Хитлер и неговите български наследници

Велко Вълканов,
почетен председател на ЦС на БАС

Спомням си, че когато у нас бе издадена книгата на Хитлер "Моята борба" (ИК "Жар птица", С., 2001 г.) аз и много мои другари бяхме възмутени. Как е възможно това?! - питахме се ние. Та това е чиста проба фашистка литература, която е конституционно недопустима и наказателно преследвана (чл.108 от НК). Изпратихме дори писмо до главния прокурор, с което искахме да се предприемат мерки срещу разпространителите на тази книга. Но сбъркахме. Макар и със закъснение осъзнахме, че най-добрата пропаганда срещу Хитлер е... самият Хитлер. Четете книгата му и разбирате, че тя всъщност е план-програмата, чието изпълнение доведе до ужасите преди и по времето на Втората световна война.
Според Хитлер "расите се делят на низши и висши и нашата задача на земята е да помагаме за победата на най-добрата, най-силната раса, която трябва да подчини по-лошата и по-слабата раса" (с.370). Висшата раса е арийската раса, сред която водещо място заема немската нация. И тук "става дума не за някакъв негърски народ, а за великия немски народ - за този народ, на когото светът дължи своята култура" (с.631). На германците като

еманация на арийската раса

са необходими нови земи. "Взели решение да придобием нови земи в Европа, ние можем да ги получим, общо взето, само за сметка на Русия. В този случай ние трябва да препашем кръст и да поемем пътя, по който някога са вървели рицарите от нашите ордени" (с.146). Бъдещето на Германия е повече от светло. Именно тя е държавата, която, посветила се на делото за "усъвършенстване на най-добрите расови елементи на земята, рано или късно ще завладее целия свят" (с.663).
Тезите на Хитлер са една от друга по-зловещи. Но една от тях е и зоологически зловеща: "В последна сметка винаги побеждава инстинктът за самосъхранение. Под натиска на този инстинкт цялата така наречена човечност, която е само израз на нещо средно между глупост, страхливост и самомнение, се топи като сняг от пролетно слънце. Човечеството е станало велико, защото се е борило, човечеството ще загине, ако настъпи вечен мир" (с.142). Ариецът Хитлер се възправя, както виждаме, не само срещу евреина Маркс, но и срещу немеца Кант, написал вълнуващото съчинение "Към вечния мир".
Необходимо е наистина да си припомним тези позабравени сякаш "скрижали" на хитлеризма. Необходимо е освен това да припомним, че за изпълнение на поставените от Хитлер задачи активно се бореха не само германските нацисти, но и техните съюзници, между които бяха и някои български правителства през периода 1939-1944 г. Да, не е имало български фашизъм, както твърдят някои наши доморасли философи и историци, но затова пък е имало немски фашизъм (нацизъм), за чиято победа българската държава от онзи период е воювала в буквалния смисъл на думата.
Но забраната на "Моята борба" би била - от определена гледна точка - и напълно безсмислена. Ще забраним Хитлеровата "Mein Kampf" ("Моята борба"), ще забраним ли обаче Волен-Сидеровата "Моята битка за България", която в немски превод  е

"Mein Kampf fur Bulgarien"

Сидеров възпроизвежда (копира) не само заглавието, но и съдържанието на "Моята борба". И "Моята битка за България", и другите съчинения на В. Сидеров имат своите дълбоки корени тъкмо в тази книга на Хитлер.  
Два бяса владеят съзнанието на Хитлер и на Волен Сидеров: антисемитизмът и антикомунизмът.
Хитлер е изпитвал дива ненавист към евреите. "Има ли на света - пита той - поне едно нечисто дело, поне едно безсрамие от какъвто и да е род и преди всичко в областта на културния живот на народите, в което не беше замесен в крайна сметка някой евреин? Както във всяка гнойна рана ще намериш червея или личинката му, така и във всяка мръсна история непременно ще се натъкнеш на чифутин" (с.72). Според Хитлер "Евреите вече държат в свои ръце съвременните европейски държави. Те превръщат тези държави в свои безволни оръдия, използвайки за това или метода на така наречената западна демокрация, или метода на прякото угнетение под формата на руския болшевизъм. Но евреите сега държат в свои ръце вече не само стария свят. Не, същата участ заплашва и новия свят. Евреите са истинските главатари на борсата в северноамериканските съединени щати" (с.615). Болното съзнание на Хитлер не вижда никаква разлика между отделните евреи. Всички евреи - мъже и жени, старци и деца, богати и бедни, са злодеи, поради което спрямо всички тях следва да се приложи едно и също окончателно решение: пълното им изтребление. "Окончателното решение" на еврейския въпрос започва през нощта на 9 ноември 1938 г. - това е така наречената кристална нощ, и завършва в последните дни на Третия райх. Неговото цифрово изражение е 6 милиона избити евреи.
Волен Сидеров преповтаря антисемитските тези на Хитлер. Използвайки главно лихарството, евреите завладяват света не само икономически, но и политически. Първата им жертва са европейските държави. "И наистина кралете в Европа в средата на ХIХ век вече били затънали в дългове към финансовите си донори - кой знае защо - почти всички евреи" (Властта на мамона, С., 2004 г., с.159). След Европа евреите превземат и САЩ. "Олигарсите от еврейски произход начело с Ротшилдовци" овладяват Федералния резерв на Щатите, който през 1913 г. става тяхна собственост (пак там, с.164). Евреите са, които правят и различните революции по света. "Виждаме как едни и същи хора предизвикват банкови кризи, комунистически революции и акушират на диктаторски режими с парите, които обират от населението на света" (пак там, с.164).   
В своето антисемитско заслепление Сидеров стига дотам, че

