Нанонауки газят, голи ходят

Нанонауките и нанотехнологиите са един от най-модерните и перспективни сектори на световната наука, намиращи все по-голямо приложение в различни области на индустрията. Те са приоритет и на Европейската стратегия "Европа 2020". Разбира се - и на програмата за развитие на България до 2020 г. Миналата седмица в БАН се състоя кръгла маса на тема "Нанотехнологиите и новите възможности за технологични ниши".
Медиите обилно отразиха събитието главно с писания за... присъствието на посланик Джеймс Уорлик. Който пожелал оттук нататък "да поставим началото на задълбочаването и развитието на научното партньорство - партньорството между българската наука и американската наука". Очевидно г-н посланикът не знае нищо за многогодишното сътрудничество между нашите и американските учени.
Ако оставим настрана егото на г-н Уорлик, бихме могли да сложим акцент върху интересни факти, които бяха посочени от председателя на БАН акад. Никола Съботинов. От 226 научни проекти в областта на нанотехнологиите в България, 198 се изпълняват в БАН. Сред 404 научни публикации в тази тематика учените от академията са автори на 370. От спечелените 62 проекта в Шеста и Седма рамкови програми на ЕС - 24 се изпълняват в БАН. От 15 регистрирани български патенти в областта на нанонауките и нанотехнологиите 12 са на академията. В областта на нанонауките, новите материали и технологиите работят 10 от институтите на БАН. Най-тъжното нещо в краткия обзор на резултатите е присъствието на малките и средните предприятия - броят на резултатите е по-малък от този на пръстите на една ръка. И това може да се нарече трагедия за България, защото в малка европейска страна като нашата малките и средните предприятия би трябвало да са стожерът на икономическото развитие. Уви!
По време на кръглата маса бяха представени български разработки, сред които робот за нано- и микроманипулации, върхова технология за електроовлакняване, технология за свръхтвърди нанокомпозитни покрития за индустриални приложения, фотокатализ (прилаган за очистване на въздух и води), демонстрация на електроовлакняването и пр. Науката върши своята работа, проблемът е, че в България не остана индустрия, която иска и може да прилага готовите научни продукти.
Абсурдното обаче е, че след като академията доказва безапелационно лидерското си място в най-перспективни научни области, парите не отиват в нея, където са резултатите. Напротив - по волята на Дянков академията е оставена без средства за заплати, за ток и парно, камо ли за научни дейности. Едва ли не епична битка се развихри, за да бъде запазена субсидията на БАН за 2012 г. на нивото на 2011-та. Медиите писаха, че "дават допълнителни 5 млн. лв. на БАН". Нищо подобно няма. Просто Дянков беше намислил да отреже 5 млн. лева от академията за идната година, но с намесата отново на Бойко Борисов въпросните пет милиона бяха върнати в бюджета на БАН. А за да не падне публично по гръб Дянков, при учените бе пратен да съобщи това и пътьом да си прави имидж бъдещият президент Росен Плевнелиев. Той обеща на БАН още 14 млн. лв. - които обаче щели да се ползват за проекти, не за заплати, ток и парно, които сега и в момента липсват. В институтите и през 2012 г. предстои студена зима без парно, неплатени отпуски по месец-два. Сега и в момента от академията напускат по 50 души на месец, основно млади учени, понеже със средна заплата под 500 лв. не се живее. Демагогията наука не храни.
А и намирането на тия обещани 14 млн. лв. съвсем не е сигурно. Дянков щял бил да ги търси. А докато течеше циркът с "големия проблем" 5 милиона за БАН, правителството и същият Дянков спокойно намериха... 15 млн. лв. за бъдеща нова спортна зала на колоездачното дружество в Пловдив (не за общежития за Пловдивския университет да речем); на няколко пъти в последно време пуснаха допълнително по 6-7 млн.лв. на МВР за гориво и борчове; харизаха други 4 млн. лв. за МО и готвят още пари за силовите структури плюс двата милиарда, които им дават. За БАН няма, за мачлета и структурки на Цв.Цв. обаче има. Хора, какви нанонауки в Тази държава?!