. Според НСИ персоналът, зает с научни изследвания и развой (НИРД) в предприятията у нас, през 2000 г. е бил 2273 души, а през 2011 г. се е увеличил с около 700 човека и е стигнал 2970 души. В по-големите предприятия обаче, които определят облика на всяка иновативна икономика, за същите 11 години работещите по НИРД във фирми с 50 до 249 души персонал са спаднали от 885 на 574 човека. В предприятията с над 500 заети пък заетите изследвания и иновации са намалели от 670 на 419 души. Но дори да изоставим тези "дребнавости" и да отчетем само общите числа, къде може да се нареди България с 3000 души работещи в наукоемки производства и с 2136 регистрирани патента в края на 2011 г.? И с едва 3200 учени, ненапуснали все още БАН. Познахте - твърдо на последното място в Европейския съюз.  
И понеже мястото на всяка държава по конкурентоспособност и икономически растеж - сиреч по развитие на икономика на знанието, се предопределя от инвестициите за наука и иновации, да добавим последен щрих в картинката на българското падение. Според Евростат (чиито статистики вече обхващат и "периода Дянков" у нас), страните от ЕС в края на 2011 г. са инвестирали за наука и технологии средно по 511 евро на глава от населението. По същото време, сочат данните на НСИ, България е инвестирала за същата цел 12,8 евро на човек - което е точно 40 пъти по-малко от средното в общността. Досега европари за наука Бюлгария не поиска. Ако и в новата 7-годишна оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (2014-2020) не се определят повече пари за наука от засега предвидените 170 млн. евро, названието й ще звучи като виц. А мястото на най-изостанала нация в ЕС ще ни е в кърпа вързано во век и веков.        
    
 

Обявяват кандидат-купувачите на "Виваком"

автор:Дума

visibility 1179

/ брой: 131

Плащаме до 10 лв. за чадър на морето

автор:Дума

visibility 1098

/ брой: 131

НАТО пуска военен коридор през България

автор:Дума

visibility 1276

/ брой: 131

Левицата във Франция търси премиер

автор:Дума

visibility 1142

/ брой: 131

Фантазии и шамани

автор:Александър Симов

visibility 1273

/ брой: 131

Райски намерения по пътя към ада

автор:Деси Велева

visibility 1282

/ брой: 131

В очакване на Конституционния съд

visibility 1173

/ брой: 131

Датата - 12.07.2024 г.

автор:Дума

visibility 1189

/ брой: 131

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