отрича да е имало холокост

т.е. масово планомерно изтребление на евреите в хитлеристките концлагери. Той ни уверява, че в Нюрнбергския процес се била родила "голямата измама, наречена "холокост" - версията, че в пещите на Хитлеровите концлагери са убити с газ и изгорени 6 000 000 евреи" (Бумерангът на злото. С., 2002 г., с. 169). В десетки страни на Европа - Австрия, Белгия, Чехия, Германия, Франция, Италия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Швейцария - отричането на холокоста се смята за престъпление, наказуемо с много години затвор. В "демократична" България обаче субекти като В. Сидеров могат да бъдат спокойни. В тази наша държава проблеми имат не фашистите, а антифашистите.
Хитлер е ненавиждал  Маркс и марксизма: "Започнах, пише той, отново усърдно да се уча и сега още повече разбрах действителния смисъл на онова, към което се е стремял през целия си живот - евреина Карл Маркс. Едва сега наистина разбрах смисъла на неговия "Капитал". Едва сега осъзнах докрай значението на борбата, която водеше социалдемокрацията срещу националното ни стопанство" (Моята борба, с. 214). Според Хитлер "главният въпрос с решаващо значение за съдбата на германската нация е въпросът за унищожението на марксизма" (пак там, с.161).
Волен Сидеров с лекота поема антимарксическата щафета, подадена от Хитлер. В "Бумерангът на злото" той пише: "Никого не  учудва и не отблъсква днес например голямото толериране на марксизма на Запад. Докато нацизмът е мръсна дума и неговите прояви се инкриминират, псевдоучението на Маркс се изучава и "обогатява" от тълкуватели като неомарксиста-евреин Ерих Фром..." (с. 110).  Маркс, според Сидеров, е щял да остане "второразреден философ без болшевишката революция на масона Бронщайн-Троцки" (пак там, с. 99). Антикомунизмът на Сидеров избива в чисти дивотии: "...под формата на "леви" идеи в света е жив бацилът на нихилизма, на разрушителната антихристиянска сила, наричана социализъм, комунизъм и нихилизъм. Тя тлее и

чака дъха на Прометей (Луцифер)

да я разпали за пореден път...  По принцип влечението на ляво е влечение към смъртта" (пак там, с. 110).
В някои направления Сидеров надминава своя вдъхновител. Хитлер пише, че болшевиките-евреи са избили 30 милиона руснаци (Моята борба, с. 317). При Волен Сидеров числото е друго: Ленин и другарите му евреи са изградили "един огромен концлагер, в който през 70-те години еврейски комунизъм са избити над 100 милиона православни християни - руснаци" (Бумерангът на злото, с.115). Човек се сепва. 100 милиона руснаци са избити от болшевиките, още 20 милиона са загинали по време на Отечествената война. Това прави 120 милиона! Но колко трябва да са били по онова време руснаците? Самият Волен Сидеров на с. 123 от "Бумерангът на злото" ни съобщава: 150 милиона. Следователно в края на болшевишкия режим в Русия е трябвало да останат не повече от 30 милиона руснаци. Но руснаците днес са около 150 милиона (справка Гугъл), което означава, че за някакви си 20 години те са се увеличили със 120 милиона! И това при силно намалената раждаемост в Русия! Да бе малко по-интелигентен, клеветникът щеше да вземе молив и чрез простите аритметически действия събиране и изваждане би видял може би каква глупост ни е поднесъл. 

Сидеров не е, разбира се, единственият следовник на Хитлер в България, но е несъмнено най-верният. Той следва Хитлер стъпка по стъпка.  Но колкото и да са еднакви, тия двамата запазват все пак една твърде съществена разлика.

Хитлер е зловещ, Сидеров е смешен

Той е карикатура на зловещото. Това не означава, разбира се, че при определени условия Сидеров не би могъл да бъде опасен. Ако би имал власт, той би следвал не само теорията, но и практиката на своя учител Хитлер. Поради това този господин трябва бъде поставен под политическа карантина. Никоя партия, никой политически деец не бива да влиза в досег с него, за да не му придава легитимност (Това, разбира се, не се отнася да партията ГЕРБ. Там чувството на политическа погнуса е непознато). Сидеров и сидеровци, като носители на опасен политически вирус, следва да бъдат изключени от политическия живот на страната.
Във всички случаи опасността от фашизма, респ. неофашизма, не бива да се подценява. Именно защото бе подценяван през 30-те години на миналия век, той причини на човешкия род неимоверно тежки, неизживени още страдания.