Къде е тая справедливост?

Похвално е, че от 2009 г. има международен Ден на социалната справедливост. Но къде е тази справедливост? Откакто светът се помни, социалната справедливост е потъпквана и за нея са се борили милиони човешки същества. И в днешния високоразвит свят тя продължава да бъде проблем номер едно за бедните и експлоатираните, които съставляват 90 на сто от световното население. Деветдесет на сто бедни срещу десет на сто богати, които притежават 90 на сто от човешките блага, е ужасяващо неравенство, което не може и не трябва да се пренебрегва, против което трябва да се въстава.
Швейцарската банка "Кредит сюиз" в доклад за световното благосъстояние днес сочи, че "половината богатство на света е в ръцете на един процент от човечеството". Докато 3 млрд. и 400 млн. човешки същества имат собственост за по-малко от 10 000 долара и още един милиард - до 100 хил. долара, само 383 млн. души имат повече от 100 хил. долара, а 34 млн. от тях са милионери. Това са факти, които показват отчайващата, умопомрачителна разлика между бедни и богати. Те са категорично потвърждение на отколешната човешка рана - социалното неравенство. И то не само че не намалява, а продължава да се задълбочава. Резултатът е, че на единия полюс на това неравенство един от всеки девет души земни жители гладуват, а 1 млрд. живеят с по-малко от 1 долар на ден, докато на другия полюс най-богатите увеличават своето богатство.
Има ли въобще бедността алтернатива? Има, разбира се, и не може да няма, тъй като бедността е социално, а не природно явление. Нима не е пределно ясно, че има богати, защото има бедни. Бедността е резултат и следствие от неравномерното разпределение на материалните блага в обществото и това го върши не природата, а самото общество. От което следва, че и ключът за изхода от бедността е в ръцете на обществото. 
Вярно, опитът да се изкорени изцяло и завинаги неравенството беше трагично прекъснат, но бедността беше решително победена и подновена от социалното равенство и то шества десетилетия наред като реална алтернатива на бедността. Дали ще се поднови тя отново и кога и как ще стане това е въпрос на бъдещето, но важното е, че я имаше. И пак ще я има, защото нито социалната справедливост е недостижима илюзия, както показа историята, нито борбата за нейното постигане е лишена от смисъл - също доказано от историята. Следователно колкото неравенството и несправедливостта са по-големи и поразяващи, толкова по-голям и резултатен следва да бъде общественият отпор срещу тях. Това е пътят. В това е и смисълът и оправданието на Световния ден на социалната справедливост - 20 февруари.

Филип СЕРАФИМОВ, Пазарджик