Футболът копае дъното
/ брой: 184
Преди години Любо Пенев обяви, че целта му начело на националния отбор е да "отлепи ютията" от дъното. Според легендата на българския футбол представителният ни тим тогава е бил на възможно най-ниското стъпало. Дъно никога няма. Все едно Космосът да има край. Същото е и с националния отбор.
В последната ранглиста на ФИФА "лъвовете" регресираха до 78-ата позиция с 1300,74 т. Те бяха изпреварени и от "великата" сила Хондурас. Пред България са още изявени "колоси" като Оман, Кабо Верде, Буркина Фасо. Точно зад нас е Грузия, от която паднахме със звучното 2:5 насред Разград миналото лято...
Когато фактите говорят, и специалистите трябва да мълчат. Не, че Пенев не се потруди доста, за да ни измъкне от калта. Явно обаче проблемът не е толкова в треньора.
Защото футболът ни продължава да копае дъното. Вече година отговорникът за националните отбори Георги Иванов-Гонзо тръби, че новият състав се изгражда и резултат ще има след 3-4 години. Но обикновеният запалянко все още не вижда промените.
В десетте си мача селекционерът Младен Кръстаич е използвал внушителните 38 играчи. Сърбинът се измъква от този капан, като казва, че ги селектира, за да избере най-добрите. Да, ама не. Немалка част от тях дори не се познават, камо ли да играят заедно. Затова единствено в три от тези двубои запазихме мрежата си суха.
Досега Кръстаич вече трябваше да е определил ядрото на отбора и да прави само по няколко промени, за да може за следващите квалификации да имаме някакъв облик. По всичко изглежда, че това няма да се случи.
До края на годината ще навъртим още няколко загуби, Боби Михайлов ще се изпъчи ядосан и ще каже, че сърбинът трябва да бъде уволнен, за да запазим достойнството си. Какво достойнство, Боби? Такова отдавна нямаме. Липсват ни и наченки на модерния футбол, какъвто гледаме по телевизията. С този модел на управление - толкова.