Футболът обединява
/ брой: 145
Марин Милашки
Футболът и въобще спортът се практикува, за да обединява и сближава хората. Това е главната му цел, замисъл. Отдавна обаче спортът и политиката вървят ръце за ръце. Като игла и конец са.
Това за пореден път се доказа около мача от Лигата на конференциите между ФК "Шкупи" (РСМ) и "Левски" (0:2). В Скопие най-малко се акцентираше именно върху футбола.
В югозападната ни съседка имаше боеве, опит за убийство, арести и комплексарско поведение...
Търсиш определена цел, когато използваш хладно оръжие. Но каква е тази цел? Да покажеш, че си мъж? Не, не си такъв - аутсайдер си. Българинът, който беше намушкан, извади късмет и едва оживя. А нападателят му още го издирвали. Сигурно няма и да го намерят. Злосторникът вероятно е бил провокиран. Но какво от това? Да почерниш живота на цяло семейство ли?
Човек не може да избяга от историята си, каквото и да опитва да направи. Именно от Скопие за пореден път пристигнаха тези доказателства.
Проблемът там е начинът, който който се третират хората с българско самосъзнание. За редица от тях имаше купени билети за мача, но всички се отказаха да ги ползват, за да не ги снимат камерите и после местните власти да упражняват натиск върху тях. Което със сигурност щеше да се случи.
А заради ексцесиите всички български фенове се обединиха срещу македонците. Справката е от коментарите в социалните мрежи, където почитатели на ЦСКА, "Лудогорец" и др., изразяваха подкрепа към левскарите. Това кога друг път е било? Никога. Просто РСМ пак обедини българите, за което им благодарим.
Когато спорът се ползва за разединение, се губи неговият смисъл. Хората трябва да се наслаждават на спорта, да се радват на играта. Родителите да заведат децата си на стадион, зала или гребния канал. Там те да бъдат спокойни за живота си. Другото е жалка работа, в случая северномакедонска. Дано УЕФА да реши на реванша в четвъртък да няма гостуващи фенове, защото София не е място за разходки, а още повече след случката от Скопие.