Да седиш до Ивет Лалова

Пътувах със самолет за Италия. Бях седнала на първия ред и без да зная, до мен седеше Ивет Лалова. Незнайно как и защо започнахме да разговаряме - обикновено, откровено, чисто по женски за какво ли не. На нея й направило впечатление, че кафетата в България са пълни с младежи, а в Италия с възрастни хора. Няколко пъти съм била в Италия при дъщеря ми и винаги съм се възхищавала на тези възрастни хора, които оживено разговарят, смеят се непринудено, личи си, че нямат тия проблеми да са загрижени за своите семейства, за бъдещето на децата и внуците си.
Дълго говорихме за професията й, тя обаче изобщо не ми каза, че е спринтьорка. При нея идваха няколко жени, които я питаха как е успяла да запази в добър вид физическата си форма и тя спокойно, без раздразнение обясняваше какво трябва да направят, за да се запазят бодри и в добро здраве. Като се приземихме, тя си тръгна, а аз останах в самолета, докато всички пътници го напуснат и дойде да ме вземе асистентът. Стюардесата ми каза: "Вие знаете ли с кого разговаряхте? Това беше Ивет Лалова."

Таня ЙОВЕВА