Отритнати от съдбата

Макар да е зима, не можем да не забелязваме, че все повече хора ровят в кофите за боклук. Някои - за да се прехранват и облекат, други - за да събират отпадъци за вторични суровини. Неприятна е гледката човешки същества на различна възраст всеки ден да клошарят.
А къде ли спят?
Наскоро имаше решение, че ще се глобяват до 1000 лв. клошари, ако повредят кофите за смет. Та те нямат стотинки за хляб, какво да говорим за глоби. Те са хора като нас, всички се раждаме еднакви.
Да не забравяме, че се умножиха и просяците, които чакат милостиня с протегната ръка или с деца на ръце. Тях ги има по паркингите, пред моловете, по градинките. Никой не ги пита как са стигнали до това положение, а тези хора живеят под прага на бедността. Те също трябва да спят някъде през зимата, но какво сънуват и как преживяват - само те знаят. Да не говорим, че никой не ги иска на работа. Нима е справедливо някои да вземат помощи, а други да просят? Защото тези хора често са и без документи.
Трябва да се построят приюти за бездомни от типа на дома на отец Иван, който е доказал милосърдието си. Защото те не са виновни, че съдбата ги е отритнала.

Дияна ВАСИЛЕВА, Добрич