Да се върнем към производството на храни

На България е нужна програма за излизане от кризата. Тя трябва да се базира на българските реалности и традиции и да е насочена основно към производството. Програмата трябва да предлага терапия на основните социални заболявания, придобити от неолибералния модел. Основните заболявания, които разви обществото, са бедност, глад, безработица, мизерия и невиждано досега социално неравенство.
Какъв социален продукт трябва да произвеждаме, който да се ползва от всички? Единствено храните покриват тези изисквания. Затова програмата трябва да бъде Национална програма за производство на храни. Защо точно храни? Защото храните са единственият източник на енергия за човека и нямат алтернатива. Защото благодарение на тях сме живи и затова не трябва да се преценяват по икономическа целесъобразност. Изхранването на нацията е елемент от националната сигурност на страната, защото алтернативата на глада е само яденето. Ако няма храна, гладът е оръжие за масово унищожение, затова всяка държава има към президентството си комисия по изхранването, а ние имаме Агенция за контрол на храните.
Най-големите разходи, които правим, за да съществуваме, това са разходите по изхранването. 37% от доходите ни отиват за  изхранване. Сега внасяме 80% от храните и никой не казва защо го правим и какво го налага. Аграрна България винаги се е изхранвала и е изнасяла храни, а сега при техника и технологии не можем да се изхраним. Само производството на храни може да създаде 500 хиляди реални работни места и още 300 хиляди в съпътстващи дейности, като работните места ще покрият цялата територия. Само производството на храни може да предложи реализация на хората от селата и тези с ниско ниво на образование и без такова. Когато го правехме, България изнасяше над един милион агнета, пилешко месо, плодове и зеленчуци.

Йордан Малджански, Враца