ЕС пак ни сложи на опашката по иновации

България попада в групата на държавите в ЕС с най-скромни постижения в иновациите, отчита нов доклад на службата за метрични изследвания на ЕС - "Индекс на Съюза за иновации'2011" ("Innovation union scoreboard 2011"), публикуван през февруари т.г. Сред най-изостаналите заедно с нас са Румъния, Литва и Латвия, а резултатите на четирите страни са доста под средното равнище за общността. 
Иновационните резултати на почти всички държави в Евросъюза се подобряват, но все още ръстът на постиженията е нисък и ЕС не успява да намали разликата спрямо световните лидери САЩ, Япония и Южна Корея. Това са изводите от сравнителния анализ, огласен от пресслужбата на Европейската комисия.
Лидерите в иновационната класация са Швеция, Дания, Германия и Финландия. Прави впечатление, че това са държавите, които инвестират най-висок процент от своя БВП за научни изследвания и развойна дейност. Което за стотен път потвърждава максимата, че инвестициите за наука се откупват многократно чрез резултати в икономиката. Швеция, която заема първо място в ЕС и по инвестиции за наука, и по постигнати резултати, доминира в три от осемте показатели за иновации: човешки ресурси, финанси и подкрепа и фирмени инвестиции. Германия и Дания имат най-добри резултати по два иновационни параграфа - връзки и предприемачество и интелектуални активи спрямо иновативни предприятия и икономически ефекти.

Разходите за наука и развитие са основният фактор за ръст на икономиката на знанието и на конкурентоспособността

След първата група се обособява втори ешелон в иновациите - Белгия, Великобритания, Холандия, Австрия, Люксембург, Ирландия, Франция, Словения, Кипър и Естония. В трета група са държавите с умерени резултати в областта на иновациите: Италия, Португалия, Чехия, Испания, Унгария, Гърция, Малта, Словакия и Полша.
ЕС изостава най-много в иновациите в частния сектор, отчита докладът. Най-бързо развиващите се икономики по отношение на иновациите са тези на Китай, Бразилия, Индия, Русия и Южна Африка. ЕС все още води по иновации спрямо тези страни, но в скоростта на развитие изостава. Както бе и при отчитането на резултатите за 2010 г., и сега най-големи разлики има в категорията "Фирмени дейности", като ЕС изостава особено в разходите за изследователска и развойна дейност в бизнеса. Едва ли ще е изненада за някого, че България е на опашката и в този параметър. Нищо, че нашият министър-председател обявява гръмогласно ту че ще изхраним света, ту че ще правим "резервни части" за хора... На опашката сме и по броя на младите хора на възраст 25-34 г., придобили докторска степен в последните 5 години. Малко по-добре стоим в увеличението на броя на висшистите. Над средното равнище в ЕС сме по броя на младежите на възраст 20-24 г., получили средно образование. 
По същото време, когато се появи новият доклад на ЕС, у нас Световната банка представи доклад за бъдещо развитие на България на основата на науката и иновациите и ни посъветва да влагаме повече средства за тези дейности. Лесно е да се каже, но е много трудно да се направи, след като политиката на финансовия ни министър е точно в обратна посока. В плана за развитие на страната до 2020 г. МС записа, че вложенията за наука в годините на това десетилетие трябва да се увеличат от равнище 0,5% от БВП за 2009 г. до 1,5%, от които една трета ще са публични средства, а две трети - инвестиции от бизнеса. След което Дянков намали парите за наука до 0,3% от БВП. Единствено България и Унгария са намалили публичните разходи за наука. Затова в доклада за иновациите през феруари се отчита, че по публични разходи за наука и развой заедно с Румъния с нашите 0,3% от БВП сме последни в ЕС. 

Постиженията са измерени по 24 индикатора, отнасящи се до иновациите

Дянков оряза бюджета на висшите училища за изследвания, а на БАН направо не даде нито стотинка за научна дейност, не покри дори мизерните заплати на учените там. Намалени бяха наполовина парите за проекти на фонд "Научни изследвания" в МОМН, а иновационният фонд към икономическото министерство бе свит 5 пъти. Така годините за наваксване до 2020 г. останаха 7, но и за 2013 г. науката няма особени шансове, понеже в тригодишната прогноза на правителството и за догодина не се предвижда ръст на публичните инвестиции в тази сфера. При това положение никак не е чудно, че сме на опашката в ЕС и по ръст на съвместните научни публикации с чужди учени на 1 млн. души население.    
В същото време бизнесът ни, който допреди година беше живнал по отношение на инвестициите за изследвания, сега все повече закъсва. Фирми фалират поголовно и вървим в обратната на ЕС посока - там целта е разкриване на нови работни места, тук безработицата расте не с дни, а с часове. В доклада "Innovation union scoreboard 2011" от февруари т.г. ЕС отчита за пръв път нещо много важно - че всъщност разходите на нашия бизнес за иновации в големия си процент не са за новости, съдържащи наука и технологии. А става дума по-скоро за рационализации. По броя на патентите пък и по наемане на учени в бизнеса само Румъния е по-зле от нас. На опашката сме и по процент на високотехнологичните продукти в износа на страната. 
Последната хрумка на Дянков, с която той се мъчи да напълни някак опразнената хазна, е умопомрачителна - големите държавни фирми ще са задължени да внесат в бюджета остатъците от печалбата си за преходни години, които не са били разпределени, сиреч ще внесат в хазната 80% от печалбите си като дивидент за държавата. Какви инвестиции за наука и иновации може да се правят при това положение, няма нужда да се коментира изобщо. Изоставането на икономиката ни спрямо останалите в ЕС ще се задълбочава, за иновации ще говорим все по-малко, а при липсата на конкурентоспособна икономика хазната ще си стои празна. Перпетуум мобиле на мизерията до дупка.       
Както за всичко друго, така и за наука и иновации остава да разчитаме на европарите. Само че въпреки всички красиви приказки,, ги усвояваме бавно, неусетно почти. А това, за което малко се говори, е, че през 2013 г. изтичат едновременно дву- и тригодишният срок за усвояване на определените за България пари по еврофондовете, които са общо 13 млрд. лв. Досега сме оползотворили около 13%, но според министър Томислав Дончев щели сме били до края на тази година да усвоим 90%! А за 2014-2020 г. ще искаме от ЕС 16,5 млрд. лв. Само че не се е чуло България, която е единствената страна без оперативна програма за наука и иновации, да подготвя такава поне за следващия период до 2020 г. В предишния период просветното министерство по времето на НДСВ проспа да предложи оперативна програма за наука, сега ще е от глупост или от инат. Изпълнителният председател на БСК Божидар Данев през февруари предложи във всички български проекти по еврофондовете и при обществените поръчки да се въведе задължително изискване за прилагане на иновации - например когато строим магистрали, да не го правим по остарели технологии и след месец пътищата ни да са накъдрени като хармоника. Едва ли някой ще го чуе.